БРЪСНАРИТЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Мъж влязъл в бръснарница да се подстриже. През цялото време, докато работел бръснарят говорел за това, че не вярва в Бог.
-Нима ако имаше Бог, щеше да има толкова нещастия на планетата?! Щеше ли да има толкова бедни, толкова болни?! Нима човеколюбив Бог би създал войната или глада?! - убеждавал той клиента.
Човекът заплатил и си тръгнал. Но излизайки през вратата, видял бродяга - рошав, с дълга сплъстена брада. Върнал се обратно и посочил на бръснаря през прозореца:
-Бръснарите не съществуват!

Публикувано от

ПО-КРАСИВА Е ТАЗИ, КОЯТО ТИ ХАРЕСВАШ

Сватовниците довели жених в дома на невестата. Той донесъл дарове-овен и лакомства. Братята на момичето го попитали:
-Защо избра нашата сестра за невеста?
Отговорил им женихът с приказка-притча.

Някога, много отдавна огромен дракон завзел единствения извор в Авария. Хората останали без вода. Жените се вайкали, децата плачели от жажда. Най-смелите джигити се опитвали да убият чудовището, но то ги размазвало само с един удар на назъбената си опашка. Драконът построил до извора огромен дворец, направил ограда от колове и на тях набучвал главите на убитите.
Хората се отчаяли. Кой ще победи безмилостния звяр?
В това време една бедна жена родила син. Той ходел да пие вода от извора нощем и се изпълвал с невиждана сила и смелост. Заклел се пред хората, че ще освободи страната от страшния гнет. Майка му, роднините и съседите се опитвали да го разубедят, та той още не е пораснал, ще загине млад и зелен.
Но младежът яхнал коня си и поел да срази чудовището.
Драконът чул тропота на конските копита и заревал:
-Кой се осмели да се доближи до извора?
-Искам да се бия с теб, чудовище окаяно!-гордо отвърнало момчето.
Драконът без малко да се задуши от смях:
-Безумецо! Нима не знаеш, че аз не се сражявам с оръжие?! На всеки свой противник задавам само един въпрос. Ако той не успее да отговори правилно, го убивам с един удар на опашката си. Ако ти успееш да отговориш правилно, аз ще загина в същия миг.
-Питай!-казало момчето.
Драконът се провикнал гръмогласно и на прозорците на двореца се показали две жени. Едната-ослепителна красавица, а другата-обикновена .
-Коя от тях е по-красива?-попитало чудовището.
-Тази, която повече харесваш ти!-усмихнало се момчето.
-Прав си!-изхриптял драконът и издъхнал.

Завършил женихът приказката и казал:"Аз харесвам вашата сестра!"
-Аллах да ви благослови!-отвърнали братята.

Публикувано от

ГРЕШНИЯТ ИЗБОР

Група преподаватели по теология се събирали ежеседмично. На поредната сбирка един от тях споделил:
– Миналата нощ ми се присъни Бог и ми предложи избор: абсолютното знание или абсолютното наслаждение. Бях зашеметен от предоставения ми шанс и избрах абсолютното знание.
– Тогава кажи ни какво е то, абсолютното знание? – възкликнали другите.
– Грешният избор, приятели мои – отговорил преподавателят.

Публикувано от

НАУЧНО ОТКРИТИЕ

Немски професор демонстрирал пред членове на Академията на науките своето откритие. От кибритена кутийка той извадил три мухи. По негова заповед те три пъти обиколили масата. След това три пъти подскочили на масата. Следващата демонстрация била танц на дресираните мухи.
Накрая професорът накапал мед по крачетата им и те залепнали за масата. Той им заповядал да скачат, но мухите невъзмутимо смучели меда.
-Господа,-обърнал се професорът към аудиторията-това е моето откритие, когато крачетата на мухата са потънали в меда, тя оглушава.

Публикувано от

В ТЪРСЕНЕ НА ГУРУ

В търсене на Истината, човек отпътувал на Изток. За да улесни задачата му, приятел му бил дал осем фотографии на известен гуру, направени под различен ъгъл.
Скоро приятелят получил телеграма:"Открих и получих духовни напътствия от седем велики мъже. По следите на осмия съм."

