... На брега на далечния Северен океан, там, където свършва земята, там, където има много нефт и злато, седял чукча, гледал северното сияние и пеел:
- Колко е леко да си морска чайка и да се рееш свободно над вълните ... Ето, тя лети, безгрижна като вятър. А аз, бедният чукча, паса елени, ловя тюлени ... Колко е леко и да си бяла мечка и да ходиш като пълновластен господар. Ето, тя иде и от никого не се бои. А аз, бедният чукча, паса елени, ловя тюлени и се боя от злия дявол ... Колко е леко да си морски тюлен, да се гмуркаш и плуваш, накъдето пожелаеш ... Ето, той отплува натам, където боговете палят огньове по небето, далеч от бедния чукча, който пасе елени, лови тюлени и никак не може да отплува от своята жена-чукча и студената си шатра ... И колко е хубаво да си пингвин на Северния полюс. Само те не се въдят тук, за разлика от мен, бедният чукча, който пасе елени, лови тюлени и пее песен за това, което вижда. Но на бедния чукча му е добре поне от това да знае колко им е леко на всички на света, освен на бедния чукча ...
Максим Мейстер, авторът на тази приказка, е един страхотен съвременен притчописец, но повечето от произведенията му са абсурдно дълги за уеб. Затова 9/10 от приказката следват преразказани в съкращения. :)
Наблизо минал геолог, видял чукчата и завист пронизала сърцето му. Леки и безгрижни му се сторили живота и работата му, а най-важното - вечерта чукча ще се прибере при семейството си, за разлика от него, бедният геолог ...
Потънал в тези размисли, геологът пристигнал при началника на станцията. А него го измъчвал страх, от дълго време нямало нито едно ново находище. Какво ще стане, ако ги закрият? Три години му остават до пенсия и ако остане без работа ... На геолога му е лесно, ще си свърши работата тук, ще го пратят да проучва другаде!
На следващия ден началникът на станцията отлетял в столицата при министъра, да опита още веднъж да спаси своята експедиция. Министърът го приел вяло, боляла го язвата. Едва го изслушал и заявил, че това предприятие отдавна е трябвало да бъде закрито, тъй като перспективите му са единствено на хартия. И все пак, ако се преразгледа още веднъж ...
Началникът на полярната станция облекчено изпуснал дъх в коридора, ... пък и не му взели толкова много в крайна сметка. А вътре в кабинета министърът, на който язвата отдавна била заменила съвестта и в момента го боляла още по-силно, си мислел раздразнено, какво му е на просителя - седи си там, някъде на сянка, и си чака пенсията, а той заради такива като него здравето си попилял!
След половин час министърът стоял пред кабинета на президента и се опитвал да овладее треперенето в коленете си, за какво ли го вика?! Президентът го наругал набързо за спада на ефективността в отрасъла и го отпратил с мисълта, какво толкова трябва, за да се оправиш с един тесен отрасъл, а на него цялата страна му е на главата. Такава отговорност!
В това време Господ го слушал и се чудел какъв му е проблемът, като в крайна сметка от него нищо не зависи, защото всичко управлява Той. И има ли си президентът въобще представа какво е целият космос да ти е на главата?! Но после се вгледал във веригата и прозрял, че на всичките тия хора не им е добре на земята. И му станало обидно, значи лош свят е създал, а идеята не била такава ... После се вгледал още веднъж, още по-внимателно ...
И казал Господ с гръмовен глас, така че да го чуят всички:- В МОЯ СВЯТ ЛЕКО ЖИВЕЕ ТОЗИ, КОЙТО НИКОМУ НЕ ЗАВИЖДА, ОТ НИЩО НЕ СЕ БОИ, ВИНАГИ Е ЧЕСТЕН, НЕ СКЪРБИ И РАЗБИРА, ЧЕ ОТ НЕГО НИЩО НЕ ЗАВИСИ!После помислил още малко и добавил тихо:- И този, който пее ...Максим Мейстер
Публикувано от Gloxy-Floxy
0
коментара
