Тайното име на бога

Веднъж при духовник дошъл човек и помолил да го научи на тайното име на Алах, чрез което се изпълняват желания.
– Искрено ли е желанието ти? – попитал шейхът посетителя.
– Да.
– Иди тогава при градските врати и като се случи нещо, се върни да ми го разкажеш.
Човекът отишъл при градските врати и зачакал. След малко натам приближил старец с магаренце, натоварено с дърва. Но единият от пазачите при портата ударил стареца, взе му дървата и го изгонил.
Човекът, изпратен да наблюдава, се върнал при духовника и му разказал историята със стареца и пазача.
– Ако знаеше тайното име на Алах, как щеше да постъпиш с тоя пазач? – попитал тогава шейхът.
– Щях да помоля за гибелта му – отвърнал посетителят.
– Тогава знай, че старецът с дървата е човекът, който ме научи на това име. Него може да знае само този, който има търпение, милост и жал към народа.

Едно момиче търсеше тая притча наскоро, но не я бях срещала. Сега случайно попаднах на нея.

Публикувано от

Отчаяние

Попадна ми етимологията на думата и реших, че е интересно да се знае. Произхожда от "чаяние" - стара славянска дума за надежда, очакване. Представката "от-" е в смисъл край на действието.
Намерих я в една дълга статия, която разграничава светското от религиозното отчаяние, като второто е фиксирано като състояние, в което се чувстваш изоставен от бога и се третира като голям грях. И понеже е дълго за разказване, цялата концепция може да сведе до това кратко стихче, което ми попадна някъде другаде:

Потоки желчи изливает на меня лукавый бес,
— Мол, ты никчемен и не к чему не годен!
— В мозгу лишь хаос, тело все разбито.
А в мыслях лишь грехи, которых мне уже не искупить…
Душа то плачет, то смеется, но луч надежды всё же в ней горит.
А это значит Бог со мною, — Я все еще живой и буду жить!
 
Източник:  http://www.inpearls.ru/

Публикувано от

Цзун - Дългият ден

По цялата провинция се славел с богатствата си алчният чифликчия Цзун. Доходите му растели всеки ден, но богатството все му се виждало малко. И често нощем сънят бягал от него. Чифликчията се въртял в леглото и мислел само как да забогатее още повече.
Веднъж, когато Цзун заспал призори, му се присънило, че е намерил начин да удължи денонощието с цели шест часа.
Цзун се събудил и започнал да моли небесния владика за удължаване на денонощието. И отрано се радвал, че работниците му ще работят по шест часа повече.
Чули селяните за молбата на своя господар и се натъжили. Още ли ?! Те и така работели по двадесет часа по полята на Цзун и той не им давал да изправят гръб. Когато някой от работниците искал да си почине, започвал да крещи:
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето.
Ето защо селяните така се изплашили, като разбрали за молбата на Цзун. Страхували се, че бог ще я изпълни - всеизвестно е, че боговете живеят в сговор с богатите.
Една вечер към жилището на чифликчията приближил монах. Когато доложили за това на Цзун, той побързал да го посрещне. Заповядал да го нахранят добре и да го настанят удобно за през нощта. Цзун направил всичко това, защото бил чувал, че монасите могат да вършат чудеса.
На сутринта монахът едва се бил събудил, когато Цзун влязъл при него и  казал:
- Много дни и нощи моля бога за чудо. Не можеш ли ти, достойни човече, да ми помогнеш?
И той разказал на монаха за желанието си. Монахът отвърнал:
- Боговете са чули молбата ти. Сега всичко зависи от теб. В денонощието ще има толкова часа, колкото сам можеш да работиш без почивка на полето.
Цзун се зарадвал:
- Ако гладните селяци могат да работят за мен всеки ден по двадесет часа, то аз ще мога веднъж за себе си да поработя тридесет.
Слънцето още не било изгряло, а чифликчията вече бил на полето, където растели фъстъци, и започнал да ги окопава. След него вървял монаха. Първия час Цзун работил весело и бодро. Но на втория започнал да се уморява и поискал да си почине поне за минутка. Но монахът му викнал:
- Работи, ленивецо! Ще почиваш, когато му дойде времето!
И богаташът с тежко дишане продължил работата си. Когато слънцето изгряло, вече бил изкарал десет води. Той даже не забелязал, че всички селяни спрели работа и чакали да видят какъв ще е резултатът от усилията му. А то вярно, не всеки ден ти се усмихва щастието да видиш как се блъска с пот на челото богаташ. Цзун бършел челото си с ръкав и искал да попита монаха колко часа са изминали, но нямал сила дума да отрони.
А монахът подвиквал:
- Работи, ленивецо! Гледай сянката - и три часа още не са минали.
Замахнал Цзун още няколко пъти с мотиката и взели да му се подкосяват краката. Все едно всичката му сила отишла в земята.  Не можел повече да държи мотиката и започнал да рови в земята с ръце. Пръстите му се разкървавили и той с едва чут глас попитал:
- Колко? Колко работих?
- След четири часа ще стане обяд, - отвърнал монахът.
Тогава Цзун припаднал.
Сложили го на носилка и го занесли вкъщи. Ясно е, че в него ден никой в имението не работил. А монахът някъде изчезнал. Някои твърдят, че никакъв монах не е имало, а селянин се преоблякъл с монашеска роба за да поучи алчния чифликчия. 
От този ден, когато Цзун се покажел на улицата, започвали да му подвикват подигравателно:
- Ето, идва Цзун - Дългият ден.