Публикувано от

РАЗКАЗВАЧЪТ НА ПРИКАЗКИ

Само един прозорец светел в нощта. Зад него живеел разказвачът на приказки. Той притежавал нещо наистина специално - кутия с вълшебни моливи. С тях той пишел своите истории. Страшните - с черен молив, веселите - с червен или оранжев. Всеки вид имал свой цвят.
Но един ден злосторник проникнал в дома на писателя и откраднал вълшебните моливи. Оставил само черния и белия, потривайки доволно ръце:"Сега ще започне да пише както трябва!"
Разказвачът на приказки дълго гледал опустошената кутия, после се обърнал, облякъл палтото си и излязъл.
Скитал безцелно , докато краката не отказали да го слушат. Той спрял, навел се да махне залепнало за обувката му листо и забелязал, че листото е тъмно-зелено, асфалтът е сребристо-сив, хоризонтът вече е светло син, а целунатите от първите слънчеви лъчи покриви - керемидено-червени.
Той се усмихнал, събрал всичките тези цветове и се прибрал вкъщи. Седнал зад бюрото си и започнал да пише.

Публикувано от

СВЕЩЕНИТЕ БАНАНИ

В съботен ден, един човек, зает с богопоклонничество, помолил сина си да иде и да купи банани за една рупия.
Момчето било добро, веднага изтичало да изпълни поръчката. Връщайки се, минало покрай жена, която едва се държала на краката си от глад. В полите и било нейното дете, което като видяло бананите се втурнало към тях. Майката засрамена го дръпнала назад.
Момчето, виждайки страданията им, решило, че е по-добре да даде бананите на тях, отколкото да ги носи у дома.След като се нахранили, им дало и вода. Благодарността на майката и детето била безмерна.
Момчето се върнало вкъщи с празни ръце. На въпроса на баща си, донесло ли е банани, отговорило утвърдително, добавяйки че донесените от него банани са свещени-никога няма да изгният и не могат да се видят. Обяснило,че е нахранило с купеното две гладуващи същества и единственото, което донесло вкъщи са свещените плодове на неговото действие.

Публикувано от

ДАО НА ДЪЖДА

В тайско село дълго време нямало дъжд. Селяните помолили странстващ даоист за помощ. Даоистът даже не влязъл в селото, а се затворил в една къщурка в покрайнините. Три дни не излязъл от нея, а на четвъртия завалял дъжд. Селяните приели това естествено-дошъл даоистът и оправил всичко. Но европеец, който случайно пребивавал там бил много впечатлен и искал на всяка цена да разбере как се е случило чудото. Даоистът бил удивен:
-Какъв дъжд? Аз не съм викал никакъв дъжд.Просто, идвайки в селото забелязах, че тук Дао-то е много смутено, което от своя страна разстрои собственото ми Дао. Влязох в хижата и три дни възстановявах своето Дао. Сега то е наред и аз продължавам нататък.

Публикувано от

СВОБОДАТА НА ИЗБОРА

Беседвайки с отшелник, търговец твърдял, че неговото богатство го спасява от необходимостта да угажда на чужди желания и вкусове.
-Гледай ти!-възкликнал отшелникът.-А когато днес избираше място за почивка на твоя керван, какво беше по-важно - красотата на местността или да има паша за добитъка?
-Храната за животните, разбира се-отговорил търговецът.
-Значи, макар и богат, ти живееш така, че да угодиш на добитъка-засмял се отшелникът.

Публикувано от

ЗИМНА ПРИТЧА

Живеели двама съседи. Дошла зима, паднал сняг. Първият съсед станал рано и излязъл да разрине снега пред дома си. Докато работел, погледнал в съседния двор, а там - идеално утъпкана пътечка.
През нощта валяло пак. Сутринта първият съсед станал половин час по-рано, за да се хване за работа, а в другия двор отново била проправена пъртина.
Това се повторило и на следващия ден.
Когато съседите се срещнали,първият попитал:
-Слушай, как успяваш да изчистиш снега толкова рано сутрин?
Вторият първоначално се учудил, а после се усмихнал:
-Аз никога не го чистя. Приятели ме посещават.

Публикувано от

ЗАБОЛЕЙТЕ ОТ ПНЕВМОНИЯ!

Една жена силно се простудила и никакви лекарства, предписани от лекаря, не и помогнали.
-Направете нещо, докторе!-помолила тя.
-Имам една идея-казал докторът.-Вземете горещ душ и преди да се изсушите застанете до отворения прозорец.
-И смятате, че това ще помогне?
-Не, но тогава ще имате възпаление на дробовете, а него знам как да лекувам.

Публикувано от

ЖИВОТЪТ КАТО ПРИКАЗКА

Ученик често страдал от депресия. Споделил с Учителя си, че лекарите го съветват да приема медикаменти.
-И защо не започваш?-попитал Учителят.
-Страхувам се да не увредя черния си дроб и по този начин да съкратя живота си.
-Какво предпочиташ - здрав черен дроб или добро настроение? Една година живот е по-ценна от двадесет години живуркане. Животът е като приказка, не е важно дълга ли е или къса, важното е да е хубава!

Публикувано от

ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ДА ГИ ОБИКНЕТЕ

Стопанин имал ливада,за която много се грижел и с която много се гордеел. Забелязал, че в тревата са поникнали глухарчета. Как ли не се опитвал да се отърве от тях, но нищо не помагало. Те се размножавали все повече и повече.
Отчаян той написал писмо до Министерството на земеделието. Изброил всички методи за борба с плевелите, които бил използвал и накрая молел за съвет как да реши проблема.
Отговорът бил:"Предлагаме Ви да ги обикнете".

Публикувано от

ДРУЖБА СЪС ЗМЕЙ

Пациент отишъл на психиатър. Проблемът му бил, че всяка нощ сънува огромен триглав змей. Той толкова се страхувал, че не можел да заспи по цяла нощ и бил на границата на нервен срив. Дори започнал да се замисля за самоубийство.
-Предполагам, че ще мога да Ви помогна, - казал психиатъра - но трябва да Ви предупредя, че лечението ще бъде продължително и ще струва три хиляди долара.
-Три хиляди долара!-възкликнал пациентът.-Забравете какво Ви разказах. За такава сума по-добре да се прибера у дома и да се сприятеля със змея!

Публикувано от

НИЩО, КОЕТО ДА НЕ Е ИСТИНА

Слепец седял на тротоара, а до него шапката му, в която хората да пускат монети и табела:"Аз съм сляп. Моля, помогнете!"
Минувач забелязал, че инвалидът има едва няколко монети в шапката си. Пуснал цяла шепа монети, преправил надписа и си заминал.
В края на деня се връщал по същия път. Шапката била пълна с монети. Слепецът познал стъпките му и го спрял, за да му благодари и да разбере какво точно е написал.
-Нищо, което да не е истина. Просто малко преправих надписа.
Усмихнал се и си отишъл.
На табелата пишело:"Сега е пролет, но аз не мога да я видя."

