Арнаутин, кога отивал в Цариград на печалба, намерил една торба с грошове. Ритнал я и рекъл:
– Ритам торба с грошове, на Стамбул са с кошове!
А в Цариград не намерил ни пара, ни грош.
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
Показват се публикациите с етикет фразеологизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фразеологизъм. Показване на всички публикации
Шопи се събрали да пият в една кръчма. Поръчали си един медник с вино и се скарали за нещо. А Ралчо, докато другите се карали, си пил и си мълчал, и изпил всичкото вино. Шопите, като свършили препирнята и погледнали в медника, а той празен, попитали Ралчо:
– Абе, Ралчо! Ти като седиш до медника, не видя ли кой изпи виното?
А той им отвърнал:
– Ралчо не знае, Ралчо си пие и си трае!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Зачетох се в японски идиоми, от които може да пусна извадка някой следващ ден, но сега думата ми е за друго. Стигнах до "цвете на висока планина", което по смисъл е същото като нашето "гроздето е кисело", само че казано по японски, види се. :)
И се сетих за една история, която прочетох преди няколко дни – за първите преводи на руска литература на японски. "Война и мир" се превърнала в "Плачът на цветята и скърбящите върби, последният прах на кървавите битки в Северна Европа", a "Капитанската дъщеря" на Пушкин - в "Сърце на цвете и пеперудени мисли, удивителни вести от Русия".
Замислих се за ролята на изказа в посланията, затова ви го и споделям. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
Сама се питам, сама си отговарям. :D
Имало едно време в българската азбука две Безгласни букви - Ер Голям и ер малък. Ще попитате какво работели тия букви и как така били Безгласни? Работели каквото всички букви, а именно да спазват Правилата за Правопис. Специалната работа на Безгласните била да стоят в края на думите и никой да не ги произнася. Ей така, например:
Кой го измислил и кога го е въвел, едва ли някой още си спомня, но нашите Безгласни си седели в края на думите и чинно си вършели работата - да си мълчат. И това продължило доста време, защото, откакто създали Азбуката, България била по-дълго поробена, отколкото свободна. А във времена на робство именно писмената пазели и съхранявали Вярата и Националната Идентичност. И макар повечето българи да били неграмотни, ги смятали за свещени, дълбоко ги уважавали и им се прекланяли. И в такива времена на никой, даже и на грамотните, не му идвало на ума да ги реформира.
Но дошъл ден, в който България се освободила от чуждото влияние (казах ли го по европейски?!) и грамотните граждани, като се усетили свободни, веднага го ударили на слободия. Сменяли се правителство след правителство и понеже сигурно нямали какво друго толкова важно да уреждат, се нагледали в правописа и започнали да го преправят, уж за по-лесно, та да могат повече граждани да се ограмотят. Знаете, че правителствата винаги правят реформи за доброто на народа. И нашите две Безгласни ги сполетяло това:
– в проекта на правителството на Стамболов
Буквите ъ и ь се изхвърлят в края на думите, например човек, стол, кон, сол, радост. Буквата ь изобщо отпада от азбуката, понеже вътре в думите като знак за мекост се въвежда i , например актiор, Колiо;
– в проекта на следващото правителство, когато министър на образованието бил Константин Величков
в края на думите да се запази употребата на ъ и ь;
После оцелели в течение на още две правителства, докато през 1921-ва не наредили:
изоставяне на буквите ъ и ь от азбуката (отпадане в края на думите и заместване с други букви в други положения);
На горките Безгласни свят им се извивал.
– Бате, – проплакало един ден ер малкото, – тая работа, да си Безгласна буква, не си е работа! На маймуни ни направиха! (Не, не на кльомби, тогава още нямало интернет, на маймуни от зоопарка.) Давай, бате, да се опитаме да се наместим между другите, преди да са ни затрили съвсем!
Така и направили. Ер Голям заложил на Гласността. Когото и да срещнел, се здрависвал високо и Гласно с:
– Ъъъъ ...
– Ъъъъ ...
И тъй като и не малко представители на човешкия род постъпвали по същия начин, докато и ако въобще намерят какво друго да кажат и въпреки което били направили прилична кариера, Ер Голям се интегрирал без никакъв проблем сред Гласните. Още повече и преди изпълнявал между тях някои ограничени функции и познавал средата.
Ер малкото предприело друга тактика. Започнало на всичко да отговаря с "напълно съм Съгласна!". Без значение дали го питали: "Извинете, Вие каква буква бяхте?" или го поглеждали с недоверие:"Ама Вие не бяхте ли Безгласна буква?", то се усмихвало смирено и винаги казвало: "Напълно съм Съгласна!" Капка камъка пробива!
Хитри излезли тези Безгласни. То хубаво, че били словослагани из каква ли не литература, та да извлекат животоспасителния извод: "Конформизъм = Оцеляване!"
И така българският език си останал без Безгласни. В други езици още ги има. Седят си в края на думите, надуват се аристократично и си мълчат, което им е работата в крайна сметка. Традицията ги пази, пък и там всеки си има роля в обществото. Тук не става. Или си Гласна (които са малко), или си Съгласна (които са повече). Безгласните ги правят на маймуни, докато ги ликвидират съвсем. Само приказката им останала – Безгласна буква – седиш си най-накрая и хич никой не те чува, демек!
Публикувано от Gloxy-Floxy
И така, "соколът" в случая не е птица. Изразът явно е запазен русизъм. А в миналото "сокол" в Русия наричали стенобитното оръдие таран, като и някои други цилиндрични дървени инструменти. И "соколът" е гол, защото на дървото не само листата и клонките са му свалени, а и кората не му е оставена, т.е. съблечен е до голо. Предполагам същият произход има и "гол като пушка". Според някои източници наименованието "сокол" от дървеното стенобитно оръдие е пренесено върху топовете, които са се появили по-късно. А руската дума "пушка" на български означава "топ". В тоя смисъл "гол като сокол", "гол като пушка", "гол като пръчка", "гол като тояга", "гол като хурка", "гол като вретено" са равнозначни.
А "соколът" на картинката е с овнешка глава, заради етимологията на другото наименование на оръдието - таран. Според някои източници кореспондира с руската дума "баран", т.е. овен. Символиката е ясна - напада като овен с рогата си.
Забележка: Ако сте под средна възраст и сте се озовали на тази страница през търсачките, за да научите значението, а не как е възникнал израза, той и сходните му, гореспоменати фрази означават много беден човек. Извинявам се за отегчението, което вероятно причинявам на останалата част от публиката, но българската младеж се отличава с изключително ниска фразеологична култура, което не е обвинение, а констатация. Или поне що се отнася до българския език, възможно е да са далеч по-вещи по отношение на английските идиоми. :)
Забележка: Ако сте под средна възраст и сте се озовали на тази страница през търсачките, за да научите значението, а не как е възникнал израза, той и сходните му, гореспоменати фрази означават много беден човек. Извинявам се за отегчението, което вероятно причинявам на останалата част от публиката, но българската младеж се отличава с изключително ниска фразеологична култура, което не е обвинение, а констатация. Или поне що се отнася до българския език, възможно е да са далеч по-вещи по отношение на английските идиоми. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
Смисълът е ясен - така се казва за много беден човек. Това, което се пита в гатанката, е защо. Защо е такова сравнението или аналогията, като един сокол ни най-малко не е гол, даже си е бая пернат? :)
Гледам в тоя фразеологичен речник и картинка сложили, хич не кара на подобни метафорични мисли. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
от серията с персийските пословици и поговорки
Живял някога човек, който имал един-единствен син. Бащата и синът много се обичали, но не напразно казват "От смъртта никой не е избягал" - когато ударил часът, старецът, след като бил боледувал известно време, си тръгнал от този свят.
