Притчите

Тръгнала от божи рай
към земята чудна двойка:
Разум, който всичко знай,
с Правда, праведна девойка.

Бог поръчал им на път:
„Вий при хората идете —
стига вече да грешат,
ум и правда ги учете.“

— Накъде ли! — „Път е нам
през града и щем намери
да ни слушат много там
сиромаси и болери.“

Но сред пътя в нощен мрак
върху тях стражар наскочил,
за ръцете — и юнак
с пръст полето им посочил…

„Де щем…?“ — Правдичке, не знам!
„То се, Разумчо, видяло…“
— Леле, боже! — Тука-там,
в село слънце ги огряло.

„Бог — добро!“ — „Добро ви дал!“
И прииждат хора прости:
сума свят се насъбрал
да послуша млади гости.

Иде попа: „Дръжте!“ — Беж…
„Дръжте, братя християни,
тез поганци!“ — И поглеж,
грабват сопи вси събрани.

Бежанците с викове
дън-горите огласили;
наизлезли зверове
и от хора ги спасили…

 Пейо Яворов