:) Не, не съм изтрещяла. Поне не дотолкоз, че да легна на клавиатурата и да отпечатам. Нормално побъркана съм си. :) Такова си му е заглавието на произведението. Не знаех, че Дебелянов е писал проза. Вчера ми попадна в Читанката.
Миналото лято, когато прекарвах на дача на „Острова на блажените“, едно
културно дружество ме покани да държа публична лекция на каквато и да
била тема. Като се опирах на дългогодишната си коректорска дейност в
литературата на „Острова на блажените“, аз се наканих да говоря върху
„препинателните знаци“. Лекцията си не можах да държа, защото островът
ненадейно потъна в морето. Как се спасих, сам аз си зная. Считам обаче,
че тука имаше пръст провидението, защото с мене се спаси и лекцията ми,
която сега ще ви прочета.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
(Уводът е изпуснат)
Запетаята е безспорно най-глупавият от всички знаци. И прав, и обърнат,
той нищо нищо не изразява. Изпречва се там, където най не трябва, и като
всяко глупаво нещо често пъти бърка. И в самото му име нищо интересно
няма. (Провлечено): За-пе-та-я. Един пример. Вие сте без работа.
Намирате вакантно място (макар и за коректор) и си предлагате услугите.
Отивате една сутрин да го заемете и узнавате, че една запетая във вид на
роднина или познат на друга някоя видна запетая тихо се наместила там,
където вие бихте били поне точка и запетая.
Точката е също така глупав знак. Тя означава спиране. Е добре, може ли
да не се иска на човека да спре именно там, дето тя се е окумила. Тя
прилича сякаш на пенсионер, на ония дебели човеченца, които знаят да
купуват всичко най-евтино и знаят всички кафенета, където може човек да
прочете всички вестници и да пие кафе за рупче. Винаги, кой знае защо,
ми се струва, когато срещна подобно човече, че това е точка, изскокнала
из колоните на някое вестникарско антрефиле, на която са израсли крачка и
ръце и си е купила бомбе — точка, която се движи.
Въпросителна или с повече думи — имаш ли пари, е знак, с който аз от
известно време насам твърде често се срещам. Струва ми се понякога, че
дървета, стълбове и хора го наподобяват и това, разбира се, не е от
най-приятните усещания. Веднъж аз видях една реклама, на която беше
изобразен тоя проклет знак и зад него една ухилена глава. Вие може би
също да сте я виждали. Вам, разбира се, тя не е направила особено
впечатление. Аз обаче сметнах, че това е просто жестоко да се лепят
такива оскърбителни работи по улицата, да се рисуват въпросителни и
ухилени глави зад тях. Преди всичко, когато изразяваш с погледа си една
огромна въпросителна, най-малко можеш да бъдеш ухилен и после, ако оня,
който е рисувал рекламата, е считал, че тия неща могат да съвпадат, няма
защо да рисува това; из улиците можеш да срещнеш живи реклами от такъв
вид, които не само се хилят, а и говорят, което все пак е едно
преимущество, нали?
Удивителната прилича на министър или на депутат, непременно от
болшинството. Цялото й същество като че вика високомерно брееееий!!!
Върви тя много удивително, при всичко че нищо удивително няма в нея.
Една проста нищо и никаква точка и над нея нещо като бутилка, обърната
надолу. Разбира се, че нещото като бутилка е празно. Някои я наричат
възклицателна, а някои чуденка. Артък! Да я наречем тогава Наденка!!!
Двоеточието е по-интересен знак. То е като разтворени за любов очи или
ръце. Най-лошото е, че почти никога не се знае какво ще стане след него.
Ще приведа най-лошия случай. Често пъти, когато изразява това, което
казах по-горе, то може да бъде посрещнато от друго двоеточие във вид на
два стиснати юмрука. Когато се прибавят към такова именно двоеточие още
няколко такива, то става вече многоточие и обикновено се среща там, дето
има нещо, което е по-добре да се не казва. Особено когато точките
енергично и продължително време се движат, остава много, което се
замълчава.
Аз си спомням, че веднъж, когато… и пр.
Димчо Дебелянов
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to ", . ? ! :"
Публикуване на коментар