В Библиотечката: Крила на мъртви пеперуди

След приказките и притчите, Влади вчера ни подари и книжка със стихове, която влиза като ново попълнение в Библиотечката на Глокси. Той пише чувствени стихове, само дето поетичната муза рядко го спохожда. Може да ревнува от приказната, знам ли?! :)
Възползвам се от случая, да си отмъкна едно стихотворение за блога. :)
Книжката може да свалите от Box.

Като река

Не можем никога да върнем времето,
тече си то напред, като река.
За цял живот си носим бремето
за всяка грешка и вина.

Не може старец във дете да се превърне
и рана не зараства хей така.
Когато няма кой да те прегърне,
не топли спомена за дружеска ръка.

Назад не можем обичта да върнем,
ни думите, ни сбъркани дела.
Фиданка нова вдига се от дънера,
но обич вече няма в пепелта.

След зима тежка идва пролет,
след дъжд поникват стръкчета трева,
след всяко падане, отново следва полет,
но няма лек за истинска тъга.

Не можем никога да върнем времето,
тече си то напред като река.
За цял живот си носим бремето
за всяка грешка и вина.

Владимир Кабрански

Публикувано от

0 Response to "В Библиотечката: Крила на мъртви пеперуди"

Публикуване на коментар