КОТКА В ЗООПАРКА

Котката живеела в зоопарка. Но не в клетка, а между клетките. Това било обидно, защото в клетките хранят, а между клетките - не. Каквото сам си хванеш, това и ядеш. Но затова пък живееш на свобода.
Такъв е законът на живота - или сит, или свободен живот. Този закон не се харесва на никого, защото при всички случаи нещо в него не достига.
На котката не и харесвало, че само тя е на свобода, а храната е отделена от нея с клетки. Тя тичала между клетките и крещяла:"Долу клетките!" Изпълвала атмосферата със свободолюбиви мотиви. И когато въпросните мотиви достигнали до администрацията, премахнали клетките и превърнали зоопарка в резерват, където всичко е природосъобразно, всички са на свобода ...
И веднага всички закрещели:"Дайте ни да ядем!"
Котката викала по-силно от всички. Преди можела да краде храна от клетките, макар че това било съпроводено с определени трудности. А сега какво се получило? Ни клетки, ни храна!
А престъпност? Кога сме имали такава престъпност? Вие забелязахте ли кого са пуснали от клетките? Престъпници! Живи се изяждат един друг.
Котката се покатерила на върха на най-високото дърво и с ужас наблюдавала как свободните граждани се изяждат един друг. В свободолюбивите мотиви нищо не се говорело за това.
И котката закрещяла от върха:"Свобода за клетките" Но да се спусне на земята не се решавала от страх пред разрастващата се престъпност.
Така си и останала на дървото. Научила се орехчета да хрупа. Катериците я приемали за своя и заедно с нея скандирали:
"Свобода за клетките!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НА КРАЯ НА АДЕКВАТНОСТТА

-Хрю! - казала жабата, стоейки на края на адекватността.
-Какво правиш, - смъмрила я приятелката и - жабите трябва да квакат!
-Да, но понякога може и да похрюкаш, ... особено ако си на края на адекватността - отговорила жабата, спънала се в ръба и пропаднала в неадекватността.

Публикувано от

НИЕ СЕ ВЛЮБИХМЕ

-И така, - започнал Разумът - ние се влюбихме. Това е прекрасно, на кого да благодаря за това?
-На нас, естествено, - казали Очите - ние първи я видяхме!
-Ха, - намесили се Ушите - и според вас какво, ако той беше сляп, нямаше да се влюби ли? Нее, именно чрез нас той чу нежния и глас!
-Глупаци, цялата работа е във феромоните или както там се казват! - подсмръкнал Носът. - Съвременната химия е доказала, че именно чрез миризмите ...
-Затова пък ние първи я докоснахме! - започнали да махат Ръцете.
-Ако нас ни нямаше, той даже не би могъл да пристъпи към нея - важно заключили Краката.
-А ти какво правеше през това време? - обърнал се Разумът към Сърцето.
То почервеняло:
-Аз ли ... ами нищо ... аз така се разтуптях ...
Разумът се усмихнал.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ОТ СТРАНАТА НА ПРИКАЗКИТЕ

Зад планини, зад морета, в далечната страна на чудесата, около люлката на малката принцеса се събрали добрите феи, начело със своята кралица.
-Нека всяка от вас дари детето с ценен дар, съгласно възможностите и желанията си! - казала кралицата.
Първата фея се навела над спящото бебе и промълвила:
-Дарявам те с очарованието на красотата и с моята сила правя така, че всеки, който погледне лицето ти, да мисли, че е видял прекрасно пролетно цвете.
-Аз - казала друга - те дарявам с прозрачни очи, дълбоки като водна бездна.
-Аз ти давам лекия и строен стан на млада палма - произнесла третата.
-Аз - казала четвъртата - ти подарявам златно съкровище, което лежи неоткрито в земята.
Кралицата се замислила за минута и се обърнала към феите:
-Познавам красотата на хората и на цветята. Очарователните очи угасват заедно с младостта. А в младостта често са покрити със сълзи. Вихърът огъва палмата, вятърът - стройния стан. Който не раздели златото си с хората - ще ги презира, който го раздели, ще остане с празен сандък. Непостоянни са вашите дарове.
-Какво е постоянното у човека, с какво ще надариш нашата принцеса? - попитали феите.
Кралицата отвърнала:
-Ще и дам доброта. Слънцето е великолепно и ясно, но ако не огряваше земята, би било само един мъртъв, светещ камък. Добротата на сърцето е същото, като топлината на слънцето - дава живот... Красота без доброта е като цвете без аромат или храм без божество. Очите могат да намерят такъв храм, но душата не може да намери покой в него. Даже любовта без доброта е само огън, който изгаря и унищожава. Знайте, че вашите дарове са мимолетни, само добротата е постоянна. Тя е като извор - колкото повече пиеш от него, толкова по-пълноводен става. Добротата е единственото неизчерпаемо съкровище.
Казвайки това, кралицата се надвесила над спящото бебе и докоснала сърцето му с ръка:
-Бъди добра!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

WWWОЛНОСТ

-Как мислиш, има ли живот в реала?
-Да прибягаме там за час и да видим!
-А ако Творецът надникне в нета и види, че сайтът му го няма?
-Ти вярваш в Създателя?
-Зараждането на скриптовете ... е много сложен въпрос . Е, какво пък, да рискуваме!

Публикувано от

ЗАЩО СТРАДАТ ЗАВИСТНИЦИТЕ

Попитали веднъж Аристотел:
-Защо завистниците са винаги огорчени от нещо?
-Защото освен собствените им неудачи, ги измъчват и успехите на другите - отговорил философът.

Публикувано от

ЩАСТЛИВА ЛЮБОВ

-Щастлива любов, - казала пеперудата Ванеса - и все пак има на света щастлива любов!
Жабата Квакша протегнала късата си шия и завистливо погледнала към змията Анаконда, която изцяло се състояла от една шия и затова можела да слуша с удоволствие.
-Това се случило още във времената, когато смелчакът Ихневмон ловял крокодили. Крокодилите били огромни, но Ихневмон ги убивал, защото бил храбър и обичал красавицата Цивета. В чест на Цивета убивал крокодилите, така проявявал любовта си.
Пеперудата Ванеса тихичко въздъхнала, жабата Квакша тихичко въздъхнала и змията Анаконда тихичко въздъхнала. И Ванеса продължила разказа си.
-Веднъж, когато Ихневмон убил някакъв си там крокодил и вече се бил обърнал за да продължи нататък, изведнъж чул плач в краката си.Той се навел и видял в тревата плачещата гущерка Скаптейра.
-Бедната Скаптейра! - казала жабата Квакша и стрелнала с очи змията Анаконда.
-Ихневмон се навел и любезно я попитал, дали не е загубила нещо, защото в тревата е лесно да загубиш нещо. "Загубих - през сълзи отвърнала гущерката Скаптейра. - Загубих моя крокодил ... Ти сам го уби, а и още питаш ..." "Това твоя крокодил ли беше? - удивил се Ихневмон - Нима крокодилите биват нечии?" "Това беше моя крокодил - казала гущерката Скаптейра. - Ти виждаш, ние с него си подхождаме, само дето аз съм малка и на сушата, а той голям и във водата." "А защо не си намериш някой малък на сушата?" " Не искам някой малък на сушата, моят крокодил беше голям и той не се боеше от водата - проплакала гущерката. - А може би, затова го и обичах."
-Колко вярно! - казала змията Анаконда. Тя, голямата, така обикнала Синигера, затова, че той бил малък и летял.
-Смелчакът Ихневмон стоял над гущерката и му се искало някак да изглади вината си. И казал, че ако гущерката непременно желае да обича крокодил, то той ще и покаже такова място, където крокодилите са един до друг. Но гущерката отвърнала, че на нея не и е нужен друг крокодил, защото тя обичала именно този. И тук вече Ихневмон нищо не разбирал, защото този крокодил по нищо не се отличавал от останалите, а повярвайте, той бил виждал повече от много крокодили.
"Слушай, гущерке, - казал Ихневмон - чувствам се ужасно виновен, че се получи така. Аз сам бих заменил крокодила, но ти виждаш аз съвсем не съм голям и не живея във водата. Освен това обичам Цивета. Не се сърди, но аз наистина много обичам Цивета и нищо не мога да направя със себе си. Прости ми!"
И тук започва най-интересното. Оказало се, че смелчакът Ихневмон, по когото тъгувала красивата Цивета, за гущерката Скаптейра бил напълно непотребен, даже и той да искал да замени крокодила, гущерката не желаела. Оказало се, че смелчакът Ихневмон можел да убие крокодила, но да го замени - не.
И тук той вече можел да си тръгне, защото нищо повече не можел да направи, но толкова му било жал за гущерката и за да я утеши, той бил готов да замени нейния крокодил ... Той помнел Цивета, знаел, че тя го чака, но не можел да помръдне от място, защото пред него стояла тази некрасива, плачеща, отхвърляща го гущерка Скаптейра и той искал да замени нейния крокодил. Ах, колко искал!
-Малко ли им се иска на разни! - казала змията Анаконда, на която никой не можел да замени нейния Синигер.
-Бедната Цивета! - казала жабата Квакша.
-Там е работата, че не е бедна - продължила Ванеса. - Работата е и там, че Ихневмон се върнал при Цивета и оттогава любовта им е щастлива. Ихневмон не лови крокодили, живее със своята Цивета и не се отделя от нея. Защото знае, отдели ли се, тутакси ще му се прииска да замени крокодила на някоя гущерка. Та на света има толкова много гущерки и толкова малко крокодили ...
-За съжаление, това е така - казала змията Анаконда.
-Бедният Ихневмон! - въздъхнала жабата Квакша.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Заболял един Данъкоплатец. Решил да се обърне към Българското Здравеопазване.
-Кой ще ме отърве от страданията? - простенал Данъкоплатецът.
Българското Здравеопазване извадило кинжал и казало:
-Той!
Данъкоплатецът въздъхнал и уточнил:
-Казах "от страданията", не "от живота"!