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА ВЛАСТ И МЪЖКАТА СИЛА

Бог създал мъжа и жената равни по сила. Заселил ги в един дом. Те се борели непрекъснато помежду си, но битките винаги завършвали наравно.
Веднъж мъжът решил:"Трябва да поговоря с Бог. Уморих се да се боря с тая жена и да не мога да я надвия." Отишъл на небето и застанал пред Бог:
-Господи,никой не може да помогне на мъжа освен теб. Ти умееш да палиш звездите на небето, бъди милосърден! Моля те, Господи, дай ми още сила, за да мога да победя жената! Излишно е всеки път да слизаш на земята да ни помиряваш. Дай ми още сила, макар и съвсем мъничко и аз ще въведа ред!
-Добре,-казал Бог-от днес ти ще бъдеш по-силен от жената.
И мъжът хукнал към къщи. Едва пристигнал и закрещял:
-Жено, сега аз съм твой господар! Господ ми даде още сила и сега аз съм по-силен от теб. Трябва да ми се подчиняваш!
Жената се нахвърлила върху него, но той я победил. Пак опитала, пак я победил.Победил я и трети път. Мъжът се възгордял:
-Дръж се както трябва, че ще ти дам да се разбереш!
Жената се разсърдила не на шега.
-Ще видим тая работа!-казала тя. И на другия ден сама отишла при Господ.
-Господи, дай и на мен още сила!
-Няма повече - отвърнал Бог.-Дадох всичката на мъжа ти.
-Но така той е по-силен от мен и ми се налага. Не можеш ли това, което си му дал, да разделиш помежду ни?
-Не! Каквото съм дал, не мога да взема обратно.Ще се наложи да се примириш.
Жената тръгнала към къщи много разгневена. По пътя срещнала дявола и му разказала каква беда и дошла до главата.
-Послушай ме и всичко ще се оправи!-казал дяволът.-Приглади си настръхналата козина, усмихни се и иди пак при Господ.Поискай му ключовете, които висят на гвоздея до вратата. После ела при мен и аз ще те науча какво да направиш с тях.
Жената го послушала, върнала се при Господ, който и дал ключовете, само и само да го остави на спокойствие. И после, бегом при дявола!
-Така, значи получи трите заветни ключа - казал той.-Ако ги използваш правилно, те ще ти донесат по-голяма власт и сила, отколкото мъжът някога ще има. С първия заключи вратата на кухнята. Мъжете първо мислят за ядене. Вторият ключ е за спалнята. Заключи я! И третият, последен ключ е за стаята, в която е люлката на вашето дете. Заключи и нея! Мъжете обичат децата си, искат да виждат как расте потомството им. Сега вземи своите ключове и върви вкъщи.
И добавил:
-Помни, не отключвай вратите, докато мъжът не се научи да използва силата си по твое желание и за твоя радост!
Жената побягнала към дома и изпълнила всички указания на дявола.
Мъжът се прибрал. Като видял, че всички врати, които досега стоели разтворени, са заключени, кипнал. Първо се опитал да ги разбие, уповавайки се на силата си, но не успял. Тогава се развикал:
-Кой заключи тези врати? Жено, откъде взе ключове?
-Господ ми ги даде.
-Няма да търпя тая работа!- креснал той и право при Господ.
-Жената не ме допуска до моята храна, моето дете и моята постеля. Каза, че ти си и дал ключовете.
-Така е. Тя ми ги поиска, Аз и ги дадох, а дяволът я е научил как да ги използва.
-Тогава дай и на мен ключове, за да мога да отворя вратите.
-Както не дадох на нея повече сила, така не мога да дам и на теб други ключове. Каквото съм дал, дал. Споразумейте се!
Върнал се мъжът при жена си и започнал да се мъчи да я умилостиви по всякакъв начин, но тя не отстъпила. Тогава и предложил да си разделят силата и ключовете поравно.
-Трябва да помисля-казала жената. И седнала да мисли. В този момент дяволът надникнал през прозореца.
-Не се съгласявай! Нека у него остане силата, а ключовете - у теб. Запомни, когато налетят мухите, кравата не може да мине без опашката си!
И сделката не се състояла.
От този момент на мъжете се налага да сдържат силата си, ако искат да съжителстват с жените си.
Ето защо мъжете отстъпват, а жените държат на своето.

Публикувано от

МЪДРОСТТА НА СВЕТА

При даоистки монах дошъл човек, който се оплакал, че не може да разбере мъдростта на света, а това го кара да се съмнява в мъдростта на Бога. Монахът се съгласил да му помогне при условие, че изпълнява нарежданията му.
Първото било да седне на брега и да слуша как пее реката.
-Това е гласът на Бог!-казал монахът.
Човекът направил каквото му било наредено, но вечерта, когато монахът го попитал разбрал ли е мъдростта на света, поклатил глава.
Тогава монахът му заповядал да гледа в огъня:
-Това е танцът на Бог!
Но мъжът отново не успял да проумее мъдростта на света. Земята и въздуха също не му донесли никаква промисъл.
Монахът се замислил и на третия ден казал:
-Вгледай се в себе си! Там се крият всичките ти съмнения!
Когато видял в душата си отражение на цялата вселена, човекът разбрал мъдростта на Бога. Съмненията отстъпили място на покоя.

Публикувано от

БЪДИ ЖИВ !

Една сутрин учителят Лин чи бил в храма. Скоро дошъл млад човек, седнал със затворени очи и застинал. Той искал да стане ученик и се надявал по този начин да привлече вниманието.
Лин чи отишъл до него, чукнал го по главата с кокалчетата на пръстите си и казал:
-Ставай и си отивай! Тук вече имаме достатъчно статуи.
Огорченият младеж се обърнал на прага и учителят добавил:
-Бъди жив! Не позьорствай и не се престаравай!

Публикувано от

ГЛУПОСТ И МОГЪЩЕСТВО

Сай Баба се разхождал по брега на океана. До него се приближил млад бизнесмен и възкликнал:
-Свамиджи, ти можеш толкова много! Какво ти струва да превърнеш част от тази вода в нефт и Индия да се избави от нищетата?!
Свами отвърнал:
-Мога да направя това, но ще се намери такъв глупак, който да хвърли в океана запалена клечка!

