Притчите

детски терапевтични приказки и притчи

Имало едно Момченце. То било много печално и тъжно. Неговите майка и татко много работели, както повечето съвременни родители. Затова Момченцето прекарвало по-голямата част от времето с баба си. И родителите му липсвали много. Радостни били само тези дни, които прекарвало с мама и татко и те му носели подаръци. Но това не се случвало често, а и радостта от подаръците, кой знае защо, бързо изчезвала.
Една късна вечер Момченцето вече било в леглото, когато в стаята се чул шум. То даже не успяло да се изплаши и пред него се появил приказен елф.
-Кой си ти? - попитало Момченцето.
-Аз съм елф, който носи радост на тъжни момченца.
-О, - зарадвало се Момченцето - значи ми носиш подарък или мама и татко утре ще играят цял ден с мен!
-Не - отвърнал елфът.
Момченцето помръкнало.
-Слушай, Момченце, - казал елфът - майка ти и татко ти трябва да работят и правят за теб всичко, което им е възможно. А що се отнася до подаръците, погледни колко много имаш вече. Е, защо не си щастлив с тях? Та нали това са подаръци от родителите ти.
-Аз съм щастлив, когато ги получавам, но после щастието някак си отива и те не ме радват вече.
-Ето какво, - усмихнал се елфът - аз искам да ти разкрия нещо, което винаги ще ти носи щастие и радост. Но затова първо ще се пренесем в страната на малките елфи.
Елфът произнесъл магическа дума и те се озовали в приказното царство. Наоколо имало цветущи поляни и красиви къщички, около които играели мънички елфи. И всички имали щастливи, усмихнати лица.
-На какво се радват? - попитало Момченцето.
-Понаблюдавай ги и сам ще намериш отговор!
И Момченцето тръгнало от дом на дом, от полянка на полянка. На едно място по-голям елф играел с по-малките. Друг правел подаръци с мама и татко. Трети помагал да почистят и оправят вкъщи. Четвърти съчинявал весели истории за приятелите си. Всеки от тях правел нещо за другите.
Момченцето се намръщило и озадачено погледнало елфа.
-Още ли не си се досетил? - попитал той. - Добре, аз ще ти подскажа. Всички те дават радост на другите, дават своето приятелство, загриженост и помощ. Не получават, а дават! Най-големият подарък, най-голямата радост в живота е да можеш да правиш другите щастливи. Тази способност притежават всички, но не всеки знае за нея. И ти можеш да бъдеш щастлив непрекъснато, защото никой не те ограничава да раздаваш своята любов, грижа и топлина на другите.
-Тогава искам да остана тук и да бъда елф - казало момченцето.
-За да отдаваш душевна топлина и да се грижиш за другите, е достатъчно да си човек. А ти е време да се прибираш вкъщи - елфът произнесъл вълшебната дума и Момченцето се озовало у дома в стаята си.
То се свило на кълбо в постелята си и мислело за това, как няма търпение да настъпи утрешния ден. Може да нарисува картини за подарък на мама и татко, непременно ще помогне на баба в къщната работа и ще съчини весела история за съседското момче, което винаги е тъжно. И Момченцето заспало в предвкусване на утрешния ден, в който няма място за мъка и печал, където няма какво да чака и радостта и щастието зависят изцяло от него.

