КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЕЛХАТА НА ХРИСТОС

Етикети: , събота, 10 декември 2011 г. 9:23

Нощта била тиха и топла. Малкият Исус лежал в ароматното сено в яслата. Около нея се били струпали пастирите, мълчаливо любувайки се на Неговото кротко, недетско лице, а отгоре тихо пеели Ангели, прославяйки Младенеца Христос. Пастирите шепнешком разказвали, че тази нощ, докато спели недалеч от пещерата, ги разбудила песента на Ангелите за раждането на Христос. Те паднали изумени на колене и Ангелите им показали звездата, която ярко горяла над входа на пещерата. 
-Да идем да видим какво възвещават Ангелите - казали те и така попаднали тук. 
В същото време около пещерата се чули гласове, тропот и лек звън. Това бил керван, който пътувал към съседния град Витлеем. От камилите слезли трима източни царе, пристъпили с благоговение в пещерата, поклонили се пред Младенеца и Му поднесли даровете си. 
Печален излязъл от пещерата Йосиф. Той също искал да зарадва с нещо Христос. Пастирите довели със себе си своите агнета и телета, царете донесли скъпи подаръци, а той, бедният дърводелец, какво можел да подари на Божествения Младенец, какво можел да измисли, че щастлива усмивка да озари тихото личице на Исус? 
Като се отдалечил малко, видял зелено дръвче, озарено от светлината на ярката звезда, сияеща над пещерата. Йосиф го отсякъл и го поставил пред входа на пещерата ... И изведнъж горящата отгоре звезда се търкулнала от небето и паднала на върха на дръвчето, а след нея по клонките наскачали най-ярките звезди, блещукащи в нощта. 
Когато Богородица видяла осеяното със звезди дръвче, взела на ръце Младенеца и го изнесла пред пещерата, за да му се полюбува и Той. Исус запляскал с малките си ръчички и радостно се засмял. А царете взели със себе си шишарки за спомен и посели семената на дръвчето, всеки във своята далечна родина. 
Така възникнал обичаят, навсякъде в деня на раждането на Христос и в Негова памет да украсяват клонките на тези дръвчета със запалени свещи, защото дървото, покрито с огънчетата на свещите, прилича на дървото на Йосиф, което било покрито със звезди. А звездите, които също празнуват този ден, в нощта на Рождество светят особено ярко и светлината им прелива в разноцветни огньове по клонките на Христовите дървета, покрити с пластове сняг. 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

2 коментара

ЗАЧАТИЕ НА СВЕТА АННА

Етикети: , петък, 9 декември 2011 г. 8:38



"Благовещение на Йоаким и Анна" от Гауденцио Ферари
Изображение от wikipedia.org
Пречиста Богородица Мария се родила в Галилейския град Назарет. По баща произхождала от царски род, а по майка от архиерейски.
Съпрузите Йоаким и Анна притежавали едновременно и материални богатства, и богатството на добродетелите. Те изпълнявали безпрекословно всички божи заповеди. На всеки празник правели пожертвования за бедните и за храма.За рядкото им благочестие Господ ги удостоил да станат родители на Божията Майка. Но това щастие ги споходило едва в края на земните им дни. След 50 години семеен живот Анна оставала безплодна. И двамата съпрузи в душевна горест не спирали да умоляват Бога да ги дари с чедо.
На един велик празник Йоаким, както обикновено, занесъл в Йерусалимския храм богати дарове. Но първосвещеникът го укорил за безплодието му и отказал да ги приеме.
Тежкият упрек уязвил Йоаким до дъното на душата му. Изпълнен с горест, той не се прибрал вкъщи, а се отправил в пустинята към мястото, където пасели стадата му. Там в усамотение излял сълзите си пред Бог: "Господи, удостои ме да се нарека отец на чедо, както някога удостои Авраам, за да не ме считат хората за отритнат от Теб и да не ме презират!"
Към молитвата си Йоаким добавил и строг пост - 40 дни не сложил къшей хляб в устата си. На многобройните предложения на пастирите да се подкрепи, неизменно отвръщал: "Няма да сложа хапка в устата си, нито ще се върна вкъщи. Нека храна ми бъдат сълзите, а дом - пустинята, докато не ме посети милост Божия."
Слухът за оскърблението, нанесено на Йоаким в храма, достигнало до Ана. "Сега съм по-окаяна от всеки човек! - възкликнала тя. - Отхвърлена съм от Бога, презряна от хората и изоставена от съпруга си. За кое да плача по-напред - за вдовството или за безчадието си, за сиротата или за това, че не съм достойна да се нарека майка!" Така ридаела Анна през четиридесетте дни на отсъствието на мъжа си.
Един ден потопената в скръб Анна излязла от дома и седнала в градината под лавровото дърво. Въздъхнала дълбоко и вдигнала очи нагоре. На върха на дървото видяла гнездо с пиленца. Това отворило за пореден път душевната и рана и сълзите и бликнали отново: "Горко ми! Най-грешна съм от всички Израелеви дъщери и унизена пред жените! Всички те носят деца на ръце и се утешават с чедата си. Не мога да се уподобя нито на птица, нито на звяр, имащи плод, нито на земята, даваща семена. Стори ми милост, Господи, развържи утробата ми и аз ще ти принеса в дар роденото от нея!"
Докато Анна ридаела, пред нея изведнъж се появил Архангел Гавраил. "Анна, Анна! Молитвата ти е чута. Въздишките ти минаха през облаците, сълзите ти паднаха пред Бог. Ще заченеш и ще родиш преблагословена Дъщеря. Чрез Нея ще са благословени всички земни колена и ще се даде спасение на света. Ще се нарича Мария." - това казал Ангелът и изчезнал.
Пълна с неизказана радост Анна се отправила към Йерусалим да се поклони в храма и да благодари.
В същото време Архангел Гавраил се явил и на Йоаким в пустинята с думите: "Бог чу молитвите ти и те дарява с благодатта си. Жена ти ще зачене и ще ти роди Дъщеря. Нейното раждане ще е радост за целия свят. Иди в Йерусалим и се срещни с жена си при златните врати. На нея и е възвестено същото, което и на теб."
"Среща при златните врати", фрагмент, Беноцо Гоцоли, 1491
Поразеният и възрадван Йоаким тозчас се отправил към Йерусалим. Срещнал се с Анна при златните врати. Ликуващи от радост съпрузите се прегърнали, поблагодарили в храма и се прибрали в Назаретския си дом.
В деветия ден на декември Анна заченала пречиста Дъщеря Мария - Богородица и я родила на 8 септември следващата година.







