Домът на котенцето (приказка за осиновяването)

Знаете, че качвам понякога и терапевтични приказки за деца. Днес попаднах на откъс, който изключително ме впечатли, но за съжаление е твърде къс, за да създам нормален пост. От друга страна не мога да не отразя нещо толкова добро и затова реших да преведа част от ревюто на книжката - "Приказки за Марта". Адресирана е към деца от различни възрастови групи, които са осиновени или са обект на приемна грижа. Терапевтичните приказки за деца са фина работа. Повечето, на които попадам (а български или на български не съм срещала въобще), не ги бива особено – едни тежки, засукани и несмилаеми за деца метафори в общия случай. Авторката на тази книжка – Дина Сабитова – е истински талант, и от няколко реда се вижда. А фактът, че е номинирана за международната литературна премия на името на Астрид Линдгрен, говори, че не го виждам само аз. :)

Има на света едно обикновено семейство – майка, татко и дъщеричка.
Таткото ходи на работа, майката прави за закуска банички със сирене, а Марта – като повечето малки деца – понякога рисува с флумастер по стените и изрязва дупки в завесите. По време на отпуска тримата отиват на море.
Най-обикновено семейство – като милиони други, само че котешко. Татко - котарак, мама – котка и дете – котенце, много миличко.
"Приказки за Марта" е съвсем детска книга, в която се разказва за деца и е написана за деца, наполовина за най-мъничките. А в останалата половина за по-големите. Даже не точно така. Една трета – за най-малките, една трета – за средно големите и една трета – за възрастни. Но да се разкаже за тази книга така, че да се получи разказ за деца, е трудно.
Въобще, на възрастните им е трудно да говорят с децата за някои неща. Понякога това са наистина сериозни неща, понякога дреболии, но все едно. Възрастните котки се справят с такива беседи по-добре:
... Мама се смее:
– Децата не се продават в магазина. Това беше специален дом, където живеят котенца, които още не са си намерили родители.
Марта е много развълнувана:
– А на кого са се родили тези котенца?
– На разни котки.
– А после тези котенца загубили ли са се? И аз ли съм се загубила?
– Ти се намери, Марта.
Един зимен ден ти се роди на света. Котката, която те роди, не умееше да е майка. Тя те погледна и разбра, че си много добра и красива, само че тя просто не ти е майка.
– А каква ми е? – чуди се Марта.
– Просто ти е помогнала да се появиш на света.
Затова Марта живееше в Дома на котенцето, където я срещнаха мама и татко. Котка и котарак, които дълго нямаха котенца и им беше тъжно-тъжно. Но след като намериха своята дъщеричка, никога повече не им беше тъжно.
На Марта също не и тъжно изобщо, но малко се безпокои: "Когато правя бели, мама се сърди! Ами ако изведнъж се разсърди така, че ме върне обратно в Дома на котенцето?"
Но мама и татко никога не дават децата си, те ги възпитават сами. Няма значение дали са родили детето или са го приели в семейството по-късно, важното е, че са се намерили един друг.

Публикувано от

0 Response to "Домът на котенцето (приказка за осиновяването)"

Публикуване на коментар