Имало на света едно мъничко зайче.
То почти по нищо не се отличавало от останалите зайци. Също като тях гризяло сладки морковчета и хрупкаво зеле, весело подскачало по зелената полянка. И имало красива, пухкава опашчица. Само където зайчето винаги мяукало.
-Как си? - питали го.
-Мяу! - отговаряло то.
-Къде беше? - питал го баща му.
-Мяу! - казвало зайчето.
-Гладно ли си? - питала го майка му.
-Мяу! - отново отвръщало зайчето.
-Ще дойдеш ли на разходка? - питали го приятелите му.
-Мяу!
-Зайците не мяукат! - заявили всички околни.
Те обичали зайчето, но не го разбирали. Заради това много се огорчавали. И решили да не му обръщат внимание.
Това много опечалило зайчето и то се разплакало. Решило да избяга от всички.
Тръгнало през гората и горко плачело. "Нима съм виновно, че мяукам?"-мислело си то.
Насреща му изкочило малко котенце. Такова хубавичко и също пухкаво.
-Защо плачеш, Зайко? - попитало то.
-Мяу! - отговорило зайчето и още по-силно заплакало.
То си помислило, че котенцето също няма да го разбере и ще избяга.
-Мяу! - радостно откликнало котето.
Сълзите на зайчето пресъхнали. И с усмивка отвърнало:
-Мяу!
Котето радостно заскачало наоколо и отново казало:
-Мяу!
Те станали приятели. Ходели заедно и мяукали. А наоколо всички се радвали на тяхното приятелство. Защото даже и да мяукаш, все едно, можеш да си намериш приятели.
Мяу!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