Честит ден на майчинството! Честит празник на всички, носещи името на майката на Богородица!

Публикувано от

2 коментара

ПРИКАЗКА ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ И СТУДЕНТА

Етикети: четвъртък, 8 декември 2011 г. 7:30

Имало някога един студент. Повече от всичко обичал да се явява на изпити. Чуел ли, че някъде във факултета се провежда изпит, веднага отивал и теглел по три въпроса наведнъж. Но нарочно отговарял неправилно, за да го скъсат и да може да се яви на изпита отново. Впрочем, понякога се оказвало, че е влязъл на изпит на по-горен курс и даже и не му се налагало да измисля неправилни отговори - чисто и просто още нищо не бил чувал по тази дисциплина. Тъй като винаги говорел на изпитите каквото не трябва, непрекъснато го оставяли да повтаря годината. И това ужасно му харесвало.
В същия факултет имало и един преподавател. Повече от всичко на света той обичал да дава изпити. Като влезел на изпит, започвал да говори с половината от студентите за това-онова, а другите пращал в бюфета, да не огладнеят междувременно. Судентите го обичали, защото бил много добър, а също и защото първо им пишел шестици, а после ги питал каквото и да било. Ако студентът отговарял добре, преподавателят му пишел още една шестица. А за това, което студентът не могъл да каже, сам започвал да говори толкова разбираемо и увлекателно, че скоро всичките му студенти станали страшно образовани.
Когато нямало изпит по неговия предмет, преподавателят започнал да влиза на тия по другите предмети, скоро изучил всички дисциплини във всички катедри  и също станал страшно образован. За което останалите преподаватели много го уважавали. 
След това преподавателят почнал да влиза и на изпитите във другите факултети. И в крайна сметка станал толкова ерудиран, че всички започнали да се съветват с него. Той не могъл да отговори само веднъж, защото забравил как се казва прадядото на Александър Македонски.
И ето, веднъж на изпит се срещнали студентът, който обичал да се явява на изпити, и преподавателят, който обожавал да дава изпити. Преподавателят, както обикновено, веднага написал на студента шестица, но студентът не казал нито една дума, макар да познавал предмета отлично, защото се бил явявал на тоя изпит вече 24 пъти. Тогава преподавателят му написал още една шестица, мислейки че студентът ще се въодушеви и поне нещичко ще каже, но и това не проработило. Тогава преподавателят му дал шоколадчето, което винаги носел със себе си за такива случаи. И най-накрая студентът се почувствал неудобно да мълчи повече и разказал всичко по въпроса, който му се бил паднал, а после и по всички останали въпроси, а после и по всички останали дисциплини. То пък оставало и да не ги е изучил за толкова много време. Скоро самият той станал преподавател и студентите много го обичали, защото бил весел и находчив, пък и си падал по биричката.

