Притчите

Имало едно време един беден момък. Той си вадел хляба като работник в най-големия чифлик в областта. Чифликчията го карал да работи до изнемога, а му плащал колкото да не е без хич.

Един ден старата му майка, която била единственият му близък човек на света, казала:

- Слушай, сине, сърцето ми се къса да те гледам как се мъчиш! Защо не останеш у дома и да ходиш в гората за дърва, а аз ще ги продавам на пазара. Все ще изкараме колкото да не умрем от глад.

Момчето я послушало и на следващата сутрин нарамило брадвата да ходи за дърва. Майката му подала загъната кърпа и му рекла:

- Имаме само хляб от сорго. Малко е, но е вълшебен. Дава много сила, само че трябва да го изядеш чак тогава, когато видиш, че се е превърнал в мед.

Тръгнал момъкът за гората и когато стигнал, вече бил огладнял. Разгънал кърпата, но хлябът си бил хляб. "Много бързам" - помислил си момъкът, запретнал ръкави и се хванал за работа. Сякъл дърва до обяд, много се изморил и изгладнял, та пак разгърнал кърпата. Но още не било станало никакво вълшебство. Криво му станало, но не погазил майчината заръка. Хванал се отново за работа и трупал дърва, докато взело да се свечерява. Вече примирал от глад и с нетърпение разгърнал кърпата. Но и този път мед нямало.

- Излъга ме ти, майко! - възкликнал с огорчение той и решил, че няма какво да чака повече, отхапал един залък ... Отхапал втори и тихо прошепнал: - Прости ми за лошата дума, майчице! Права беше, по-сладък от мед е хлябът ти!

Султан Союн управлявал цял Хорасан. Само над мухите нямал власт и тези твари страшно му досаждали.

-Има ли такова място на земята, където няма мухи? - попитал той раздразнено Мирали.

-Мухи няма само там, където няма хора - отвърнал главният везир.

-Е, тогава отиваме да намерим спасение от тази напаст. Качвай се на коня! - заповядал падишахът.

Дълго яздили през степта, докато накрая погледът не намирал следа от човешко присъствие. И точно тогава на лицето на султан Союн жужейки се спуснала муха.

-Ха! - възкликнал тържествуващо той. - Където нямало хора, нямало и мухи, а? Това не е ли муха?

-А ние не сме ли хора? - попитал везирът в отговор.

туркменска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Една страна била управлявана от падишах. Той бил богат, могъщ и мъдър, но стар. Вече бил превалил деветдесетте. В столицата живеел и бедняк, който имал дъщеря-красавица. Веднъж престарелият падишах видял девойката и пламнал от любов. Веднага изпратил сватове при родителите и. Разстроеният бедняк поискал три дни отсрочка, за да се посъветва с близките си.

-Падишахът е твърде стар, за да се жени за нашето гълъбче - казала жена му. - Но той е всемогъщ. Как ще се възпротивим на волята му!

И се  разплакала.

-Всичко ще бъде наред - успокоила ги дъщеря им. - Само, когато сватовете дойдат отново, поискайте аз сама да определя зестрата.

Падишахът нетърпеливо чакал да изтече определеният срок. Той вече смятал девойката за своя жена. Везирите и сватовете-векили пристигнали за отговор.

-Ние сме съгласни, - казали родителите - но нека тя сама определи зестрата.

-Хазната на нашият повелител е пълна, слава на Бога! Чакаме отговора ти, девойко - отвърнали пратениците.

-Моята цена е такава, - казало момичето - десет агнета, двадесет вълка, тридесет камили, четиридесет почтени люде, петдесет расови жребци, шестдесет евнуха, седемдесет юзди, осемдесет букаи за коне и деветдесет торби.

-Само това?! - зарадвали се сватовете и се втурнали обратно при падишаха.

-Чудо работа сте свършили! - хванал се за главата падишаха, като му предали отговора на девойката. - Добри сватове, няма що!

-Нима е много това, което поиска невестата? - учудили се везирите и векилите.

Падишахът сърдито им обяснил, че десет агънца означава, че на десет години човек е като агънце, на двадесет - като вълк, на тридесет - като камила, на четиридесет става почтен, на петдесет - като буен жребец, на шестдесет - евнух, на седемдесет го водят на повод, защото вече му е трудно да ходи сам, на осемдесет е като спънат кон, а на деветдесет е време да крие изсъхналото си тяло в торба и да се готви за смъртта.

-Ето какво е искала да каже девойката, като е поискала такава зестра - завършил той. - И се оказа, че тя има повече ум от вас всичките взети заедно!

Падишахът поискал да види момичето, за да му зададе няколко въпроса. Изпратил един от стражите за нея. Когато пристигнала я попитал кое е най-тежкото животно и кое е по-сладко от всичко на света.

-Но това е толкова просто, защо ме питате? - учудила се девойката.

-А ти все пак отговори - подканил я падишахът.

-Най-тежкото животно е конят, защото когато тича, цялата земя трепери. А по-сладка от всичко е любовта и ето доказателството: когато бях малка, бяха ме оставили до огъня и се опарих на въглените, но мама и татко даже не забелязаха, защото бяха увлечени в целувките си. Любовта за тях беше по-важна от родното им  дете. Ето и Вие, Ваше Величество, сте на деветдесет и още мечтаете да се ожените.

Падишахът бил възхитен от ума и и я пуснал да си иде с мир.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Кемине дълго вървял пеша и грохнал от умора. Застигнал го някакъв добър човек, който яздел на магаре, и му предложил да се качи отзад.

-Оказва се, - въздъхнал блажено Кемине - че раят не е толкова далеч от земята. Само на един магарешки ръст височина.

туркменска притча

А в нашия случай е още по-ниско - на височината на един радиатор. :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Старият мулла, който учел момченцата в селото, се влюбил в майката на едно от тях и започнал да го нарича "син на красива майка". Един ден детето се прибрало вкъщи и попитало майка си:

-Вярно ли е, че си красива?

-Откъде го измисли? - засмяла се майка му. - Съвсем обикновена съм.

-Защо тогава нашият мулла ме нарича "син на красива майка"?

Жената разбрала каква е работата и решила да даде урок на стария сластолюбец.

-Предай на наставника си да заповяда утре - заръчала тя на момчето.

Като отишло на другия ден на училище, моллата го посрещнал както обикновено с думите:

-Влизай, влизай, сине на красива майка!

-Мулла-ага, - казало момчето - мама ви кани на гости.

Когато наставникът пристигнал, стопанката му казала, че мъжът и заминал и няма да си дойде скоро, затова решила да покани любезния гост.

Старикът се разтопил от удоволствие. Похвалил я за красотата и ума и. Подложил си мека възглавница и се настанил удобно. А жената разпалила огнището и започнала да приготвя угощение.

От двора се чуло скърцането на портата и рев на камила.

-Мъжът ми! - подскочила стопанката.

-Какво да правя? - замятал се в страх муллата.

-Измислих, - отвърнала жената - наметнете се със стария ми халат и сядайте в ъгъла, все едно мелите брашно.

Муллата така и направил. Стопанинът влязъл с чувал пшеница на гърба.

-Коя е тази жена? - попитал той.

-Робинята на съседа - отвърнала тя. - Счупила им се мелницата и дойде да смели зърното у нас.

-Да смели и нашето тогава - наредил стопанинът и тупнал чувала на пода.

Когато "робинята" смляла всичкото жито, мъжът казал на жена си:

-Отдавна харесвам тази робиня, довечера няма да си легна с теб.

Муллата подскочил като ужилен и си плюл на петите.

След няколко дни "синът на красивата майка" отново го поканил на гости. Муллата го погледнал сърдито и попитал:

-Да не би на майка ти вече да и свърши брашното?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!