Синът бил дълбоко опечален от загубата на баща си. И в името на неговата памет не жалел пари да посреща всички, дошли да изкажат съболезнованията си. Купувал най-хубавите храни и напитки, а потокът от посетители не секвал. Всеки сядал и започвал да задава въпроси и за най-малките подробности от смъртта на баща му, като междувременно обилно се угощавал. И момчето не спирало да говори - за добротата на баща си, за болестта, за лекарствата, за лекаря, за деня на смъртта му. Когато приключел една тема, гостите прекъсвали угощението си, за да зададат нов въпрос и така дните на предания син се превърнали в нескончаем помен.
Един ден в дома дошъл стар приятел на баща му, за да види как е момчето след смъртта му. Като разбрал какво се случва, посъветвал младия човек да затвори най-сетне вратите на дома си и да помисли как да продължи живота си нататък. Защото, ако продължава по този начин, състоянието, натрупано от баща му, бързо ще свърши и нескончаемият поток от гости ще го докара до просешка тояга. Но младежът се засегнал. Той не искал да затваря вратите пред хора, които смятал че искрено тачат паметта на баща му и идват да изразят уважението си към него, като слушат истории за живота му.
– Е, добре! – въздъхнал бащиният му приятел. – Нека седнем, да разкажеш и на мен.
– Но ти прекрасно знаеш как почина татко, защо ти е да го слушаш пак?
– Искам да го чуя и от теб.
И те седнали на масата. Гостът започнал да се гощава. Ако синът на приятеля му замлъкнел за малко, задавал нов въпрос. Така изкарали една дълга вечер и когато най-сетне младият стопанин се пресегнал към масата, за да си вземе нещо за ядене, там не било останало нищо. Тогава прозрял правотата в думите на бащиния си приятел и се засрамил.
Гостът се надигнал да си ходи и на прощаване му казал:
– Занапред, ако те разпитват как си е отишъл баща ти, казвай просто: "Разболя се и умря". Така скоро ще спрат да идват за едната кьорсофра.
Оттогава започнали да казват "разболя се и умря", когато човек иска да се избави от излишни и празни приказки или отказва да е обект на комерсиално внимание.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Един суфий пътешествал от град на град на гърба на своето магаре. Една вечер спрял за почивка в един манастир. Като завързал магарето за яслата в обора, започвал да наръчва на слугата:
– Погрижи се за магарето – махни му седлото, среши му козината, намажи му раните, постели му слама ...
На всяка заръка слугата отговарял:
– Няма сила и могъщество, по-велики от тези на Аллаха!
Накрая успокоил стопанина на магарето с думите:
– Мое задължение е да се грижа за гостите на манастира и животните, на които те пристигат. Прекрасно знам как да върша това. Идете да почивате спокойно и не се тревожете за магарето!
Суфият това и направил, защото бил много изморен от пътя. Заспал веднага, но после започнали да му се явяват лоши сънища - как магарето му е разкъсано от вълци; после, че е паднало в яма. И в съня си разбрал, че слугата не се е погрижил за животното.
На сутринта, след като се събудил, отишъл право в яхъра и заварил слугата току-що да захваща да върши това, което трябвало да направи още вечерта.
Суфият тръгнал отново на път на гърба на гладното, изморено и измръзнало магаре. И нищо чудно, че то веднага започнало да се заваля и да пада. Насъбрали се хора да му помогнат да го вдигне и започнали да изказват различни предположения за състоянието на магарето. Един го дърпал за ушите; друг му гледал очите; трети - езика и зъбите; четвърти надигнал копитата му, за да види дали в тях не е заседнало камъче.
– Не се ли хвалеше снощи, че имаш силно и бързо магаре? - попитал някой.
– Такова е - отвърнал суфият. – Но цяла нощ вместо ечемик яде обещания!
персийска приказка
Първата ми асоциация беше със "слугите на народа". Много хубаво иде като политическа метафора. Но не само ... :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
Сетих се за този, фактически тъжен анекдот в контекста на някакви епистоларности. Хубава метафора е като цяло, а и в кратката форма на заглавието се среща като идиом чат-пат. Затова реших да го споделя на всеослушание.
