Приятелят е този, който не отсъжда. Казах ти, той е този, който отваря
вратата си на скитника, на патерицата му, на изправената му в някой ъгъл
тояга и не го кара да танцува, за да оценява танца му. И ако скитникът
разказва за пролетта по пътя отвън, приятелят приема в себе си пролетта.
Ако разказва за ужаса на глада в селото, откъдето идва, приятелят
заедно с него изстрадва глада. Вече ти казах, приятелят у човека е онази
част, отредена за тебе, и отваря за теб една врата, която може би
никога не отваря другаде. И приятелят ти е истински, и всичко казано от
него е истинско, и той те обича, даже и ако те мрази в другата къща. И
приятелят в храма, когото, благодарение на Бога, срещам отблизо, обръща
към мене същото лице като моето, озарено от същия Бог, защото тогава е
осъществено единението, даже ако другаде той е дюкянджия, а аз капитан,
той градинар, а аз — моряк на кораб. Надмогнал нещата, които ни
разделят, аз го открих и съм негов приятел. И мога да мълча пред него,
тоест да не се страхувам за своите вътрешни градини, своите планини,
урви и пустини, тъй като той не ще ги изпотъпче с обувки. Това, което,
приятелю мой, приемаш от мен с любов, сякаш е посланикът на моята
вътрешна империя. И ти се отнасяш добре с него, каниш го да седне и го
изслушваш. И ето ни щастливи. Ала кога си ме виждал при прием на
посланици да ги държа настрана или да ги отблъсквам, защото вдън тяхната
империя, на хиляда дни път от моята, хората се хранят с ястия, които не
ми харесват, или нравите им нямат нищо общо с моите. Приятелството е
преди всичко примирие и духовно общуване над обикновените подробности. И
аз нямам в какво да упреквам оня, който заема почетно място на
трапезата ми.
Знай, че гостоприемството, учтивостта и приятелството са срещи на човека
в човека. Какво бих правил в храма на един бог, който обсъжда ръста или
пълнотата на вярващите, или в дома на един приятел, който не би приел
патериците ми и би ме накарал да танцувам, за да ме критикува.
Ти ще срещнеш премного съдници по света. Ако става дума да ти придадат
друга форма и да те закалят, остави тази работа на неприятелите си. Те
добре ще се справят с това — както бурята, която извайва кедъра. Твоят
приятел е създаден, за да те приюти. Знай, че когато идваш в храма, Бог
не те съди, а те приема в лоното си.
из "Цитадела" на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