По историята за Диоген и болният му учител Антисфен.

Публикувано от

ЗАЩО ДИОГЕН НЕ ОБИЧАЛ ХОРАТА

Попитали Диоген защо не обича хората - нито добрите, нито лошите.
-Лошите - защото вършат злини, а добрите - защото им позволяват да ги вършат.

Публикувано от

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПОЛУЧИЛ СЛЪНЦЕТО ЗА ПОДАРЪК

Живял в малко градче библиотекар. Всеки ден четял противоречиви мъдри книги. На библиотекаря се нравела мисълта, че е мъдър човек.
Веднъж, на рождения си ден, библиотекарят разопаковал подаръците. Повечето, разбира се, били мъдри книги. Но в една позлатена кутийка лежало малко слънце. То греело толкова ярко, че светлината му причинявала болка в очите.
-Много благодаря за слънцето! - разочаровано измърморил библиотекарят неясно кому и пъхнал слънцето обратно в кутийката.
В следващия пакет имало интересна книга със заглавие "Обосноваване на своето незнание за знанието". Библиотекарят се зачел и напълно забравил за подареното му слънце. След това кутийката със слънцето се озовала в шкафа сред куп ненужни вещи.
Минали много години. През това време библиотекарят най-накрая обосновал своето незнание за знанието. Но междувременно се превърнал и в болен, треперещ старец. Един ден си спомнил за своя захвърлен подарък. Изровил в шкафа позлатената кутийка и я отворил с треперещи ръце ...
Повече никой не видял библиотекаря. Казват, че в кутийката имало малка черна дупка.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НЯКОЙ И ДЪЖДА

Веднъж при Някой дошъл човек и казал:
-Аз не мога да чувствам дъжда.
Някой му отговорил:
-Забрави третата дума и ела след седмица.
След седмица човекът отново дошъл при Някой и казал:
-Аз не чувствам дъжда.
Някой му отговорил:
-Остави при мен третата дума и ела след месец.
След месец човекът дошъл отново.
-Аз не съм дъжд - казал той.
Някой го погледнал внимателно и казал:
-Е, добре! Сега можеш да оставиш втората дума и да ходиш спокойно под дъжда. Ако искаш, ела пак след година.
След година при Някой дошъл дъждът ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛОШИ ОЧИ

Представете си приказна страна. В нея живеят най-разнообразни същества - феи, гноми, гоблини, елфи, ... и кой там още? Въобще, живеят.
И после се появява нова раса, да я наречем Бехолдери. С нищо незабележителни, освен с едно мерзко, просто зловещо свойство - имат лоши очи. Каквото и да погледнат и го развалят. Лети си например фея, Бехолдерът я поглежда и вече няма никаква фея, а пеперуда пърха. Минава Бехолдерът покрай тълпа великани и сам не разбира откъде са се взели толкова много причудливи скали. Или пък преминава през тресавището и после ни един воден дявол, само присветват блатни огънчета. А от всички по-слаби създания след неговия поглед една мъглица остава. Само нощните нечисти сили минали победно - за тяхно тъмно щастие Бехолдерът нощем е сляп като къртица. И част от дневните създания по неволя се преместили в тъмнината - кои се заровили в земята, кои се скрили в пещери, само да не попадат пред очите на Бехолдерите.
А всъщност Бехолдерите зло не желаят никому. Просто възпитанието им е такова. Докато са мънички могат да гледат от упор всеки. Но после усвояват от възрастните тяхната магия - възрастните Бехолдери я наричат просто "правилен поглед върху живота". И всичко пиши пропаднало. Поглеждат и край!
Буквално никой не останал в приказната страна. Само хората.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЛЕГЕНДА ЗА ПРОИЗХОДА НА КОРСЕТА

