Притчите

Вчера Мария се оплака, че не разбирала диалекта на приказката за пшеницата и ръжта. Явно, че колкото и да ги харесвам в автентичния им вид, се налага да ги осъвременявам.

Ето още една от същата книга ("Животът на източнотракийските българи" на П.Маджаров), която ме разсмя. Осъвременена. :)

Жив фразеологизъм!

Та, ако сте планирали да прекарате отпуската си по Южното Черноморие в търсене на съкровища, я по-добре идете на плаж, вместо да ви хапят комарите по блатата. :D

Енно вряме Пченицата и Ръжта били комшийки. Госпокь пратил хабер да подат в цръквата да си избере коя от двете по ше бива за лютурия (нафора).

– Хайде да вървим, че госпокь е дошъл и ше ни чака! – рекла Пченицата на Ръжта.

– Като си пингюк (ниска, дребна), върви! Я съм видна и оттука. Ку му трябвам на господе, нека ме избира! – закискала се Ръжта.

Отишла Пченицата на цръква пре господе. Той нея избрал за лютурия. Затва сега дойде ли ред да се носи ляб на цръква било за помен, било за лютурия, било за кръщеньня или за светец, саде от пшенично брашно се мяси.

 П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи" 

Мислех да я сложа в "Бизнес приказки", но за там се нуждае от актуализация. Това, че от място не се виждаш, колкото и да си висок, е сигурно и до днес, но да чакаш господ да те повика вече е меко казано недостатъчно. :)

Минал Малък Сячко. Дошла баба Марта. Седяла день, седяла два, гряйнало слънцето. Стоплило се врямето. Зела баба Марта патерицата и тръгнала да се разходи. Чула, че косът свири и отишла пре него. Гледа косът гради гняздо. Рекла му: „Како правиш, косо?” „Ой, Марто, Марто, посери парто, гняздо си правя! Вчера бакю се ожени, утре я ше се женя!” — пресмял се косът на баба Марта. Тръгнала си баба Марта ядна и сърдита. Дорде си стигне в къщи носът хи зел да свири. Задухал студен вятер, зафърчал сняг на парцале и сичко се поледило. Поледил се и косът в гняздото.
Станала пак баба Марта, зела патерицата и пак тръгнала низ горъта. Минала оде косът. Гледа го, че трепера от мраз и мълчи. „Како правиш, Косо?” — рекла му баба Марта. „Остави се, хажи Марто, вчера умря бакю, неска я ше умра!”
 

П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи"
 

:) Всичкото което иде да рече, че се почна женският месец! И не бива да ни засягате ни на възраст, ни на външност, ни на възможности, че да не тракате с клюнове по гнездата. :)

Денят е рядко красив, дано и такъв да си остане!

Добре дошла, бабо Марто! А на вас да ви е честита! Слагайте си мартеничките и срещайте пролетта! :)