Един човек бил прободен с копие в гърдите. Седял така, със стърчащото от ребрата му копие, докато чакал да получи медицинска помощ. Попитали го:- Боли ли те?А той отвърнал:- Само когато се смея.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Снощи, рано вечерта, в опит да се отърся от "празничните" си емоции, реших да си преведа някоя приказка. Съвсем приказна или ако е притча, с някоя простичка житейска мъдрост, касаеща някой тесен аспект от живота, несвързан с нашите вълнения, ей така - за разсейване. Сетих се, че отдавна не съм писала в серията персийски приказки с пословиците и поговорките и влязох да видя дали има някакви ъпдейти в сайта, от който ги превеждам. Е, четете и се наслаждавайте на каква подигравка с опита ми за добиване на душевно равновесие се натъкнах. Естествено, можех да си игнорирам късмета и просто да не я преведа, но приказката е добра сама по себе си и не го заслужава. Затова само я отложих до сутринта. Другото, което мислех първоначално, беше да я преразкажа, за да си икономисам писане, но като я погледнах отново тая заран, видях някои много оригинални "класификации", които не искам да загубя в преразказ, затова получавате един съвсем стриктен превод. Приятно четене! :D
В древни времена управлявал един странно глупав владетел, който, издавайки глупави и смешни заповеди, създавал проблеми на хората в страната си.
Всеки ден той измислял и въвеждал нови данъци, за да обогати хазната. Един ден управникът се разхождал из замъка си и се чудел какъв нов налог да смъкне от бедните хора. Дълго мислил и нищо не могъл да измисли. Той взимал данъци за къщите, реките, добитъка и за всички малки и големи неща. Не било останало нищо, което да не е обложил с данък. Владетелят продължавал да мисли и изведнъж го осенила идея, която го накарала да се усмихне:
- Открих! Ще взeмам данък за физическите недъзи на хората.
Събрал подчинените си и им казал:
- Тръгвайте по хорските домове и щателно следете за всичко. Ако видите някого с физически недостатък, го арестувайте и му кажете, че по заповед на краля, за всеки недъг дължи на хазната една монета.
Подчинените на краля не можели да му противоречат. Тръгнали из града и срещайки хроми, слепи и неми, им предавали кралската заповед. Хората били изумени от такава заповед и тихомълком изумлението им преминавало в гняв, обида и протест.
Един от войниците на краля, който бил натоварен да издирва хора с недъзи, срещнал човек, за чиято шия била привързана счупената му ръка.
- Стой! - викнал войникът. - Дължиш на хазната една монета!
- З-з-защо? - обидено попитал човекът, който не бил разбрал за новата заповед.
- Станаха две монети - една, заради счупената ти ръка и една, задето заекваш.
Мъжът се вбесил и се хвърлил към войника. Онзи, в опит да го отблъсне, протегнал напред ръка, случайно бутнал шапката на мъжа и тя паднала на земята. Тогава се видяло, че освен другото е и плешив. Войникът се разсмял от тая находка:
- О-о-о, вече станаха три монети, задето си и плешив.
Мъжът, като разбрал, че нищо добро не го чака, се опитал да избяга, накуцвайки. Тълпата, недоволна от новата заповед, не се опитала да го спре. Но войникът, като видял, че мъжът и куца, решил, че лесно ще го настигне. Действително, нещастникът скоро се изтощил и се свил на земята в един ъгъл. Войникът го догонил и наредил:
- Не бягай, ти си съкровище. Мисля да те заведа при краля. Четири монети са нищо. Кой знае колко още недостатъци ще ти намери. Ти си истинско съкровище за него.
Оттогава, когато всяко движение на някого може да му донесе вреда, започнали да казват: "Не мърдай, ти си съкровище!"