Храбрият рицар Раул, с прозвище "Синята брада" много обичал жените. От което може да се заключи, че бил повече храбър, отколкото умен. Може би затова не се ползвал с особен успех сред жените. Отидел ли славният рицар за година на някакъв поход, неминуемо при завръщането си установявал ново попълнение в семейството. В детската стояло мъничко креватче с герба на предците на Раул, а вътре малък пискун, който като две капки вода си приличал или с лакея, или с оръженосеца. Тъй като действието не се развивало в наши дни, Раул се чувствал особено засегнат. И започнал да действа рутинно. Заповядвал новороденото да бъде обучено за паж, съпругата да бъде отровена, а сам незабавно се женел за друга. След като отдъхнел вкъщи, той отново тръгвал на поход и след една година се повтаряла същата точка от историята.
По този начин за няколко години Раул можел да бъде сигурен, че има по две копия от всеки паж и оръженосец, а неговият алхимик Пополани, който се занимавал с отравянето на съпругите, доложил, че в семейната гробница няма повече свободни места.
Тогава Раул фон Синята брада стигнал до извода, че на жените не трябва да се вярва. Заключение жестоко, но не може да се каже и прибързано. Рицарят Раул фон Синята брада нищо не решавал прибързано. Достигайки до такова прозрение, Раул се отправил в семейната гробница и в това тъжно място се отдал на скръбта си, насаме с покойните си жени, за да не му се смеят пажовете и оръженосците, че оплаква техните любовници.
-О, Розалинда! - ридаел той над един от саркофазите. - Не те ли обичах? Не ти ли подарих най-големите изумруди? За да ти ги подаря, се наложи да разруша замъка на барон фон Хабенихтс, Господ да даде покой на душата му! Мислех те за толкова богоязлива, а ти ...
-Ти, Леонора! - ридаел над друг саркофаг. - Толкова обичаше конете! Лоша ли беше шесторката бели, арабски коне? За да ти ги доставя обиколих половината свят. Изгорих четирдесет сарацински града, двеста села, труповете се търкаляха по пътя така, че нямаше откъде да се мине. А ти какво правеше, докато аз се биех със сарацините? Беше ли бяла и без белези, като конете, които ти доведох? Не.
-Ти, Изидора, най-прекрасна от жените! Не ти ли подарих изумрудите на Розалинда и конете на Леонора? Не ти ли донесох скъпоценно колие, свалено от чалмата на султана и още куп скъпоценности? А ти с какво ми се отплати? Да смениш рицаря за оръженосец! Къде ти беше главата?
-А ти ... не ти помня името ... А на гробницата да го прочета, тук е тъмно, пък и аз съм неграмотен. Но ти беше хубавичка женица, кълна се в праха ти. Устните ти бяха като вишни, бузките като рози, а косите като злато. И всичко това - вишни, рози, злато отдаде кому? На пажа, който даже и само от вишни не разбира, както трябва!
Така оплаквал славният рицар Раул фон Синята брада горещо обичаните си жени и когато оплакал и последната, извадил меча си и дал тържествена клетва, че повече няма да вярва на жените и занапред да вземе мерки.
Излязъл от гробницата нов човек.
-Тръгваме на път! - викнал силно една седмица след като се оженил за хубавата Алиса. - Стягайте се всички, всички до един! Пажове, оръженосци, всички!
-А кой ще защитава нашата знатна госпожа, ако има нападение на замъка, докато отсъстваме?
-За това ще останат само хроми, слепи и гърбави оръженосци и то не по-млади от петдесетгодишна възраст! Знаем ние, как вие кучета се грижите за вашата госпожа, когато отсъствам от къщи! Тоя начин на обгрижване не ми харесва! Точка!
-Алиса, наша вярна съпруго, - обърнал се той към жена си - не пристъпвай вратите на замъка! А вие, стари песове, наблюдавайте зорко нашата вярна съпруга. Нито един мъж да не пристъпва в замъка!
Казал, смушкал коня със шпорите и отпътувал.
Минала година.
Рицарят Раул фон Синята брада се върнал от блестящ поход и носел подаръци за вярната си съпруга.
-Изпълнихте ли всичките ми заповеди?
-Всичките! - отговаря Алиса.
-Ето виждате ли, че може и само с женска прислуга. Пажовете са глупост! О, имаш нова камериерка. Как се казваш, мила?
-Бертран, сър! - изръмжала "камериерката".
-Пополани! - с мъка призовал алхимика Раул.
Два дни бесил по стените хромите, слепите и гърбави оръженосци.
-Как вие, кучета проклети, го пропуснахте в замъка?
-Кой, господарю, освен покойната господарка е знаел, че е мъж? Дойде в замъка, облечен в рокля и това е!
На третият ден Раул фон Синята брада отпразнувал нова сватба.
От лошите навици човек трудно се отказва.
-Сега знам какво да направя!
И рицарят Раул фон Синята брада не тръгнал от къщи преди да бъде завършена високата кула.
-Стой тук, любима моя! Имаш всичко необходимо, докато се върна. Прислуга не ти е нужна.
И саморъчно зазидал вратата на кулата.
Минала годината. Раул се завърнал и започнал да оглежда вратата на кулата. Била недокосната.
"Сега е спокойна душата ми!" - въздъхнал с облекчение Раул и започнал да разбива вратата.
Изведнъж от прозореца се показала мъжка глава:
-Ей, ти защо чуждите врати разбиваш? Почакай да се върне годподаря на замъка и ще ти даде да разбереш, как се разбива вратата на жена му!
Раул не вярвал на очите си.
-Как си попаднал там, като вратата е зазидана?
-Аз ли? Ами аз съм трубадур. Като си вървях из полето, гледам кула, а на прозореца прекрасна дама. Започнах да и съчинявам и изпълнявам песни, а през това време тя ми изплете стълба. А този глупак Раул фон ...
На Пополани било поръчано да "обработи" жената, а трубадура рицарят "обработил" сам.
-Сега ще я скрия в земята! - заявил Раул след като се оженил веднага щом свършил траура. - Под земята няма да забременееш!
Изкопал пещера в гората, обзавел я и я заредил с припаси като замък и настанил там вярната си съпруга. Затрупали входа на пещерата и заличили всички следи.
Върнал се след година, отворил пещерата ... и само където на място не умрял. Гледа, жената готви, а някакъв мъж сече дърва.
-Ти как попадна тук? - креснал Раул така, че пръстта започнала да пада от стените.
Мъжът паднал в краката му.
-Не се гневете, господарю! Аз съм беден дървар, изкоренявах пънове. Един ден като копаех, земята пропадна под мен и се озовах тук.
-Че си дървар, това го разбирам, всеки труд е почтен. Но защо при вас в съседната пещера реве бебе, това никак не мога да разбера!
Отново се отворила работа на Пополани.
Дърварят закопали жив.
"Каръщина някаква! - мислел си Раул, стоейки отново под венчалния венец. - Трябва да опитам нещо ново."
Натоварили лодки и Раул фон Синята брада отвел новата си жена на необитаем остров в морето.
-Разхождай се на воля тук - казал и той. - И най-важното, чакай!
"Ето сега душата ми е спокойна" - помислил си той и вместо една година воювал цели три.
Върнал се, отишъл на острова и го посрещнало момченце. Умно такова детенце, двегодишно, а говори.
-Чичо, ти да не си рицарят Раул Синята брада , за когото говореше мама?
-Аха, а ти кой си?
-Аз тук с мама и тате живея. Тате току-що се върна от лов, а мама люлее сестричката ми в люлката.
Като буря връхлетял Раул в скромната колиба.
-Кой си ти? - креснал на мъжа, който седял край огнището.
-Милост, състрадателни господине! Аз съм беден мореплавател. Корабът ни се разби близо до тези брегове. Аз единствен оцелях от целия екипаж. Бог вижда, нищо лошо не съм искал да ви направя, само спасявах живота си.
-Хм! - казал Раул. - Пополани! Оръженосци! Въже!
В страшен гняв се върнал Раул в замъка си. В гняв и мъка.
-Никъде! Ни във въздуха, ни в морето, ни на земята, нито под нея ...
Три дни се поддавал на тези нерадостни мисли, на четвъртия заповядал да извикат Пополани.
-Доведете ми тук този учен безделник! Ще му отворя учената глава!
Всички разбрали, че работата е сериозна. Пополани се явил ни жив, ни мъртъв.
-Ти какво, учена чалма! - креснал рицарят. - Малко ли са ти великите ми милости? Малко ли ти е, че по своето неизречено великодушие позволявам на човек по-учен от мен да живее в замъка ми и търпеливо понасям такава дързост? Малко ли са ти, куче? Слушай какво ще ти кажа! Макар и учен човек, си глупак! Ето сега с ей тоя меч, виждаш ли го, ще ти разтворя главата, за да видя, що за помия е насипана там! Какво умееш ти? Само да тровиш жените ми? Колко пъти по твоята милост ставах вдовец? А да предпазиш господаря си от позор и измяна, това не можеш ли? Утре да е намерено средство против измяна! Работи с главата си, докато я имаш. Или утре ще се разлети като орехови черупки! Марш!
Минал ден. Пополани се явил по-бледен и от преди.
-Е? - посрещнал го рицарят.
-Господарю, рових се в книгите, търсих отговор сред звездите, виках духове ...
-Е?
-Никъде няма средство за вярност.
Рицарят хванал меча.
-Почакай, господарю! Опитай нещо за последно!
-Какво?
-Ако жената е оставена сама на себе си, тя навярно ще сътвори някаква пакост. В замъка се носи радостния слух, че ще се жениш за Булота.
-Ще се оженя и за нея.
-Кажи и след сватбата, че нещо в нея не ти харесва. И ще видим какво ще се получи.
Речено-сторено.
-Какво не ми харесва в нея? - тихичко попитал Раул Пополани по време на сватбения пир.
-Ами ... кръста. Талията и е пълновата.
-Харесвам ти, нали? - кокетно попитала Булота, когато останали насаме.
-Талията ти е малко пълничка! - мрачно измърморил рицарят.
Булота така се разсърдила, че незабавно го изхвърлила от брачното ложе, а за Пополани приготвили въже.
-Почакай! - на колене замолил ученият.
Булота плакала три дни, а на четвъртия изпратила за шлосер.
-Изпрати за шлосер! - подозрително отбелязал низвергнатия съпруг.
-Нищо. Значи нещо е намислила.
-Тръгваме на поход. Струва ми се, че като се върна ще нахраня моите зверове с учени мозъци - мрачно казал рицарят и отпътувал.
Минала година.
Рицарят се завърнал, а насреща му изтичала Булота. Талията и като на оса.
-Мили, погледни каква талия имам!
-В талията си отслабнала, а къде е детето? - свъсено попитал Раул.
-Какво дете?
-"Какво"! Твоето, разбира се, не моето!
-Опомни се, рицарю! Никакво дете няма.
-Странно! Толкова години живея тук, такова чудо не е бивало. Пажовете и оръженосците бяха тук, струва ми се.
-До тях ли ми е било?! По цели дни ме прегръщаше тоя корсет. Така стиска, че и за оръженосци забравяш да мислиш.
-А вечер?
-Ха, вечер! Така стиска и убива, че вечер като го смъкнеш заспиваш като пребита.
-Пополани! Макар и учен глупак, си умен човек!
Така бил изобретен корсетът, охраняващ съпружеската вярност. Оттогава, разбира се, започнали да ги правят по-широки. Но трябва да се отбележи, че докато жената е в корсет, мъжът не усеща сърбеж по челото.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НЕДОВЕРЧИВИЯТ МОНАХ

Един будистки монах получил задача от настоятеля, да нарисува дракон за украса на храма. "Как мога да направя това, като никога не съм виждал дракон?" - попитал монахът, но заповедта си е заповед и той се хванал на работа. През цялото време повтарял:"Как мога да нарисувам дракон, без да съм го виждал!" След няколко дни на прозореца на стаята му се появил дракон и казал: "Ето, такъв съм аз, нарисувай ме!" Бедният монах така се изплашил, че изпаднал в безсъзнание. Когато се свестил, драконът естествено си бил отишъл и как изглеждал, монахът по никакъв начин не можел да си спомни. Така и не успял да изпълни задачата на настоятеля.
Ако не виждаме нещо със сърцето си, даже и да го срещнем в реалния живот, не можем да го видим и запомним.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА

Живял на света вълшебник. Той можел да превръща пясъка в захар, водата - в мляко, но не правел това, защото смятал, че чудеса няма.
Тръгнал веднъж към края на света. Пристигнал, провесил краката си от ръба и изведнъж усетил - до него някой седи. Погледнал, на самия край бил застанал петел и преспокойно си кълвял звездите.
-Престани! - възкликнал вълшебникът. - Ще ни оставиш без звезди!
-Извинете, - смутил се петелът - но сам ще се съгласите, тук няма нищо друго за кълване!
Разговорили се. И се оказало, че петелът съвсем не бил петел. Той бил човек и имал жена, много красива жена. Толкова я обичал, че станал за присмех на приятелите си. Един от тях, магьосник по образование, го превърнал в петел. И сега всички кокошки му харесват, ето защо избягал накрая на света.
-Ако някой ме размагьоса, - въздъхнал петелът - бих могъл да се върна при нея и да живея пак по човешки.
Вълшебникът също въздъхнал:
-За съжаление чудеса не съществуват!
Вървели те по края на света, като по брега на река. И от време на време петелът сбутвал вълшебника:
-Погледнете, погледнете каква кокошка! - и веднага започвал да се разкайва: - О, какъв съм станал, безсъвестен, безпътен ...
Късно вечерта стигнали до мечешка бърлога.
-Заповядайте! - поканил ги мечокът. - Нямам кой знае какво да ви нагостя, но накрая на света с продуктите, сами разбирате ...
-А ти как попадна накрая на света?
-Работата е там, че не съм мечок, а петел. Пеех и заработвах доволно. Чудесно е да си петел! - въздъхнал мечокът и погледнал петела, търсейки съчувствие. - Ако не беше този мед, не мога да го гледам! Малко ми беше зърното, исках да опитам мед ...
Мечокът замълчал. Срам го било да разказва, но като веднъж бил започнал, трябвало да довърши.
-Внимателно, за да не разбудя пчелите, надникнах в кошера. И само като го опитах, усетих, че с мен става нещо.
Мечокът се обърнал и започнал да смърка в кърпичка.
-Можете ли да си представите, перата ми, крилата ми някъде изчезнаха, а вместо тях - козина и ей тези лапи! И най-важното, загубих гласа си. Ето, чуйте!
И заревал с пълно гърло така, че затреперила земята.
-Глас безспорно имате! - отбелязал вълшебникът.
-Нима това е глас?! Ето сега седя и се чудя, как да се превърна обратно в петел.
Вълшебникът поклатил глава:
-Едва ли ще се получи. Чудеса няма!
-Привет на компанията! - чул се глас отвън.
В бърлогата надникнал човек.
-Ти кой си? - изплашил се мечокът. - Да не си ловец?
-Не, какъв ти ловец! Аз и човек не съм съвсем. Мечок се родих, мечок остарях. И на стари години ми се прищя да стана човек. На човека, мислех си, му е по леко. На човека и пенсия му дават. Сега виждам, не е лесна работа да си човек! И обикалям, и търся някой обратно в мечок да ме превърне.
Вълшебникът махнал с ръка:
-Чудеса няма!
Седят те в мечешката бърлога и настроението едно такова ...
-Да можех да стана човек! - въздиша петелът.
-Да можех отново в петел да се превърна! - мечтае мечокът.
-Да стана отново мечок! - прошепва човекът.
Писнало му на вълшебника и махнал с ръка:
-Станете каквито искате!
И тутакси се превърнали в това, което пожелали, защото го поискал не кой да е, а вълшебник. Петелът станал човек, мечокът - петел, а човекът - мечок.
Гледа вълшебникът - в бърлогата седят петел, мечок и човек. И въздъхнал:
-Знаех си аз, не стават чудеса!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

В НАЧАЛОТО

На залез, край реката, до дървото някой целунал девойка.
След това били племена, държави, войни, олимпиади, въстания, Освиенциум, свобода, гении, светове, Вселена.
Всичко това било после.
Но в началото, във Вселената, в една от галактиките, на планетата около слънцето, на залез, край реката, до дървото някой целунал една девойка.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗАКОН ЗА ВСЕОБЩОТО ПРИВЛИЧАНЕ

Вселената има проблем с една Галактика.
-Какво става с теб, Галактика, цялата си замъглена?
-Ох, тук има едно Слънце ...
Галактиката има проблем с едно Слънце.
-Слънце, защо цялото си на петна?
-Нещо със Земята не е наред ...
Слънцето има проблем с една Земя.
-Какво ти е Земя? Какво става там?
-Разбираш ли, има един Човек ...
Земята има проблем с един Човек.
-Какво ти е, Човече? Какво не е наред?
-Бог знае! Обувката нещо ме стяга ...

Една обувка ... притегля цялата Вселена.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЕЗИК

Богаташ решил да даде празничен обяд за приятелите си. Извикал верния си слуга и му заповядал да купи всичко необходимо за изискано угощение. Слугата отишъл на пазара и купил само езици. От тях приготвил различни блюда.
Когато приятелите седнали на масата, признали първоначално поднесените ястия за много вкусни. Но след това започнали да се мръщят, защото всяко следващо било приготвено пак от същото - от език.
Стопанинът се разсърдил и започнал да се кара на слугата:
-Не ти ли поръчах да приготвиш изискано угощение? Защо си купил само едни езици?
Слугата отговорил:
-Господарю, в живота си не съм виждал нещо по-добро от езика. Той ни свързва с хората, в него е ключът към знанието, той е оръдие на правдата и мъдростта, с негова помощ се учат хората и възхваляват Бога.
Следващият път, когато стопанинът поканил гости, заръчал на слугата да приготви нискокачествена храна. Слугата отново отишъл на пазара и отново купил само едно - езици.
Когато на масата всички поднесени блюда за пореден път били еднотипни, господарят се ядосал много и искал да накаже слугата.
-Не се гневи, господарю, - отвърнал му той - нима на света има нещо по-лошо от езика?! В него е причината за всички раздори. Той е оръдие на лъжата и на греха. С негова помощ скверним името Божие.
Когато чули това присъстващите казали:
-Твоят слуга може да победи в спор и философ!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА МИСЪЛТА ... И ЖЕНАТА

Имало една мисъл.
Такава обикновена мисъл, разбираема. Като жена - ако е достъпна за всички, става напълно безинтересна.
И мисълта решила да поумнее. И поумняла дотолкова, че станала непонятна за всички. Пак като жена. Толкова недостъпна кому е нужна?
-От мен пак никой не се интересува! Как така? - чудела се мисълта.
За да стане нужна, и се наложило пак да оглупее. Малко грим, прилични дрешки. Привела се във форма, така да се каже.
-Ах, каква красива мисъл! - обръщали се след нея всички минувачи.
Запознавали се. Общували.
Е, намирали се и такива да кажат:
-Но това е само форма, а самата мисъл къде е?
И се налагало мисълта отново да се връща към корените си. Да оглупява, да поумнява, да се разкрасява. За да бъде някому нужна.
Ако тя наистина е мисъл, а не кух звук, го постига. Както и жената между впрочем, ако наистина е жена.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КАКЪВ ИСКАШ ДА БЪДЕШ

В началото на времето, когато Бог току-що бил слепил човека от глина, го попитал какъв иска да бъде. Човекът бил неопитен и не знаел как да отговори на въпроса. Тогава Господ хванал човека за ръка и го повел към развълнуваното море.
Там, в един закътан залив, Бог му показал красиви раковини, лежащи на дъното. "Ако искаш можеш да избереш живота на раковина. Ще се намираш на дъното, обкръжен от милион такива като теб. Ще се храниш само с това, което ти носи топлото течение. Всеки твой ден ще прилича на предишния и животът ти ще протече без риск и сътресения. Няма да те вълнуват нито победи, нито поражения. Цял живот ще лежиш на дъното, отваряйки и затваряйки крилата на дома си."
След като показал на човека сития живот на раковината, Бог го повел към заснежените планини. И там му посочил гнездото на орел. "Ако искаш можеш да си избереш и такъв живот. Ще можеш да летиш в небето и да достигаш недостъпни за другите върхове. Там ще срещаш малко такива като себе си. Бидейки орел, сам ще решаваш къде и как да летиш. Ще можеш да живееш както пожелаеш. Цената на такава свобода е, че нищо и никога няма да ти бъде дадено просто така. За всичко ще трябва да плащаш със сърцето си и болка. Всеки ден ще се отправяш в търсене на храна и ще я добиваш с пот и кръв."
Оттогава на земята има малко хора, избрали живота на орел и много, избрали този на раковина.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ЗАЩО ХОРАТА НЕ ДАВАТ МИЛОСТИНЯ НА ФИЛОСОФИ

Попитали Диоген, защо хората дават милостиня на просяци, а на философи - не.
"Защото знаят, че слепи и хроми може и да станат, но мъдреци - никога" - отвърнал той.

Публикувано от

ГЛУПОСТТА НАДНИЧА ТАМ

Веднъж ръкавите на сакото на Ломоносов се протрили на лактите. Минаващ наблизо придворен франт язвително отбелязал по този повод:
-Учеността прозира оттам.
-Не точно, уважаеми, - отвърнал светкавично Ломоносов - глупостта наднича там.

Публикувано от

А МОЖЕ БИ ЗАКОНЪТ Е НЕЗАКОНЕН

Някога в Корея правели разделение между законни и незаконни деца.
Един министър нямал законен син и съгласно обичая трябвало да осинови дете, с което има родствена връзка, за да има наследник.
Избрал да осинови своя племенник.
В деня на церемонията, когато в дома на министъра се събрали всички знаменити хора, дошъл и самият император, пред гостите излязъл десетгодишния незаконен син на министъра със сноп заострени пръчки в ръце. Раздал ги на гостите и казал:
-Избодете ми очите, ако аз не съм син на моя баща!
-Ти си - отговорили гостите.
-Тогава избодете ми очите, ако моят братовчед е син на моя баща!
-Но той не е.
-Тогава защо искате да лишите мен, сина на моя баща, от правата ми?
-Такъв е законът, според него ти си незаконен.
-А може би не аз, а законът е незаконен?
-Всичко може да бъде.
-Кой пише законите? - попитало момчето.
-Хората.
-А вие хора ли сте?
-Ние? - изненадали се големците. - Хора сме.
-Значи от вас зависи да поправите несправедливия закон.
Тогава се намесил императорът:
-Момчето никак не е глупаво и може би наистина трябва да променим закона.
Това било направено и от тогава в Корея няма незаконни деца.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ГЛАВАТА ТРЯБВА ДА Е ЕДНА

Живял някога дракон, който имал девет глави и едно тяло. Един ден, когато хората го нападнали, главите му се скарали помежду си и лесно бил убит.
След това хората срещнали друго чудовище, което имало десет тела и една глава. То успяло да опази и десетте си тела и да си тръгне невредимо, защото имало само една глава и десетте тела и се подчинявали.
За да бъде произволна работа успешна, тя трябва да има един стопанин, пък бил той и глупав, а не много стопани, даже и всичките да са умници.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ФЕРЕТИ, ПЛАНИНА И МОРЕ

Живеели ферет и феретка. Живеели до пътя, който пресичал тяхното селище. Едната страна на пътя водела към изгрева на планината, а другата - към залеза на морето. Феретът и феретката били приятели, но той бил привлечен неудържимо от планината, а тя - от морето. Зовът на планината и гласът на морето били толкова силни, че те не можели да им се противопоставят.
-Колко тъжно, че пътищата ни водят в различни посоки! - казал той на приятелката си.
-Колко тъжно, че не ни е писано да извървим пътя заедно! - отвърнала тя.
Любовта не угаснала в сърцата им, но те приели повелята на висшата истина и тръгнали всеки в своята посока. Преживели множество приключения, но в крайна сметка се оказало, че пътят на изгрева води през планината към морето, а пътят на залеза - през морето към планината. От другата страна на планината, от другата страна на морето, те отново се срещнали и продължили заедно по един път.

На висшата истина, която живее в сърцата ни, са познати всички пътища на бъдещето. И ако ние се вслушваме в тихия и глас, в награда ще получим най-голямото си щастие.

Из "Ферети - фермери" от поредицата "Хроника на феретите" на Ричард Бах.

Забележка: Думата "ferret" даже не се чете на български така, както е изписана по-горе и означава "пор", т.е. героите на притчите от поредицата не са хуманоидни същества, а животни. Оставих я в превода в този вид, защото видях, че две от новелите от "Хроники на феретите" са издадени на български преди време и в случай, че някой има интерес да ги издирва, може да ги намери под това име.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.


Публикувано от

УРОЦИТЕ НА СОЛОМОН: ЗА ИЗБОРА

Веднъж при Соломон дошъл човек с молба за съвет:
-Царю, помогни ми! Всеки път, когато ми се налага да правя избор, не мога да спя спокойно - измъчвам се, страдам, не спирам да мисля дали съм направил това, което трябва. Как да преодолея това?
Мъдрият цар отвърнал:
-Изборът не съществува.
След това попитал:
-Би ли се хвърлил в реката, ако видиш давещо се дете?
-Разбира се, царю!
-И вчера, и днес, и утре?
-Да.
-Ето виждаш ли, изборът не съществува. Какво да избираш, като всеки път ти знаеш как ще постъпиш още преди поредното действие? Представи си в подробности произволно събитие и ти веднага ще знаеш какво да правиш. Всеки път ще избираш най-доброто и всеки път ще постъпваш еднакво при едни и същи обстоятелства - и вчера, и днес, и утре. Единствено можем да правим избор в сърцето си. Ако се промениш, това, което би направил без да се замислиш вчера, днес и утре, вече не би ти се струвало най-доброто. Само тогава би могъл да постъпиш по друг начин. Така че иди си с мир и знай, че всичко, което си направил е било най-доброто действие за теб от всички възможни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ЕТО СВЯТ, В КОЙТО НИЩО НЕ Е РЕАЛНО

В един жарък летен ден Халабуда седял на тревата със затворени очи. Помислил си за вишна и пред очите му се появила чудесна, лъскава вишна. Тогава си спомнил за праскова и пред очите му се появила мъхната, зряла праскова. След това си помислил за диня и пред очите му се появила едра, зряла диня.
Отворил очи и си помислил за динята още веднъж, но пред очите му не се появило нищо. Тогава се опитал да мисли за праскова, но праскова също не се появила. Помислил пак за вишна и даже и с нея нищо не се получило.
"Ето това вече е свят, в който нищо не е реално"-казал Халабуда и въздъхнал.