китайска приказка

Някои искат да удължават дните от други, не толкоз комерсиални съображения, но май Господ си знае най-добре. :)

Публикувано от

Нима не забеляза?

Веднъж Дуджом Ринпоче заедно с жена си пътувал през Франция с автомобил, любувайки се на живописните селски местности по пътя. Минали покрай гробище с прясно боядисана ограда и украсено с цветя. Жената на учителя възкликнала:
– Ринпоче, погледни колко чисто и прибрано е всичко на Запад. Даже местата, където погребват труповете са безупречни. На Изток и домовете, в които живеят хора, не са така чисти.
– А, да, – отвърнал той – вярно е, това е много цивилизована страна. Имат забележителни жилища за мъртви трупове. Но нима не забеляза и какви забележителни жилища имат за живи трупове?

Согиал Ринпоче

А между Запада и Изтока имаме какво?

Публикувано от

Един ден от живота на семейната жена

Сън.
Будилник!!!
Една прозявка.
Вана, четка, душ, вода.
Закуска: сок, мляко, мюсли.
Обувки, грим и ... ходом марш!

Асансьор, РЕП, тролейбус, офис.
"Шефе, здрасти!" Компютър, мишка.
Факс, обяд, куриер, кафе.
Телефона? Звън. Дете?

Сине! Въпрос, отговор. Оценка!
Поздрав: Мамино юначе!
Наставление: супа, хлебче,
сок, салата и десерт.

Вечер ... мускули ... умора ... болка...
Магазин, трамвай и подлез.
Асансьор ... Повреден?! Стълби... слабост...
Кухня: бира, мъж, съсед.

Прахосмукачка ... Син, уроци.
Мъж: вестник ...- телефон ...
Прах - парцал, диванче, сокче ...
Диалог ... унес ... сън.

Наталия Бацанова

Публикувано от

Момченцето с празното гърненце (диафилм)

Попадна ми диафилмче на тази приказка от архива. Една приятна възможност да се върнете в детството. :)

Публикувано от

Симург - царят на птиците

Фарид ал-Дин Аттар е роден в Нишапур, градът на тюркоазите и мечовете. Персийската дума "аттар" значи аптекар. В "Паметта на поетите" четем, че такава била професията му. Веднъж в магазина му с лекарства влязъл дервиш, огледал стъклениците и смесите и се разплакал. Разтревоженият и недоумяващ Аттар го попитал какъв е проблемът. Дервишът отвърнал: "На мен нищо не ми коства да си тръгна, защото нямам нищо. Но ти ще трябва да се простиш със съкровищата, които виждам." Сърцето на Аттар застинало като смола. На следващия ден изоставил магазина си и мирските дела. Пътешествал в Мека, Египет, Сирия, Туркестан, Индостан. Когато се завърнал се отдал на съзерцание на Бога и литературата. Оставил 20 хиляди двустишия.
Една от поемите на Аттар - "Мантик ал Таир" ("Беседата на птиците") - разказва как веднъж царят на птиците Симург отронил блестящо перо някъде в Китай. Птиците намерили това перо и, уморени от безкрайните разпри помежду си, решили да намерят своя цар. Те знаели, че името му Си-мург означава "30 птици" и че дворецът му се намира на мистичната планина Каф, опасваща като пояс земята. В началото някои птици показали малодушие и не се решавали да се отправят на път - славеят се позовал на любовта си към розата, папагалът - на красотата си, която се страхувал да не загуби; патицата не искала да оставя малките си, чаплата - блатото си, а совата - развалините, където било толкова тъмно и уютно. В крайна сметка тръгнали на опасното пътешествие, преодолели седем планини и морета, предпоследното от които се наричало Световъртеж, а последното – Гибел. Някои се отказали по пътя и се върнали, други - загинали. Тридесет птици, пречистени чрез усилията си, достигнали планината на Симург. Накрая го видели и проумели, че самите те са Симург - всички заедно и всяка поотделно.

Текстът е на Х.Л.Борхес в съкращения и изменения, изображението - плакат от ирански филмов фестивал, но великолепна илюстрация.

Публикувано от

Приятелят е този ...

