Скоро цитирах тая притча в коментарите към един пост на Рая. Бяха я нападнали фанатици, които странно поле за изява си бяха намерили в блог за лични финанси и собствен бизнес, но те се втурват да разорават всякакви "целини", така че едва ли е и толкова изненадващо.
Много забавно ми беше като открих приказката(пак в сборниците "Българско народно творчество"), защото е аналог на индийската за правилната мантра, която имам открай време тук. Индийската виждам съм я маркирала на времето неправилно като авторска, Бореев е събирач, но явно по-късно съм го разбрала. Та ако не бях ровила из тия сборници, така и нямаше да знам за българската интерпретация. Измъкнах я от обяснителните бележки (където май са най-интересните и по-слабо познати приказки) към една близка по смисъл - за праведния овчар. Но докато въпросната приказка, към която е бележката, е записана на няколко места в България, тази е единствена от района на Елена.
Постник замръкнал в една кошара. Когато пропели първите петли, овчарят станал да прави "метани" на подпорите и чувал камбани, а постникът нищо не чувал. Овчарят взел постника на гърба си, но този пак не чувал камбаните, а чул как казвал овчарят "господи не помилуй". Постникът го поправил да казва "господи помилуй" и си отишъл. Овчарят забравил думата и тръгнал да настигне постника, който плувал с каик. Той хвърлил абата си върху водата и с тоягата гребял като с лопата. Когато настигнал постника и той му казал думата, овчарят се върнал като по сухо.
"Българско народно творчество", т. ХI "Народни предания и легенди", изд. Български писател, 1963
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Господи помилуй!"
Публикуване на коментар