Из "Така говорел Халабуда" на Юрий Жиловец

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

СЪЗДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА

Слепили Адам от глина. Ангел Джабраил (архангел Гаврил) довел душа от рая и я вложили в първия човек.
Шайтан (Дяволът), винаги спорещ с Всевишния, също решил да направи човек, но слепил не един, а десет. Но откъде да вземе душа, кой ще го пусне в рая? Нямало какво да прави, събрал душите на разни зверове-мечка, лисица, вълк, магаре, змия и други и ги вложил в своите творения.
Ето защо истинските хора са малко, затова пък много по облик са човекоподобни, а отвътре- звероподобни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

НЯМА ВИНАГИ ДА БЪДЕ ТАКА

Евреин отишъл при равина и започнал да се оплаква:
-В къщи всичко е наопаки: с жената-скандали, децата не се учат добре, работата не върви. Посъветвай ме, какво да направя?
-Напиши табела "Няма винаги да бъде така" и я окачи на входната врата.
След месец евреинът се върнал щастлив:
-Всичко се нареди-и с работата, и с жената, и децата взеха да носят високи оценки. Да смъкна ли табелата?
-Нека повиси - отвърнал равинът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ПРИНЦЕСАТА ЖАБА

-Здравей, добри юначе! - раздал се зад гърба на Иван насмешлив глас. - Какво правиш тук, на блатото?
Иван се обърнал. На пънче седяла девойка с невиждана красота и дълги зелени коси.
-Да, ето, реших да се оженя и за невеста дойдох - обяснил Иван.
-За невеста?-девойката повдигнала вежди.
-Да! Ето я и нея.
Иван бръкнал в джоба си и извадил голяма жаба. Девойката и жабата разменили дълги, озадачени погледи.
-За нея значи. Ясно!
-Аха! - Иван прибрал жабата обратно в джоба си. - А ти коя си, русалка?
-Не, от по-висок ранг съм - поклатила глава девойката. - Аз съм дъщерята на Блатния цар.
-А, колеги значи! - зарадвал се Иван. - И моят татко е цар. Ние сме трима сина. Татко ни заповяда да изстреляме по една стрела и където падне, там да си търсим невести. Моята падна в блатото ...
-По-далеч от всички! - допълнил с известна гордост.
-А на братята ти?
-На най-големия падна в болярски двор. На средния - в двора на търговец. Право в курника, представяш ли си?
-Представям си! - кимнала утвърдително девойката. - И какво, той за кокошка ли се ожени?
-Не, разбира се! За дъщерята на търговеца.
-А ти ще се ожениш за жаба?
-Аха, за нея! - Иван извадил жабата отново и я погалил по хлъзгавото гръбче. - Мила е, нали?
Устните на блатната принцеса леко потрепнали, тя се плъзнала от пънчето и без шум се потопила във водата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ЗАЩО РАЗКАЗВАШ ПРИТЧИ

-Защо през цялото време разказваш притчи, а не говориш направо?
-А би ли ти харесало да ти предложат праскова, да я изядат пред очите ти и да ти оставят само костилката?!

Публикувано от

ЛЮБИМАТА ЖЕНА НА СУЛТАНА

Един султан ежегодно си взимал по няколко нови жени, но в продължение на двадесет години фаворитка му била една немлада вече жена. "Как успяваш да останеш любимата жена на султана, когато наоколо има толкова млади красавици?" - я попитала порасналата и дъщеря.
"Всяка нова жена е млада и неопитна, - отговорила майката - затова, усещайки върху себе си първоначалното внимание и грижа на султана, тя мисли, че това е завинаги, отпуска се и губи бдителност. По-старите жени, виждайки, че новата е млада и привлекателна и забелязвайки силната любов на султана към нея, също решават, че новата му любов е окончателен факт и се отказват да се борят. Аз знам, че всяко събитие е временно и че след всеки изгрев рано или късно следва залез, а след всеки залез нов изгрев. Всичко тече, всичко се променя. Нищо не е постоянно, в това число и любовта на султана. Сега неговите чувства са такива каквито са, но скоро могат да бъдат съвършено различни. Докато всички други жени смятат ситуацията за окончателна и не правят нищо, аз единствена действам за да насоча течението на следващия момент в посоката, която ми е нужна."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ТАЙНАТА НА МЛАДОСТТА

В един аул живял мелничар, човек честен и добър. Никога нищо чуждо не взимал и бил готов да раздели с нуждаещ се и последната си шепа брашно. Веднъж, като разчиствал мелничния улей, намерил голяма зряла ябълка, донесена от водата. Приискало му се да я изяде, но си казал:"Не аз съм отгледал тази ябълка, нямам право да я изям." И тръгнал покрай улея към реката. След известно време срещнал старец с белоснежна брада.
-Добър ден, старче! В твоята градина ли растат тези прекрасни ябълки?
-Не, добри човече! Растат в градината на по-големия ми брат по-нагоре по реката.
Мелничарят продължил нататък и срещнал човек с посивяла брада.
-Добър ден! Не си ли по-големия брат на стареца, който срещнах по-надолу по реката? В твоята градина ли растат тези прекрасни ябълки?
-Човекът, който си срещнал, действително е по-малкия ми брат. Но ябълките растат в градината на най-големия ни брат, който живее още по-нагоре по реката.
Мелничарят продължил и попаднал на младолик човек без един бял косъм.
-Добър ден! От твоята градина ли е тази ябълка? Ти ли си най-големия брат на старците, които срещнах по-надолу по реката.
-Добър ден и добре дошъл! Ябълката е от моята градина и аз съм най-големия брат на тези, които си срещнал надолу по реката. Заповядай, бъди ми гост!
Мелничарят приел поканата.
-Жена, дай ни нещо да хапнем и не забравяй да откъснеш най-зрялата диня - казал стопанинът, влизайки в къщи.
Когато хапнали, стопанката донесла динята. Мъжът и я разрязал, но не я харесал.
-Не е добре узряла. Донеси ни друга!
Пет пъти пращал жена си за нова диня и едва последната му харесала.
Поблагодарил мелничарят за гостоприемството и помолил:
-Разреши ми да ти задам един въпрос! Как е възможно ти, най-възрастният от братята да изглеждаш толкова млад?
-Ти видя, че пет пъти пратих жена си за диня. При това нито един от двама ни не беше раздразнен. Ние с жена ми живеем в мир и съгласие и нищо до момента не е помрачавало живота ни. При моите по-малки братя, за съжаление, това не се получи. Не можаха да го постигнат.
Така узнал мелничарят тайната на младостта и заживял с жена си в мир и съгласие. Говорят, че и след сто години почти нямал бели коси.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ОПТИМИЗЪМ

Две жаби, погълнати от змия, обсъждали новите условия на живот.
- Даа, не ни провървя - казала едната.
- Не бързай с изводите - възразила другата. - Над нас не капе, жилището е безплатно, има храна.
- Жилището - да, но храна нещо не виждам.
- Как мрачно гледаш на всичко. Храната - това сме самите ние.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ФЕРЕТ И ОРЕЛ

Един млад ферет, влюбен в небето, си направил крила от платно, опънато върху бамбукова рамка, закрепил ги на раменете си, скочил от високо и паднал.
Отново и отново се опитвал да излети. Непрекъснато усъвършенствал крилете си и ги изпитвал отново и отново, с риск за живота си.
И в края на краищата се научил да лети-да лети и да не пада, да кръжи високо в небето с възходящите въздушни потоци и да се спуска плавно на земята. О, колко бил щастлив!
Той обучил в своето изкуство и други-всички, които обичали небето като него и също искали да летят.
Но веднъж феретът и неговите ученици видели орел.
-Некадърници! - разсмял се той. - Никога няма да летите толкова високо и толкова бързо като мен!
Учениците се разстроили. "Орелът трябва да е прав - помислили си те. - Навярно мястото на ферета наистина е на земята."
Но учителят им казал:
-Не слушайте орела! Не е важно колко високо летиш, а това, което чувстваш в полет. Не скоростта е признак на истинския полет, а радостта, която намираме във въздушните пътища.
Внимателно го изслушали учениците и приели думите му за истина.
Отново се издигнали в небето и вече високо ценели своето изкуство, както и приключенията и откритията си. А мъдростта, на която ги научили небесата, предали на малките феретчета.

