Притчите

Валял сняг. През зимата това е нещо обикновено. Големи пухкави снежинки кръжели в причудлив танц, бавно приближавайки се към земята.
Две снежинки, летящи една до друга, завързали разговор. Боейки се да не се загубят, те се хванали за ръце. Едната весело казала:
-Колко прекрасно е да летиш и да се наслаждаваш на полета!
-Ние не летим, ние просто падаме - тъжно отвърнала другата.
-Скоро ще срещнем земята и ще се превърнем в бяло пухкаво покривало.
-Не, ние летим за да срещнем гибелта си. На земята просто ще ни стъпчат.
-Ще станем ручеи и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! - казала първата.
-Не, ние ще се стопим и ще изчезнем завинаги - възразила втората.
Накрая им омръзнало да спорят, пуснали ръцете си и всяка полетяла към съдбата, която сама си избрала.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Под склона на висока планина имало малка къща, потънала в зеленина. В двора, под висока, разклонена ела, стояли едно до друго множество гърнета. Грънчарят всеки ден правел нови гърнета и ги изнасял да съхнат навън, докато те не тръгнели за други домове, където да изпълняват своето предназначение. Съдовете се различавали по своята форма, височина и вместимост, много от тях били украсени с разноцветни шарки, но всички те били глинени, което безусловно ги обединявало.
Веднъж, навярно от скука, а може и просто от безделие, между гърнетата се завързал спор. Спорът започнал неочаквано, продължил дълго, всички крещели, превъзнасяйки своята красота и качество, стараейки се да докажат, че именно те са по-нужни и добри от другите, че формата им е по-съвършена, а значи и съдбата им ще е по-щастлива. Всяко гърне искало да участва в разговора, всички се оплели в безсмисления спор, само старото гърне, стоящо самотно до оградата слушало мълчаливо. То навярно знаело, че съвсем не е важно каква е красотата и формата им, а с какво са напълнени. Важното е какво има вътре в тях. Може да са красиви и да прашасват безполезни. Може да са напълнени с пари и завинаги да са скрити от чужди очи. Или просто да прекарат празни целия си живот, без да изпитат ни болка, ни радост. А може и да не са особено красиви, но да бъдат полезни и истински нужни, напълнени с чиста вода или вкусна храна. Скоро гърнетата ще попаднат в други домове и задължително ще разберат това с времето.
Старото гърне прекарало живота си, принасяйки полза. То слушало спора, знаейки навярно, че не е важно как изглеждаш, важното е с какво си напълнен.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На брега на нощното езеро седяла самотна, печална жаба. Тя тъжно гледала сияйната луна, слушала квакането, което се носело отвсякъде и тихо мечтаела за любов. Обхващали я ту тъга, ту приятен трепет, мечтаела, жадувала да я обикнат. Толкова се уморила да бъде сама. Но не искала да се влюбва и да се привързва към някой. Просто искала някой да обикне нея и само нея, та тя е толкова красива и добра. Просто да я обикне, веднъж и завинаги.
И тогава, набирайки смелост, тя гръмко изквакала:
-Искам да бъда любима! Искам да бъда любима!
Викът и се разнесъл по гладката водна шир и за миг настанала тишина. Навярно всички се вслушали и даже е възможно, някой красив, зелен жабок да е заплувал насам, за да види нея, нея единствената.
Увлечена в мислите си, тя така и не усетила, как отзад се приближил жерав. Хванал я и я глътнал за миг. Замислил се за малко и доволно промълвил:
-Колко обичам жаби!
Обикнали я, веднъж и завинаги. Може би така мечтата и се сбъднала.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy