Притчите

Посоката към приказките: по-дълбоко,
навътре в почвата, към корените на нещата,
в самата същина!

Когато изворът пресъхна
и хората наоколо безпомощни стояха,
пристигна Ханс и вдигна тежък камък —
под него имаше голяма жаба.
Юнакът я уби веднага
и бистър извор там отново бликна.

Вретено в кладенеца падна.
Момичето безстрашно скокна подир него
и тръгна по една пътека на самото дъно;
по нея стигна до вълшебница, която
под кладенеца надълбоко във земята
отплащаше за добрина със злато, за злина — с катран.

Като потегли на борба със змея,
юнакът трябваше да слезе в пропаст,
за да издебне змея в неговата пещера.
Юнакът каза: „Спускайте ме долу!
Ако от страх задърпам аз въжето,
не ме изтегляйте, а спускайте надолу
и повече ли дърпам — спускайте ме по-дълбоко!“
Започнаха да спускат, дръпна той въжето,
но те го спуснаха тогава по-надолу
и тъй — като подръпваше въжето —
достигна пещерата и уби злодея-змей.

Към дъното, посоката към приказките!
Към дъното, да дърпаме въжето!
Към дъното, да дърпаме въжето!
Към дъното, да дърпаме въжето!

Франц Фюман