персийска приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Когато на последователите на Мохамед било забранено да употребяват вино, неговото място заела отварата от кафени зърна. Думата "кафе" произлиза от арабската "kagwe", чийто изначален смисъл бил вино или друга алкохолна напитка. В мюсюлманския свят то също се превърнало в обект на ожесточени религиозни полемики. Едната страна го обявила за противно на религията и вредно за духовното и телесно здраве и под нейно въздействие били горени кафени складове, закривани кафетарии, а собствениците им преследвани и замеряни с кафеници и кафени чашки. Последната тежест на везните сложил един монарх, който с официален документ обявил кафето за непротиворечащо на религията. И след като обесил двама персийски лекари, които твърдели, че е вредно за здравето, то поело пътя на славата, по който стигнало толкова далеч, че употребата му да бъде издигната в култ.
У бедуините право да го приготвят имат единствено мъжете и това е цял ритуал с немалка продължителност. След приготвянето, поднасянето на кафето също има своя символичен език, напр. поднасянето на пълна чаша кафе означава, че искаш да обидиш госта, затова първата се пълни до половината. В годините се появила арабската поговорка: "Първата чашка е за госта, втората за удоволствие, третата за меча". Ето каква история разказват за това:
Шейхът на бедавите по време на глад напуснал своя лагер, някъде в района на Газа, и заедно с мъже от племето си и керван камили се отправил към Египет да купи зърно. Когато пресекли границата, започнало да се стъмва. В далечината видели да проблясва светлина от огън и шейхът оставил хората си и отишъл на разузнаване. Светлината излизала от дом, чиято врата била оставена полуотворена. Като усетил миризмата на прясно сварено кафе, шейхът решил, че това е хан и смело влязъл вътре. Но сгрешил. Вътре били една незабулена жена и нейният мъж - мамлюк. Жената писнала от уплаха, но мъжът и реагирал спокойно. Попитал неканения гост какво му е нужно. Шейхът обяснил грешката си и понечил да излезе, но стопанинът настоял да остане и да го почерпят с кафе. Гостът охотно приел първата и втората чаша, но категорично отказал третата, независимо от всички увещания на домакина. Последният се хванал за меча и поискал обяснение.
- Първата чаша е за госта, втората за удоволствие, третата за меча. Аз съм воин, също както и ти, но сега съм дошъл с мир по друга работа, а не на война.
- По отговора ти разбирам, че си истински мъж, а не хитър крадец, за какъвто те взех първоначално - казал стопанинът и оставил оръжието. - Разкажи ми какво те е довело по нашия край.
Шейхът му разказал, че е тръгнал да купува зърно. Оказало се, че стопанинът продава зърно и двамата завързали търговски отношения. А също станали и добри приятели. След години шейхът осигурил скривалище на търговеца по време на политически гонения и с това му спасил живота.
поредната палестинска приказка
по материали от "Митове и легенди на Святата земя" на Джеймс Ханауер
И така, насладете се на кафето си, но не прекалявайте, за да не ставате подвластни на агресията. Приятен уикенд желая на всички ви! :)
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Два камъка, голям и малък, стояли насред пътя. Задала се една пълна каруца и големият камък казал на малкия:
- Гледай сега, как ще обърна колата!
Малкият камък се засмял.
Коларят видял големия камък и го заобиколил, но като минало едно от колелета през малкия и каруцата се обърнала.
Затова казват хората: "Малките камъни обръщат колата!"
българска народна приказка
Публикувано от Gloxy-Floxy
Имам по-опростена интерпретация на този текст ("Богатство и Бедност"), но предполагам, че това е оригиналът.
Веднъж сестрите-богини Джештха (на лошия късмет и нещастието) и Лакшми (на благополучието) се скарали коя е по-красива. Не успели сами да решат спора и се отправили към съседната къща, където живеел Комати, с молба той да отсъди.
Това се оказало сложна задача.
В действителност, Лакшми била по-красива. Но ако кажел това, Джештха можела да го прокълне и да го обрече на бедност. Ако признаел Джештха, можело пък Лакшми да го изостави. И в двата случая се обричал на беди. Затова замислил да даде и на двете внимателно подбрани, удовлетворителни отговори, които да им доставят удоволствие.
Престорил се, че ги оглежда внимателно и накрая тежко се произнесъл:
- О, Джештхадеви! Откровено казано, Вие сте най-красива когато се обърнете с гръб и вървите изпълнена с изящество и грация.
- О, Лакшмидеви! Вашият образ е наслада за окото, когато вървите напред, без да се обръщате. И ако всяка от вас се движи така, както казах, правдивостта на думите ми ще стане очевидна.
И двете останали изключително доволни от ласкателствата му. На всяка и се струвало, че превъзнася единствено нея. Така той не само решил трудната задача, а и си спечелил благосклонността им.
Оттогава, ако някой се опитва да не се замесва дълбоко при решаването на спорни въпроси или се стреми да не накърни интересите и на двете страни, в Андхра-Прадеш наричат такова поведение "хода на Комати".
индуистка притча
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
арабски фразеологизъм за неизбежността на съдбата
Попитали един арабски мъдрец:
- Казваш, че папунякът, само като клъвне пръстта, може да определи разстоянието до водата (т.е. е силно интуитивен, проницателен). Защо тогава не забелязва сянката на мрежата [за птици, когато я хвърлят по него]?
- Дойде ли му времето [да се сбъдне каквото е писано], очите му се слепват - отвърнал той.
Публикувано от Gloxy-Floxy
В една далечна епоха, когато Китай бил разпокъсан на множество малки царства, в едно от тях живеели красивата принцеса Ли Ченг и нейният съпруг Ху Деян, който също бил от аристократичен произход. Те се обичали силно и предано.
Започнала междуособна война. Когато станало ясно накъде клонят нещата, съпругът разбрал, че новата власт ще го прокуди от царството и ще го раздели с любимата му съпруга. Тогава те взели огледалото, символ на тяхното единство и го разчупили на две. Разбрали се, ако бъдат разделени, принцесата да носи своята и да търси другата половина на огледалото на панаира на фенерите всяка година, докато съпругът и не се завърне.
Лошите очаквания на Ху Деян се сбъднали - той бил прогонен, а жена му дадена за наложница на министър Су Янг.
След време, когато станало възможно Ху Деян да се завърне, първата му работа била да иде на панаира и да търси второто парче от огледалото. Намерил един слуга да го носи по пазара и да се опитва да го продаде. Разбира се, никой не искал да купи половин отчупено огледало. Когато Ху Деян разбрал от слугата премеждията, които преживяла жена му, сълзи потекли от очите му. Не му останала много надежда, че могат да се съберат отново. Но и изпратил собственото си парче от огледалото, на гърба на което написал:
"Ти ми остави парче счупено огледало.
Огледалото се върна,
но не мога да видя отражението ти в него.
Виждам само блестящата луна."
Когато принцесата прочела посланието на съпруга си, започнала да плаче безспир. Плакала с дни. Министър Су Янг бил чувал за голямата им любов. Разбрал, че тя никога няма да го обикне и им позволил да се съберат.
"Възстановяване на счупеното огледало" е китайски фразеологизъм за събиране на разделени съпрузи или любими.
А аз си мислех в по-широк смисъл, колко парчета от огледала разнася човек цял живот, даже без сам да знае. И когато "случайно" намери половинката на някое, с изненада се оглежда вътре и вижда своето подобие - човекът, който е държал другата половина.
Такива огледални работи ... :)
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
... или по-право "жаба на дъното на кладенеца" е китайски фразеологизъм, който означава ограничен поглед върху нещата. Произлиза от тази басня. А аз ще ви разкажа друга интерпретация - на индийския философ Вивекананда:
В кладенец, недалеч от брега на морето, живеела голяма жаба. Тя се родила там и никога не била излизала навън, даже за един ден. Макар и да не знаела нищо за света, тя се смятала за високообразована и интелигентна особа.
Веднъж, когато се наслаждавала на следобедната си почивка, в кладенеца с плясък паднала жаба от морето. Нашата жаба отворила очи, защото решила, че това е голямо насекомо и се приготвила да го лапне. Колко се учудила, като видяла какво е паднало! "О, Боже! - казала си тя. - Това прилича също на жаба, само дето е различна на цвят." И попитала на глас:
- Хей, коя си ти?
