Притчите

Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
            А пък днес е същото.

Камелия Кондова

Публикувано от Gloxy-Floxy

„Женен мъж те иска, бе момиче,
ала трябва да му кажеш сбогом.
И от днеска – да не го обичаш,
че жена му ще те вкара в гроба.

Остави го да си пие бира.
Остави го мъката да пие.
Ти от тъмни тайни не разбираш.
Тебе светлите ще  те затрият.

Бягай, докато не те открадне.
Стръмно е сърцето му, побързай
и се спри където ти е равно.
Иначе... видя ли този възел?

 Тъй ще ти е вързана душата
пряко към пръстта, обезкрилена.
Всичките ти думи ще са вятър,
а животът ти ще е без вени...

Правиш се на вещица, обаче
наобратно – ангелски ги вършиш.
Като може стих да те разплаче,
може и любов да те довърши.


Не ти ща парите, дай да пуша.
И си тръгвам малко... завистлива.
Знам, че няма как да ме послушаш.
Но така пък ще умреш красиво!”

Камелия Кондова
Обсъждахме едни поличби преди малко щото. А това стихотворение го четох снощи и се присетих. Пък и толкова я обичам тая Камелия Кондова! :)

Публикувано от Gloxy-Floxy

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.
На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно...
Не става Аполон от крокодил...
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
- росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки - навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя

Камелия Кондова 

Ако приемем, че снощи-то е продължило има-няма двадесетина години, нещо такова се получи ... Което си е вярно, "на първа фаза беше страшно мил", обаче това беше толкова отдавна. Сега за будене не знам, ама така ми се иска да го ритна!

Публикувано от Gloxy-Floxy

любимата Камелия Кондова 

Когато настояваш "Говори ми!",
а аз мълча - по-бяла от прането,
спасявам те от себе си, любими.
От тежестта на мъртвите небета.
Така е редно - всеки да отгледа
небетата и сам да ги оплаче.
Харесва ми нетрайната победа,
с която толкова щастливо крачиш.
Не бих посмяла да те спъна в строя.
Любов ли?! - хрип - сама ще се откърти.
Омръзна ми за мен да пада Троя.
Не искам да ме радват чужди смърти.
Не можеш мойте смърти да ми вземеш.
Не мога да съм "твоето момиче".
Аз сея песни - жъна реквиеми.

В останалото време те обичам.

Публикувано от Gloxy-Floxy