Притчите

-Деца, утре вие трябва да направите по пет тренировъчни полета - наредила дивата патица на своите патета.
-Кря-кря! - съгласили се с кимване на главички патетата, само най-дебелото отказало:
-Аз няма да се упражнявам, вече се научих да летя!
-Сине, скоро ще полетим към топлите страни. Крилата ти трябва да добият сила и издържливост за да понесеш пътуването - обяснила мама патица.
-Значи трябва да пазя крилата си, за да не се уморят от тренировъчния полет и да не отслабнат - възразило отново патето.
-Движението е живот! - строго казал татко паток. - Силата не се изчерпва от движението.
-Да се почива също е полезно - продължавало да се инати патето.
На следващия ден децата, начело с таткото, се отправили на тренировъчен полет. А майката наредила на ленивото пате да лети след нея. Скоро долетели до брега на блато. Запъхтяното пате се оплакало:
-Ох! Уморих се! Казах ти мамо, че за мен е вредно много да летя.
-Добре, тогава остани да живееш тук - предложила майка му.
-Къде? В това мръсно, застояло блато? - възмутило се патето.
-Някога това блато било чисто езеро. В него се вливала река и извирали множество звънки, чисти ручеи. Един ден езерото си помислило:"Защо водата непрекъснато се влива в мен, а после се оттича? По-добре да си я пазя и да не и давам да тече!"
Този, който стои на едно място загнива и езерото постепенно се превърнало в гнило блато.
Патето погледнало блатото със страх, размахало крила и полетяло да догони ятото.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Пътници нощували в изоставен оазис. Водоемът бил пресъхнал, но в оазиса имало стара колиба и няколко палми. На сутринта водачът на кервана бил изчезнал с камилите и стоките.
Пътниците реагирали различно на новината - старец я приел спокойно, а един от търговците възнегодувал:
-Подлецът е задигнал всичко. Ти си най-добре старче, нямаше стока, само торба с храна. Въпреки че даже и нея е отнесъл крадецът.
-Аз притежавам знания. Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го притежава - отбелязал старецът.
-Каква полза от знания?! Ще умрем в пустинята без вода - продължавал да се гневи търговецът.
-Ще се запасим с вода в оазиса и ще настигнем крадеца в града на края на пустинята - казал старецът.
-И къде виждаш вода в този пресъхнал кладенец? - язвително попитал търговецът.
Старецът мълчаливо изнесъл от колибата голямо стъклено блюдо и чаша. Изкопал тясна яма с дълбочина около половин метър. Сложил чашката на дъното и я покрил с блюдото. За най-голямо изумление на търговеца в чашката започнала да капе вода от дъното на блюдото.
-Пясъкът надолу е влажен. Слънцето свети през стъклото и изпарява влагата от стените на ямата. Тя кондензира по дъното на блюдото и се стича в чашата - обяснил старецът.
После отрязал стебло от изсъхнала тръстика. Забил го в дъното на кладенеца и започнал да всмуква. Скоро от него избила вода.
-На дъното има скрита вода на малка дълбочина - обяснил той на изумения търговец.
Докато вървели през пустинята старецът извличал вода отвсякъде - от кактусите и камъните, от росата и камилските тръни.
Когато пристигнали в града и настигнали крадеца, търговецът щедро възнаградил стареца с пари и потвърдил с благодарност:
-Знанието е съкровище, което навсякъде следва този, който го обладава!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy