Живял някога един добър и честен обущар. Живял, колкото живял, един ден умрял. Качил се на небето, а там пред вратата апостол Петър стои.
- Господ не е вкъщи - казва му. - Отиде със светиите да се поразходи. Седни и го почакай.
И пуснал обущаря зад вратата.
Той се поогледал, видял едно малко столче и седнал. А на него Господ, като седял на трона, си слагал краката. Като седнал обущарят на столчето, изведнъж видял целия свят. И жена си видял, на реката перяла чаршафи. После отишла да ги простира в двора. Влязла в къщи, а след нея друга жена дошла и започнала да ги смъква от простора.
- Хей, ти защо крадеш? - провикнал се обущарят от небето.
Но толкова далеч къде ще те чуят?! Ядосал се обущарят, метнал столчето по жената и то полетяло към земята.
В това време Господ се прибрал. Обущарят се притаил зад вратата. Господ седнал на трона и вдигнал крака да ги сложи на столчето, а него го няма. Пратил ангелите да го търсят, никъде не могли да го открият. Засрамил се обущарят, подал се иззад вратата и си признал какво е направил.
- Ех, - въздъхнал Господ, - ако правех като теб, нямаше да остане и къде да седна. Всички мебели щях да изхвърля.
руска народна приказка
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Ако правех като теб"
Публикуване на коментар