Публикувано от

АДСКИЯТ ОГЪН

Харун ал-Рашид срещнал уродлив човек и го попитал:
-От къде идваш страннико?
-От Ада-отговорил той.
-И какво си търсил там?
-Трябваше ми огънче, за да си запаля лулата и реших да проверя дали няма да ми дадат.
-И какво, взе ли?-попитал халифът.
-Не, казаха ми, че там нямат огън. Всеки пристигал със свой собствен.

Публикувано от

В ЛАВКАТА НА ГОСПОД

На една жена се присънило, че зад тезгяха на магазина стои Господ.
-Господи! Нима това си Ти?
-Да, това съм Аз - отвърнал Бог.
-А какво мога да си купя от теб?
-От мен можеш да си купиш всичко.
-Тогава дай ми, моля те, здраве, късмет, любов,успех и много пари!
Бог се усмихнал благосклонно, влязъл в склада и скоро се върнал с малка картонена кутийка в ръце.
-Това ли е ? - попитала разочарована жената.
-Да, това е всичко - отговорил Бог.-Нима не знаеше, че при мен се продават само семена?!

Публикувано от

КОЕ Е ПО-ДОБРЕ ?

Един човек видял, че Сократ се храни с корени и му казал:
-Ако служеше на нашия владетел, нямаше да ти се налага да ядеш корени.
-А ако ти се задоволяваше да ядеш корени, нямаше да ти се налага да служиш на владетеля - отвърнал Сократ.

Публикувано от

НЕ МОЖЕШ ДА СПАСИШ ВСИЧКИ

Веднъж приливът изхвърлил на пясъка много морски звезди.
На сутринта момченце, което се разхождало по брега започнало да ги хвърля обратно в морето. Минал друг човек и възкликнал:
-Каква глупост! Нима не виждаш, че брегът е осеян с морски звезди, сигурно са милиони! Не можеш да спасиш всички! Нищо не можеш да промениш!
Момченцето се обърнало към него с морска звезда в ръка:
-Мога да променя всичко ... за тази звезда.
И я хвърлило в морето.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЧОВЕШКОТО НЕДОВОЛСТВО

Попаднал човек в рая. Гледа хората усмихнати, доброжелателни, открити. А наоколо, всичко като в нормалния живот. Разходил се, харесало му. Накрая попитал архангела:
-Може ли да надзърна в ада, макар и само с едното око?
-Може, ела да видиш.
Отишли в ада. Човекът гледа, на пръв поглед всичко като в рая, нормален живот, само хората едни такива зли, сърдити, вижда се, че не им е добре там. Отново се обърнал към архангела:
-Но тук е същото като в рая. Защо хората са толкова недоволни?
-Защото си мислят, че в рая е по-добре.

Публикувано от

ОТ КАКВО Е НАПРАВЕНА ЖЕНАТА

При Бог се явил мъжът и се оплакал от скука. Бог се замислил: "От какво да му направя другар, като за него похабих всичкия материал?" Но тъй като не искал да отказва на молбата, направил жената, като вложил: няколко ярки слънчеви лъчи, всички чаровни краски на Зората, загадъчността на Луната, красотата на лебед, игривостта на котенце, грацията на водното конче, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита. Всичко това слепил заедно. После, като предупреждение за притворност добавил: хладния блясък на звездите, непостоянността на вятъра, сълзливостта на облаците, хитростта на лисица, алчността на акула, ревността на тигрица, отмъстителността на оса, кръвожадността на пиявица, отровата на опиума. И вдъхнал в нея живот.
Бог я дал на мъжа и му казал:
- Вземи я такава, каквато се получи и не се опитвай да я преправяш!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ТИШИНАТА

Уморен от шумния и неспокоен град, където всичко пречи на медитацията и самовглъбяването, един човек тръгнал да търси тишина и спокойствие сред природата.
Пристигнал в гората, но го подразнили бръмченето на мухите и свиренето на щурците. Навлязъл по-навътре, но птичите трели разстройвали контакта с вътрешното му "Аз". Влязъл в пещера, но в нея го смущавал звука на падащите капки вода.
Тогава си построил малка къщурка със звукоизолация. Затворил всички врати и прозорци и в тишината загърмял дразнещ звук "тик-так, тик-так". Разбил часовника в стената.
Седнал, успокоил се, въздъхнал дълбоко и решил, че най-накрая е намерил жадуваната тишина, но ...
"Туп, туп, туп ..." - сърцето му гръмко биело в гърдите.