- Аз съм чужденка - отвърнала морската жаба.
- Това и сама виждам. Какво правиш тук?
- Не възнамерявах да идвам, паднах по погрешка. Но се радвам да се запозная с теб, разбира се!
На нашата жаба и харесал отговора и поискала да научи повече за новодошлата:
- Та откъде казваш, че си?
- От морето.
- Море? Какво е това? Голямо ли е? Колкото моя кладенец?
- Приятелко, - засмяла се морската жаба, - как можеш да сравняваш морето с твоя малък кладенец?
Нашата жаба направила голям скок и пак попитала:
- Колко? Толкова ли е голямо?
- Безсмислено е да сравняваш морето с кладенец. То е хиляди, и хиляди пъти по-голямо.
- Нищо не може да бъде по-голямо от моя кладенец! Ти си лъжкиня и аз не ти вярвам.
- Не вярваш, защото никога не си виждала морето. Ела с мен, ще ти го покажа!
- Никъде няма да ходя! Ти или лъжеш, или не искаш да се съгласиш с мен. Махай се оттук!
Морската жаба разбрала, че е безсмислено да спори повече и си тръгнала.
- Ще ме баламосва тя мен! - възкликнала жабата от кладенеца. - Все едно не знам, че нищо не може да е по-голямо от моя кладенец!
И продължила да скача от едната страна на другата.
Поука: Не развивайте у себе си отношение към живота "жаба в кладенец"! Опитвайте се да оцените и проумеете и гледната точка на другите!
Вивекананда
Малко офтопик, но докато се занимавах с различните интерпретации на историята, се сещах непрекъснато за друг израз: "От дъното на кладенец звездите се виждат даже денем." Не е вярно за съжаление - нито физически, нито метафорично.
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Проучвам възможностите на една програма и това е първият резултат от упражненията ми. :)
Ако ви е интересно, превъртете го, не е дълъг. Не очаквам да затрудня
порасналите, децата обаче са много зле с фразеологизмите, а те излизат на куп изпити.
Забавлявайте се!
P.S. Отстраних някои неточности и пропуски в надписите на бутоните, но ако излизат още някакви съобщения на английски, моля да ме информирате.
Публикувано от Gloxy-Floxy
Всички знаят какво означава - лесно да те управляват, манипулират.
А знаете ли откъде е дошъл изразът? От Изток. Когато камилата има халка на носа и повод през нея, дори и дете може да я води.
Източник на изображението
Публикувано от Gloxy-Floxy
В отговор на потребителско търсене систематизирано мога да кажа следното:
"Мечешка услуга" е фразеологизъм, чийто смисъл се заключава в това, когато имаме проблем и някой се опита да ни помогне, без да сме го молили, в резултат да ни навреди още повече, като с действията си ни създаде още по-сериозен проблем.
Произходът (етимологията) на повечето фразеологизми е от народните приказки или популярни басни. За този са ми известни две: "Мечка и градинар" на Лафонтен и "Мечка и отшелник" на Крилов, които се свеждат до едно и също, ще го преразкажа след малко.
По такова търсене Гугъл към този момент неправилно ви препраща към "Как мечката пазила лозето" от другия ми блог. Смисълът на тази приказка е друг.
А всичките пространни обяснения са с умисъл, която засяга ограничена част от аудиторията, да уточня в случай, че някой реши да се чувства засегнат.
И така, да се върнем към съдържанието на басните за "мечешката услуга":
Мечка и отшелник живеели в непосредствена близост. Сприятелили се и взели често да се събират заедно.Един ден, докато си почивали, муха кацнала на носа на отшелника. Мечката се опитала да я прогони с лапа, но мухата била нахална и се връщала. Тогава мечката се ядосала, грабнала един голям камък и размазала мухата, заедно с главата на приятеля си.Глупавият приятел може да ти навреди повече от най-умния враг.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Абонамент за:
Публикации (Atom)