Приятелят е този, който не отсъжда. Казах ти, той е този, който отваря вратата си на скитника, на патерицата му, на изправената му в някой ъгъл тояга и не го кара да танцува, за да оценява танца му. И ако скитникът разказва за пролетта по пътя отвън, приятелят приема в себе си пролетта. Ако разказва за ужаса на глада в селото, откъдето идва, приятелят заедно с него изстрадва глада. Вече ти казах, приятелят у човека е онази част, отредена за тебе, и отваря за теб една врата, която може би никога не отваря другаде. И приятелят ти е истински, и всичко казано от него е истинско, и той те обича, даже и ако те мрази в другата къща. И приятелят в храма, когото, благодарение на Бога, срещам отблизо, обръща към мене същото лице като моето, озарено от същия Бог, защото тогава е осъществено единението, даже ако другаде той е дюкянджия, а аз капитан, той градинар, а аз — моряк на кораб. Надмогнал нещата, които ни разделят, аз го открих и съм негов приятел. И мога да мълча пред него, тоест да не се страхувам за своите вътрешни градини, своите планини, урви и пустини, тъй като той не ще ги изпотъпче с обувки. Това, което, приятелю мой, приемаш от мен с любов, сякаш е посланикът на моята вътрешна империя. И ти се отнасяш добре с него, каниш го да седне и го изслушваш. И ето ни щастливи. Ала кога си ме виждал при прием на посланици да ги държа настрана или да ги отблъсквам, защото вдън тяхната империя, на хиляда дни път от моята, хората се хранят с ястия, които не ми харесват, или нравите им нямат нищо общо с моите. Приятелството е преди всичко примирие и духовно общуване над обикновените подробности. И аз нямам в какво да упреквам оня, който заема почетно място на трапезата ми.
Знай, че гостоприемството, учтивостта и приятелството са срещи на човека в човека. Какво бих правил в храма на един бог, който обсъжда ръста или пълнотата на вярващите, или в дома на един приятел, който не би приел патериците ми и би ме накарал да танцувам, за да ме критикува.
Ти ще срещнеш премного съдници по света. Ако става дума да ти придадат друга форма и да те закалят, остави тази работа на неприятелите си. Те добре ще се справят с това — както бурята, която извайва кедъра. Твоят приятел е създаден, за да те приюти. Знай, че когато идваш в храма, Бог не те съди, а те приема в лоното си. 

из "Цитадела" на Антоан дьо Сент-Екзюпери

Публикувано от

Плачех, че нямам обувки, докато не видях човек без крака


Публикувано от

Старинни картички на компанията "Сингер" с пословици и поговорки

В началото на 20 век компанията "Сингер"  пуска голяма серия рекламни картички с руски пословици и поговорки. С това деликатно напомня за себе си, поставяйки логото си на гърба на картичките. Художникът е Владимир Табурин.

"Който копае гроб другиму, сам пада в него."


"Където се работи - там е густо, а в ленивия дом е пусто."


"Очите не са куршуми, а пронизват сърцето."

"Колкото и да мислиш, по-добро от хляб и сол няма да измислиш."


"Който го е страх от мечки, да не ходи в гората."


"Пешакът не е приятел на ездача."
Аналог на "Ситият на гладния вяра не хваща".


"Неканеният гост е по-лош и от татарин."

"Който гони два заека, остава с празни ръце."

"Избирай си жена не на хорото, а в градината."

"Знаем тези, които пеят високо, а онези, които ронят горчиви сълзи - не."

"Добър е Мартин, защото има алтън. Роман е лош, защото е без грош."

"Който много избира, си остава неженен."




Публикувано от

Всички девойки са добри, тогава откъде се взимат злите жени?!



Israhel van Meckenem - The Angry Wife
1500
Разочарован от жените мъж попитал Бог:

– Защо всички девойки са такива едни милички, добрички, подобни на ангели, а всички жени - такива едни проклети, зли и подобни на вещици?

– Защото, – отвърнал Бог, – девойките правя аз, а жени от тях правят мъжете!


Публикувано от

Ако децата малко се поливат в детството ...

Никога не ми е достигало време да се занимавам с децата си. Работа, кариера, личен живот. Но те не страдаха от липсата на каквото и да било, имах достатъчно средства да задоволявам всичките им компютърно-шоколадови потребности. Затварях си очите за недостатъците им, а те ми прощаваха, че не им обръщам внимание.
Но ласкавото детство отмина бързо. Дойде сложният период на пубертета. Първите взаимни обвинения, първите истински чувства. Направих ужасно откритие: моите деца израснаха без любов. Малко участвах в израстването им, не пресичах лошите им постъпки и те не се научиха да отличават доброто от злото.
След поредното недоразумение стоях в кухнята, белех лук и от очите ми течаха сълзи. Влезе мама:
– Защо плачеш?
– Падна се гаден лук. Има сортове, от които не плачеш.
– Явно този малко са го поливали.
Разбрах нещо важно: ако децата малко се поливат в детството, когато пораснат ще донесат много сълзи на другите.

Преди няколко вечери попаднах на тази притча. На следващия ден срещнах един човек на години, с когото се разговорихме, и измежду всички умни неща, които ми каза, беше и много в духа на притчата, за вниманието, което да отделяме на семейството си и необратимите последствия от формалните отношения у дома. ...Ами, право си е! :)

Публикувано от