Публикувано от

ГОСПОДАР НА СВЕТА

Разказват, че в деня, в който Александър Македонски станал господар на света, той се затворил в стаята си и се разплакал.
Военачалниците му се обезпокоили. Какво се е случило? Та те никога не го били виждали да плаче. През годините били с него в различни ситуации: когато животът ги подлагал на голяма опасност, когато смъртта била наблизо, никой не бил виждал на лицето му следа от отчаяние или безнадежност. Какво е могло да го разтърси така сега, когато целият свят е в краката му? Попитали го и той отвърнал:
-Сега, когато победих, разбрах, че съм загубил. Това разбрах днес, защото досега бях все на път, имах цел. Сега няма накъде да продължа и какво да завоювам. Чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих!
Александър умрял на тридесет и три годишна възраст. Когато го носели към мястото, където щял да бъде погребан, ръцете му висели свободно от носилката. Това била последната му воля, всички да видят, че си отива от този свят с празни ръце.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО

Бог направил човека от кал и му останало неизползвано парченце.
- Какво да ти долепя? - попитал Бог.
- Долепи ми щастие! - помолил човекът.
Бог взел бучката кал и я поставил в дланта му.

Феликс Кривин

Публикувано от

ВЕЖЛИВОТО ЗАЙЧЕ

Имало някога на света едно зайче, много скромно и вежливо. Веднъж, след като доволно било похапнало зеле в една селска градина, то се канело да се прибере в къщи, но изведнъж забелязало лисицата. Тя се връщала в гората. Не успяла да улови кокошка в селския двор и била много сърдита и гладна.
Сърцето на зайчето подскочило. Да бяга, но накъде? Наблизо имало пещера и без да мисли то скочило вътре. Не знаело, че там го чака друга голяма опасност - в пещерата се била заселила змия.
Тъй като било добре възпитано, зайчето знаело, че в чужд дом не се влиза без разрешение. "Трябва да поздравя, но кого? - помислило си то. - Как кого, пещерата, разбира се!"
Приседноло зайчето на задните си лапички и вежливо казало:
- Здравей, уважаема Пещера! Позволи ми, моля те, да вляза!
Ах, как се зарадвала змията, чувайки гласа на зайчето. Много обичала да похапва заешко месце.
- Влиззай! Влиззай!- поканила го тя, опитвайки се да го измами.
Но зайчето по гласа прекрасно разбрало, с кого си има работа.
-Извинете, че ви обезпокоих! - казало то. - Съвсем забравих, че съпругата ми ме чака у дома. Довиждане!- и се втурнало да бяга на всичките си четири лапи.
Когато пристигнало в къщи и седнало да си отдъхне, си помислило за това, че вежливостта още никому никога не е навредила.
А змията се навила на кълбо и просъскала:
- По-добре да не му бях отговаряла! Що за вежливо зайче?! Нужно ли беше да иска разрешение да влезе?!

Публикувано от

ПЕПЕРУДИТЕ И ОГЪНЯТ

Три пеперуди долетели до горяща свещ и започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата се доближила до пламъка, върнала се обратно и казала:
-Огънят свети!
Втората се доближила още повече, опарила си крилото и като се върнала, казала:
-Огънят пари!
А третата влязла в пламъка и не се върнала. Тя узнала всичко, което искала, но не могла да го сподели с другите.
Този, който получи знание, се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

Публикувано от

БЕЗУМИЕТО ИГРАЕ НА КРИЕНИЦА

Поканило Безумието приятели на чай. Похапнали, повеселили се и след тортата Безумието предложило да играят на криеница:
-Аз броя до сто, вие се криете. Първият намерен отново брои до сто ...
Всички се съгласили, освен Страха и Мързела.
-Едно, две, три ...-започнало да брои безумието.
Паниката се скрила първа, където и паднало. Радостта хукнала из градината. Скръбта заплакала. Завистта се лепнала за Ликуването и се скрили зад една скала. Безумието продължавало да брои. Отчаянието се отчаяло, защото вече стигнали до 99.
-Сто!-викнало Безумието-Търся ви!
Първо намерило Любопитството, защото то надничало, за да разбере, кой ще бъде намерен пръв. Съмнението открили да виси на оградата, защото не можело да реши от коя страна да се скрие.
Намерили всички, но изведнъж Любопитството попитало:
- А къде е Любовта?
Всички започнали да я търсят. Безумието стигнало до розовите храсти и чуло шумолене. Дръпнало клонките и чуло вик. Тръните на розите проболи очите на Любовта и тя ослепяла. Безумието било съкрушено от нещастието, което предизвикало и предложило на Любовта да останат завинаги заедно, за да може да изкупи вината си. Любовта се съгласила.
И до ден днешен сляпата Любов и Безумието винаги са ръка за ръка.