Марина Фатеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На една планета живял зъл крал. Той ненавиждал поданиците си и управлявал като тиранин.
В един летен ден кралят надникнал през прозореца и видял пред стените на двореца странник, около когото се била събрала тълпа от хора. Странникът им разказвал нещо и те се смеели. Кралят ненавиждал смеха и радостта. Заповядал на стражата да хване пришълеца и да го хвърли в тъмницата. Което било и направено.
Денят завършил и кралят отишъл да си легне. Настанил се удобно в разкошното си легло и затворил очи. Сънищата вече били започнали да разкриват пред него своите картини, когато кралят изведнъж видял пред себе си странника.
-Какво правиш в спалнята ми, - закрещял възмутено кралят - трябваше да си в тъмницата ?!
-Не съм длъжен - хитро се усмихнал странникът. - Аз не съм обикновен човек, затова сега ще се отправим на пътешествие.
-Стража!!! - ужасено завил кралят, но вече било късно.
Светът се завъртял пред очите му и спалнята изчезнала. Намерил се в голям, красив град, пълен с хора. Но в гледката имало нещо странно. Вглеждайки се, кралят забелязал, че хората са свързани помежду си с тънки светещи нишки. Освен това, такива нишки имало и между хората, животните и растенията.
-Какво е това? - учудено попитал кралят.
Той леко преминавал през тези нишки, като през слънчеви лъчи, без да разрушава целостта им.
Това е връзка между всички същества на планетата. Всичките и жители зависят един от друг, а от тях зависят и животните и растенията. Те са части на едно цяло. Нишките са енергията на любовта и доброто, която позволява да живеем хубаво и щастливо. Разрушавайки тази връзка със злоба, ненавист, коварство и алчност, хората се обричат на беди и горест. Постъпвайки зле даже с един човек, може да предизвикаш гибелта и нещастието на много други, да погубиш растенията и животните, да унищожиш живота ...
-Пълни глупости! - възкликнал кралят. - И що за планета е това?
-Това е твоята планета - отвърнал странникът. - Просто ти дадох възможност да видиш това, което е невидимо, но съществува. Изливайки злоба, ти вредиш не само на обкръжаващите те, но в крайна сметка ще унищожиш и себе си.
-Глупости! Това е невъзможно! - разярил се кралят. В този момент те преминавали по мост и в яростта си, той блъснал един от минувачите в реката, защото се озовал на пътя му.
Странникът укоризнено поклатил глава, махнал с ръка и ...
Кралят се събудил в спалнята си в отвратително настроение. Тозчас изпратил да му доведат затворника от килията. Тя се оказала празна. Вбесен, кралят заповядал да обезглавят тъмничаря, но се оказало, че палачът бил ослепял. Рано сутринта покрай планетата прелетяла огнена звезда и всички, които я видели ослепели. А я видели почти всички жители на кралството, защото по заповед на своя владетел се отправяли на работа с изгрева на слънцето.
-Къде са били звездобройците?!! - отново изпаднал в бесен гняв кралят.
Оказало се, че звездобройците предвидили предстоящия катаклизъм и изпратили вестоносец, който да предупреди населението. Но ... някой блъснал вестоносеца от един мост по пътя и той се удавил. И в резултат, повечето от жителите на планетата ослепели. Това я обричало на скорошна гладна смърт, защото повечето хора не можели да вършат своята работа незрящи.
Гладният, изплашен и нещастен крал се затворил в покоите си. И изведнъж видял странника. Той скочил да се нахвърли върху него, когато забелязал светещата нишка, която ги свързва.
-Значи всичко това е истина? - ужасено попитал той.
-Истина е. Сега сам се убеди, как всичко е взаимосвързано и че сме зависими един от друг. Дадох ти шанс да видиш всичко това. И ти какво направи?!
-Но какво да направя сега, - завикал кралят - как да върна всичко назад?!
Странникът се усмихнал и ... се разтворил във възуха.
Кралят се осъзнал, облегнат на прозореца. Навън бил обикновен летен ден, преминавали хора. Пред стените на двореца той видял един странник, около когото се била събрала тълпа. Той разказвал нещо на хората и те се смеели.
-Стража!!! - закрещял кралят и замрял за секунда. - Идете при този човек и му предложете подслон и храна... И го питайте дали не му е нужно още нещо!
И щом произнесъл това, пред него проблеснали нишките, които свързвали всички наоколо. И докато нишките светят по тях тече енергията на любовта и доброто. И има живот.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy