Притчите: Играта, която никой още не е печелил

Играта, която никой още не е печелил

Етикети: П.Бормор четвъртък, 4 юли 2013 г. 9:47

– Правилата са прости, – каза създателят Мазукта. – Взимаш ей това нещо, – той вдигна в ръце голяма блестяща капка, – и го хвърляш с все сила.

Капката падна надолу, удари се в дъното на сандъчето и се разлетя на милиони малки капчици.

– А сега какво? – попита създателят Шамбамбукли.

– Сега трябва да ги накараш да се съберат обратно. Това е всичко.

– Че то е проста работа ... – създателят Шамбамбукли протегна ръце към капките, но Мазукта го спря.

– Те трябва да се съберат сами. Разбираш ли? По собствена воля.

– А те воля имат ли?

– Имат ... нещо от рода. Това е игра. Всяка капка е модел на човешката душа. И действа по същия алгоритъм. Хайде, започвай!

– Да ги накарам да се обединят?

– Аха. Трябва да ги подтикнеш.

– И какво тук е сложното? Ще им дам общ език. Те ще започнат да общуват и ще се слеят в един народ.

– Дерзай.

Шамбамбукли тутакси надари всички капки с език. Едва сдобили се със способността да изказват мнението си една за друга и най-вече да разбират казаното, те веднага се изпокараха и се разотидоха в различни страни. Мазукта се изхили.

– Сега е мой ред. Щом един общ език не върши работа, ще пробвам обратното – ще им дам множество различни езици.

Получавайки няколко десетки различни езици, капките се разбиха на групи и войнствено се устремиха към съседите си.

– Не помогна, – каза Шамбамбукли.

– Виждам. Пробвай друго.

– Ще ги обединя в една вяра! – реши Шамбамбукли.

Единната вяра не сработи. Всяка група капки започна да тълкува постулатите по своему и още по-здраво се счепкаха.

– Не, не! – размаха ръце Мазукта. – Аз ще им дам множество вярвания, за всеки вкус, и нека всеки избере вяра за себе си.

Сега, разделени от различни религии капките се отдалечиха още повече една от друга. Някои се наляха в кървавочервено и поведоха кръстоносни походи срещу друговерците, ловейки ги и изпарявайки ги на огньове.

– Не, и така не става, – въздъхна Шамбамбукли, когато убитите, изпарени капки се върнаха с дъжда. – Да им дадем обща култура?

– Дай им.

С културата се случи същото, което и с религията. Всеки си взе това, което му харесва, отхвърляйки останалото.

– Дали да не ги поведем по различни пътища на развитие? – предложи Мазукта. – Противоположностите се привличат, те ще започнат да се вглеждат една в друга, ще се заинтересуват, ще намерят полезното за себе си, културите ще се смесят ... Две основни култури се сблъскаха и прекараха хиляда години в безконечна, безполезна война.

– Да им дадем общ враг?

Но и общият враг не обедини капките – макар много да се сплотиха, непрекъснато се намираха малки, смрадливи групички, които нападаха своите откъм тила, завоювайки по този начин най-лесната победа. Когато общите врагове станаха много, групи капки започнаха да се мятат насам-натам, сключвайки и нарушавайки договори ту с едната, ту с другата страна, обединявайки се и разпадайки се, ловейки моментната изгода.

– И как, Деструкторът да ги вземе, да ги съберем заедно?! – не издържа накрая Шамбамбукли.

– Идея си нямам ... – сви рамене Мазукта и хлопна капака на сандъчето. – Тази игра, струва ми се, досега никой никога не е печелил.

из "Игрите на демиурзите" на П. Бормор

Публикувано от Gloxy-Floxy