Публикувано от

КОТЕЛЪТ

Живеел в едно селце хитрият старец Сирдон. Веднъж отишъл при съседа си Бали:
-Драги съседе, ще имам гости отдалеч. Би ли ми услужил с твоя голям котел, за да мога да приготвя голямо количество храна?
-Разбира се, Сирдон, само ползвай го внимателно, грижливо и ми го върни утре сутринта.
На сутринта старецът върнал големия котел в дома на съседа.
-Ето, Бали, твоя котел. Благодаря ти! И още нещо. Сутринта намерих и това малко котленце до големия котел, явно е родил през нощта. Вземи и него.
Бали се зарадвал на глупостта на стареца и охотно приел и малкото котленце.
Минало време. Сирдон отново поискал назаем големия котел.
-Разбира се, Сирдон, с удоволствие ше ти го дам. Ако роди отново, донеси и отрочето.
На следващия ден Бали разказвал, че чака глупавия Сирдон да му върне котела, може би с бебче.
-Здравей, Сирдон! Радвам се да те видя! Роди ли котелът ми и този път?
Сирдон горчиво се разплакал:
-Голямо нещастие се случи! Котелът ти умря и аз го погребах!
-Какви глупости говориш? Как може котел да умре?
-А ти как мислиш, Бали? Този, който може да роди, рано или късно може и да умре.

Публикувано от

СЛУГА

Един чифликчия имал слуга - весел, красив момък. Стопанинът имал четирима сина, всичките бездетни.
Каквото и да се случело в стопанството, винели слугата. Изчезнала буца сирене - слугата я е откраднал. Овца умряла - слугата е виновен. Момъкът търпял мълчаливо несправедливите обвинения.
Голяма радост споходила дома на чифликчията - първата му снаха родила син, момченце красиво ... като слугата. Устроили голям пир, за да отпразнуват щастливото събитие. И слугата бил на празничната трапеза, но за разлика от другите гости бил мрачен и неспокоен. Един от синовете на чифликчията забелязал това и го попитал:
-Защо си толкова мрачен, защо тъжиш в такъв ден? Яж, пий, весели се, твоят стопанин има внук!
Слугата въздъхнал:
-Как да се веселя, като всичко, което става в този дом, вие приписвате на мен?! Сега ще кажете, че и за раждането на детето съм виновен!

Публикувано от

СИНЪТ НА СЕЛЯНИНА

Царят умрял. Висшите сановници не могли да постигнат единодушие помежду си и да изберат нов цар от своята среда. Мислили, мислили и избрали за цар син на селянин.
Бащата отишъл да посети сина си и се обърнал към него с думите:
-Мили сине, ще можеш ли да ме познаеш?
-Как да позная теб, като вече не мога да позная себе си - отговорил царят.

Публикувано от

ПРОСЯК И ПАДИШАХ

Седял край пътя просяк. Без шапка, без риза, без обувки. Слънцето го изгаряло с жарките си лъчи. Мухи се полепили по цялото му тяло. Той стенел от болезнените ухапвания.
Наблизо минал в носилката си падишаха. Видял просяка и спрял близо до него. Дожаляло му за нещастника и казал:
-Днес съм в добро настроение. Поискай ми каквото ти е угодно на душата. Ще направя всичко, което поискаш! Всичко на този свят ми е подвластно! Всички се боят от мен!
Просякът, изнемощял от жегата и от безспирните атаки на мухите, се поклонил доземи и простенал:
- В името на Аллах! Спаси ме от мухите! Заповядай им да ме оставят на мира! Загивам!
Всемогъщият падишах свил рамене:
- Не, мухите не мога да изгоня! Те не ми се подчиняват!
И продължил със свитата си нататък. А просякът останал да стои край пътя, покрит с мухи от главата до петите.
От всички страни към него заприиждали хора:
-Щастливец! Навярно падишахът ти е помогнал да станеш богат човек!
Просякът се намръщил и махнал с ръка:
-Не знаех, че падишахът е толкова безсилен! Даже от мухите не успя да ме избави! Нима на света има по-слабо създание от мухата?!

Публикувано от