Из "Ферети в полет" от поредицата "Хроники на феретите" на Ричард Бах

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ПРЕДАНОСТ КЪМ БОГА

Св. Илия се похвалил на Бог, че няма по-предан от него Богу, защото никой не го превъзхожда в молитвите. Хвалбата не се понравила на Всевишния. Той казал на светията, че има такъв човек, селянин и му наредил да го посети и да се научи на преданост. Разочарованият Илия се отправил на път. Когато пристигнал в селото, видял, че селянинът по цял ден е погълнат от тежка работа на полето и грижа за добитъка. И колкото и внимателно да го следил, не го чул да се моли повече от три пъти на ден - на ставане, преди да обядва и на лягане. Възмутен, Илия се върнал при Бог и заявил, че той по цял ден слави името Господне и се моли непрекъснато, а селянинът - само три пъти на ден. Той не разбирал, защо Създателят е поставил селянина по-високо от него. Бог не му отговорил, а му дал гърне, пълно с вода до ръба и му заповядал да го носи един километър по селски път, без да разлее нито капка. Илия, макар и трудно, изпълнил задачата и вечерта се върнал за отговор. Бог го попитал, докато носел гърнето, често ли е споменавал Неговото име. Илия се изчервил от срам и отговорил, че от страх да не разлее капка вода, толкова се съсредоточил в носенето на гърнето, че напълно забравил за Неговото име. Бог се усмихнал и казал, че селянинът е достоен за възхищение за това, че и три пъти на ден споменава името Му, носейки на гърба си далеч по-тежък товар от гърне с вода.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

SOULMATE

Soulmate (половинка) е някой, който има ключалки, които отговарят на нашите ключове и ключове, които отговарят на нашите ключалки. Когато ние се чувстваме достатъчно сигурни, да отворим своите ключалки, нашето истинско Аз излезе навън и сме напълно уверени кои сме всъщност, можем да бъдем обичани като този, който сме, а не като някой, на когото се преструваме. Всеки представлява най-добрата част от другия. Няма значение, че нещо може да се обърка около нас, с тази личност ние сме в безопасност в нашия рай. Soulmate е някой, който споделя нашите най-дълбоки копнежи, нашето чувство за посока. Когато сме два балона, заедно устремени нагоре, вероятно сме открили правилния човек. Soulmate е някой, който оживява живота.

Ричард Бах за любовта му с Лесли Периш

Източник: http://en.wikiquote.org/

Днес получих писмо от потребителка, която асоциира неин авторски стих, с една от притчите в блога. Стихчето на vilvar , което може да прочетете тук, ми припомни, че възнамерявах да преведа този текст, за което и благодаря :) !

Публикувано от

ПРИКАЗКА ЗА МАНТРАТА

Човек, вещ в Мантра йога, практикувал джапа(непрекъснато пеене на молитви) на брега на реката.
Изведнъж нечий глас от другия бряг привлякъл вниманието му. Той се заслушал и различил думите на своята мантра, която някой пеел неправилно, пропускайки и изкривявайки срички. "Този човек си губи времето - усмихнал се йогата. - Аз като високонравствен учител съм длъжен да му кажа как трябва да пее тази мантра."
Той наел лодка и се отправил към другия бряг. Там видял човек, седящ по турски, който гръмко и неправилно пеел неговата мантра. "Приятелю, - обърнал се йогата към него - ти неправилно повтаряш свещенните думи. Дългът ми на учител ме принуждава да ти кажа това, защото заслуга има и този, който разпространява знанието и този, който го следва. " И той обяснил как се пее правилно тази мантра. "Благодаря ти от все сърце!"- със смирен поклон, казал човекът. С чувство на достойно изпълнен дълг, йогата седнал в лодката и поел обратно. На средата на реката видял, че лодкарят престанал да гребе и се повдигнал от мястото си, зяпнал с уста от удивление. Йогата се обърнал и също се втрещил. Към него бягал по водата, като по твърда земя, същият човек, на когото обяснявал мантрата. Стигайки до лодката, човекът почтително се поклонил и казал:"О, велики учителю, прости ми, че те задържам, но би ли могъл да повториш как да пея правилно тази мантра, защото отново всичко обърках."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ПРИТЧА ЗА КУЧЕТО И МЕДАЛА

Имало едно куче, което било толкова зло, че стопанинът му се принудил да окачи на шията му голям къс желязо, за да не хапе хората и да не гони, който му попадне. Кучето приело металния къс за медал и тщеславието му се увеличило неимоверно. Започнало да гледа с презрение на всички останали кучета и престанало да общува с тях.
Така и горделивият човек остава сам, мислейки, че това е награда за ценните му качества, присъщи само на него и още повече презира околните.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ИДЕАЛНАТА КАМИЛА

Посвещава се на Свежо

Преди много години четирима учени пътешествали с керван през пустинята Кавир. Вечер заедно седели край огъня и споделяли впечатления. Всички те били възхитени от камилите. Наистина, непретенциозността на камилите, издържливостта им, силата и непостижимото търпение били изумителни. "Ние всички владеем силата на перото - казал единият учен. - Нека напишем или нарисуваме нещо в чест и за прослава на камилата." С тези думи той взел пергаментов свитък и се отправил към шатрата, където горяла лампа. След няколко минути излязъл и показал произведението си на останалите. Той бил нарисувал камила, ставаща след почивка. Рисунката била толкова сполучлива, че камилата изглеждала като жива. Вторият влязъл в шатрата и скоро се върнал с кратък очерк за предимствата, които дава камилата на кервана. Третият написал очарователно стихотворение. Четвъртият се отправил към шатрата и помолил да не го безпокоят. Минали часове, огънят загаснал, приятелите заспали, а от шатрата все още се носело скриптенето на перото и монотонно пеене. Напразно приятелите чакали своя другар цели три дни. Най-накрая, на петия ден той излязъл от щатрата. Черни сенки обрамчвали очите му, лицето му било изпито и брадясало. С уморена походка и кисело изражение, все едно току-що е ял зелени лимони, той пристъпил към приятелите си и с досада хвърлил пред тях връзка пергаментови свитъци, завити на руло. На най-външния по цялата ширина с големи букви било написано "Идеалната камила или Камилата, такава, каквато трябва да бъде ..."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

КАЗАЛИ И

Настъпила есен и и казали, че всичко е минало, лятото е зад гърба и и няма какво повече да очаква.

Тя не повярвала напълно. Вятърът гонел по поляните опадалите листа. Било сиво и хладно. Понякога се появявало слънце, но все едно, нищо не се случвало.

Когато настъпила зима и казали, че независимо от студа и снега, ще има Нова Година. И ако си намисли желание, може да стане чудо.

Тя си намислила. Новата Година дошла, но желанието не се сбъднало, въпреки че зимата била дълга.

"Сега му е времето, - и казали през пролетта - особено когато пеят славеите."

Пролетта била чудесна. Свежест, зеленина. Славеите също и харесали. Но макар че му било времето, отново нищо не се случило.

Лятото и се искало да вярва, че има всички шансове. Във всеки случай така и казали. Но шансовете така и не се появили.

Иначе било хубаво да се къпе, да бере цветя и да събира слънчеви лъчи.

Въобще какво ли не било и какво ли не и казали, но когато се чуло почукване на входната врата и влязла Любовта, тя вече никого не слушала.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

РАБОТАТА Е ТАМ, ЧЕ ...

... или "За какво обичаме мъжете"

Подарък за Крист ... и не само :))

Работата е там, че те имат топли длани, а ние студени пръсти.
Някой ден те обезателно ще разберат (макар и за една минута), че по-прекрасни от нас няма.
Те имат принципи.
Понякога мият чинии.
Те са по-високи и могат да смъкнат вещи от рафтове, които не достигаме.
Дават ни най-готините си тениски.
Когато казват:"Обичам те", усещаме, че ни има.
Могат да инсталират Windows.
Прощават ни за нашия феминизъм, независимо, че ние нищо не им прощаваме.
С маниакална настойчивост искат да платят кафето ни, въпреки че отдавна не помнят защо.
Ходят до магазина, когато вали дъжд.
Не виждат причина за нашите диети.
Мълчат, когато говорим глупости.
Въпреки че мълчат и когато кажем нещо умно.
По-добре от нас знаят, че може и след сто години или от някоя друга планета, но те непременно ще ни се обадят.
Не претендират, че нямат празник на 8 март.
Ще отидат на война, ако има война.
Не забелязват размазания грим.
Искат да променят живота ни.
В магазина и последните си пари ще похарчат за шоколад.
Никога няма да се научат да разкопчават сутиени.
Дразнят се, ако не носим сутиен, но нямат нищо против, ако чуждите жени не носят такъв.
Те мислят не само за секс.
Обичат майките си по-силно, отколкото ние - нашите бащи.
Дълбоко в душите си умеят да шият копчета.
Обичат нашите гласове.
Не винаги ни изпращат на летището, но задължително ни посрещат.
Купуват ни цигари и рокли.
Мислят, че торбите ни са тежки, единствено когато те са наоколо.
Те не искат да приличат на нас, а ние искаме да приличаме на тях.
Те гледат, когато ние казваме:"Погледни!"
Мълчат, когато ние крещим.
Можеш да ги преброиш.
Умеят да се бият.
Касетите и компакт дисковете им винаги съвпадат с кутийките.
Смятат по-бързо от нас.
Дават фамилиите си на нашите деца.
Правят неща, с които се гордеем.
Ходят с нас на почивка.
За тях не е важно колко скъп е парфюмът ни.
Искат синове, но обичат повече дъщерите си.
Имат Друга логика.
Продължават да мислят конструктивно, когато ние вече сме изпаднали в истерия.
Съгласни са да ходят в супермаркета и да пазаруват по списък.
Гледат с влюбени очи след приготвения от нас обяд.
Пият бира, въпреки че повече обичат шоколад.

Въобще ... са едни такива странни :).

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

НИКАКВА ПЛАНИНА НЯМА

Веднъж Окото казало:
-Зад тези долини виждам планина в синкавия дим на мъглата. Толкова е красива!
Неговите думи достигнали до Ухото, което напрягало слуха си и след това удивено попитало:
-Къде е планината? Нещо не я чувам.
-Все се опитвам да я напипам или поне да я докосна, но напразно - нищо подобно не намирам - промълвила Ръката.
-Никаква планина няма, не усещам миризмата и! - рекъл Носът.
Тук Окото погледнало в друга посока и всички в един глас заговорили за чудната мания, която го е обхванала и единодушно решили, че това, което се случва с него не е добро.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

СЪВСЕМ АЛТЕРНАТИВНА ИСТОРИЯ

-Човече? Човече, къде си?
-Тук съм, Татко - човекът излязъл иззад дървото, смутено прикривайки се с ръце.
-А защо така си почервенял?
-Ами аз тук ... - човекът въздъхнал - изядох я. Не издържах. Прави с мен каквото поискаш.
-Ти вече си голямо момче, а пъхаш в устата си всякакви гадости! Не ти ли казах да не ядеш незрели ябълки?
-Каза ми, - виновно погледнал човекът - но те са толкова красиви ...
-Е, какво толкова! Изял си я, повече не прави така!
-Няма ли да ме накажеш? - изненадал се човекът.
-Как искаш да бъдеш наказан? Да те набия?
-Нее! - поклатил глава човекът. - Аз помислих и всичко осъзнах. Вината ми е огромна и съм готов да понеса най-суровото наказание. И багажа си събрах.
-Багажа? А за къде?
-Ами ... за мен тук няма повече място. Затова си помислих ...
Творецът погледнал строго човека:
-Ясно! А жена ти?
-Нека тя остане тук - тъжно казал човекът. - Ще си намери друг мъж. Ти ще и направиш, нали?
-Дума да не става - изскочила жената от храстите и хванала мъжа си за ръката. - Където ти, там и аз. Не забравяй, че аз те накарах да я опиташ.
-Няма ли да останеш, наистина? - попитал Творецът. - Ще ти слепя друг мъж или два, ако искаш. Имам много кал.
-Не ми трябва друг! - дръзко отвърнала жената. - Този за мен си е добър. Тръгвам с него, защото го обичам.
-Творецът въздъхнал и се обърнал към Змията:
-А ти какво ще кажеш, коварна изкусителко?
-Тя не е виновна - бързо казала жената. - Само си вършеше работата.
-Вярно е - потвърдил мъжът. - Остави я на мира, нека остане тук.
Змията изхлипала и паднала на колене:
-Създателю! Откъсни ми краката! Аз не мислех, че те така, ... аз ... с тях по корем ще изпълзя.
Творецът уморено потъркал челото си с ръка:
-Какво да ви правя! Значи твърдо сте решили да си тръгнете оттук?
-Да! - сурово кимнал човекът.
-И ти ще тръгнеш с него?
-Да! - жената още по-здраво се вкопчила в мъжа си.
-А ти?
-И аз след тях.
Творецът се огледал встрани. От всички страни в храстите блестели очите на диви зверове и всички изразявали дълбока преданост към човека и готовност веднага да тръгнат на път.
-Е, какво! Тръгвайте, щом е такава работата!
-А Ти? - изведнъж се притеснил човекът. - Няма ли да си самотен, ако всички напуснат?
-Не се вълнувай! - усмихнал се Творецът. - Аз съм с вас, деца мои. Където и да отидете.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

УРОЦИТЕ НА СОЛОМОН: ЗА СВОБОДАТА

Веднъж при Соломон дошъл молител, докато той се забавлявал с лов на птици.
-Царю, помогни ми, печален съм! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни.
Царят внимателно го погледнал и после попитал:
-Защо освободи робите си?
-Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи.
-А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода?
После добавил:
-Погледни този хищен сокол! Въпреки че го държа в клетка, по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно, вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи, значи той е с мен, докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора или снася яйца. Ако я пуснеш в полето, тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, тя е смърт.
-Къде е тогава мъдростта, господарю? - попитал отчаяния молител.
-Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките. Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода. Соколите са малко, кокошките - много, но трябва да пазим и едните, и другите.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

УСТАТА ЩЕ ВИ ДОВЕДЕ ДО БЕДА, А КРАКАТА - ДО ХРАНА

Веднъж, когато падишахът приемал посетители, дошъл един човек, седнал в ъгъла и нищо не поискал.
Падишахът го погледнал и погладил главата си. Човекът се поклонил и прекарал ръка през устата си. Падишахът погладил лицето си. Посетителят - гърлото си. Падишахът докоснал стомаха си, а човекът - краката си.
-Дарявам на този молител слитък злато! - обявил падишахът.
Ковчежникът изпълнил нареждането. Посетителят приел мълчаливо подаръка и си тръгнал.
Съветниците ужасно се разсърдили и попитали:
-За каква служба възнагради безродния просяк?
-За царска, - усмихнал се падишахът - зададох на мъдрия човек три въпроса и получих три отговора.
-Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите!
-Имащият очи - вижда, имащият ум - разбира - усмихнал се отново падишахът. - Погладих глава и мъдрецът разбра моя въпрос:"Какво най-много ни угнетява?" " Необмислените думи" - отвърна ми той. "Кой е застрашен да загуби лицето си?"- попитах аз. "Този, - отвърна ми мъдрецът - който дните си и своето състояние пропуска през гърлото." "Но нима човек не е роб на стомаха си?" - попитах го аз. "Не, - отвърна ми мъдрецът - затова са дадени краката на човека, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия свят."
Падишахът погледнал придворните и се усмихнал трети път:
-За вас също е полезно да запомните изречената мъдрост:"Устата ще ви доведе до беда, а краката до храна!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук - потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от

ГЕНИЙ

-Господин Гений, имате посетител - оповестила секретарката.
-Кажи, че нямам време!
-Сега имате - успокоил Гения посетителят, влизайки.- Всичко е наред.
-А Вие сте?
-Аз ли? Аз съм самото Време. Здравейте!
-Здравейте, - измърморил Геният - какво Ви води насам?
-По работа. Беше ми трудно да Ви настигна - оплакало се Времето.
-Да, често казват че съм изпреварил времето си.
-Именно, именно - енергично кимнал посетителят. - Вие вечно за някъде бързате. Вечно нямате време. А откъде да го вземете? Един път не изчакахте. Но сега край!
-Какъв край?
-Край като край. Аз дойдох, твоето време.
-Дошло е моето време? - изплашил се Геният.- Но аз не искам да умирам! Още съм млад!
-Да умирате? Защо? - учудило се Времето. - Просто Ви достигнах и сега сме наравно. Повече няма да ме изпреварвате. И, редно е да отчетем, от днес Вие вече не сте гений, а ... надарена личност.
-Защоо?
-Защото сте в крак с Времето. Какъв Гений може да бъдете при това положение?
Времето се огледало и доверително прошепнало на развенчания Гений:
-Аз бих дошло и по-рано, но някак ми беше неловко така да се натрапя на велик човек. Кой би ме представил? А сега и секретарка имате.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
След изтичане на срока в предупреждението тук : потребители проявили некоректност при копиране :
Какви сме ние , Блогът на Vilizaria в Нетлог (може да не е достъпен за непотребители на тази мрежа), Мистър Бг (не просто прекопирано без упоменаване на източник, а и качено в Свежо, тук)
Списъкът подлежи на актуализация.

Публикувано от