Честит празник на всички студенти и техните преподаватели!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

1 коментара

ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА (видео)

Етикети: , сряда, 7 декември 2011 г. 22:11

Един от най-хубавите романтични текстове, които съм превеждала някога. :)
Преди малко го намерих на видео и реших да го споделя. Загубили са един абзац, вероятно пропуснат слайд. Пълният текст е тук. И авторът се казва Олег Михалин. Все ги пропускаме тези автори, все ги пропускаме, а приказките не се пишат сами!






Публикувано от

2 коментара

СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ

Етикети: , понеделник, 5 декември 2011 г. 23:10



Св. Николай прогонва бесовете, потапящи кораб
"-Ами ако Господ умре?
-Че св. Никола за какво е?!"

Така започва цикълът "Николини притчи" от руския фолклор в съчиненията на събирача Рамизов. Аз също, знаете, съм любител на апокрифите и фолклора и ги предпочитам пред каноничните текстове и официалните жития на светците. Затова реших да почета празника с две български празнични и обредни песни. Първата е свързана с покровителството на светеца, с което е най-вече популярен у нас, - над рибарите и моряците. А втората - с това, че въобще е човекомилостив и готов да се притече на помощ във всякаква нужда. Не помага единствено на крадците и мошениците. В руския цикъл има много приказки в контекста на нашата обредна песен. Две съм запомнила. В едната се разказва, че св. Никола минал през едно село, където цялата реколта била загинала. Той помолил да му донесат шепа зърно. Обиколил всяка къща и пуснал по едно зрънце. Всяко зрънце изкласило в снопове и така хората преживели зимата. А в другата - веднъж със св. Илия минали край една добре гледана нива с хубаво жито. Попитали стопанина на кого се моли и той казал, че се моли на свети Никола. Свети Илия се засегнал, защото грижата за реколтата е негова работа и решил да му отмъсти. А св. Никола помогнал на земеделеца няколко пъти да го надхитри, докато се откаже от намеренията си. И сигурно заради това тези, които носят името му, са ведри хора и в каквато и несгода да попаднат я преживяват с лека душа. Имат силен и милостив закрилник. Но аз сърдечно им пожелавам да са здрави и никакво зло да не ги застига! 

Честит празник!

Андон гимиджия и св. Никола

Подухнали са два бели ветра,
та разиграли Белото море.
Белото море със гимиите.
Вси гимиджии Богу се молят,
Богу се молят и курбан колят,
Андон гимиджии ни Бога моли,
ни Бога моли, ни курбан коли,
ни курбан коли, ни свещи пали.
У сред морето противно стои,
противно стои на ветровите,
на буйни ветри дума, говори:
- Аз се не плаша от бели ветри,
от бели ветри, от дели-порез,
мойта й гимийка - бакър капийка!
Па се разсърди тоз дели-порез,
та му разтроши нова гимийка
нова гимийка - бакър капийка.
Та го остави насред морето,
насред морето на гола дъска.
Той се тогава Богу помоли:
- Помилвай, Боже, Св. Никола,
да ме изкараш накрай морето,
накрай морето да си излезна -
ще си направя голем манастир,
голем манастир - свети Никола.
Имам си азе девет дукяна,
със бели восък, измирски тамян,
измирски тамян и бел маргарек.
Ограда ще му с восък изградя,
с бел восък и със измирски тамян,
полилей ще му с маргар обнижа.
Де седе Господ, свети Никола,
та го изкарал накрай морето!
Пратил е Андон теляле в града,
па се събрале баше майсторите,
та изградиле голем манастир -
свети Никола, света София.

Св. Никола раздава морски пясък за берекет

Заспал, задрямал свети Никола
во среде море на мермер плоча,
малко ми поспал той - три години.
До три години слънце не огря,
до три години вятър не вя,
до три години дъжд не ми връна,
та се не роди нищо берекет,
та ми станала тежка скъпия.
Тука помина Богородица,
та си разбуди свети Никола:
- Стани ми, стани, свети Никола. -
От сън си стана и се поклони.
Да що ме дигаш ти, света майко?
Да е станала тежка гладия:
ти да си земеш кола с волови,
да си напълниш от море песък,
от да си тръгнеш по сета земя;
къде да минеш, се да си сееш. -
Той пак си впрегна кола с волови,
оту си тръгна по сета земя,
със малко семе много берекет.
Къде със ръка, къде с два пръста,
по малко фърля, благословуват:
- От малко семе много берекет! -
Той ми изшетал по сета земя:
къде със ръка, къде с два пръста,
във пусто Скопие със сета кола.

Текстовете на песните от bgrod.org

Публикувано от

0 коментара

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЛЕГЕНДА ЗА ЩЪРКЕЛА

Етикети: , 7:28

След като Исус се родил и Витлеемската звезда довела мъдреците да му се поклонят и да му поднесат даровете си, и животните дошли да почетат новия цар. Дивите животни стоели по-назад и само се надявали да го зърнат. Останалите били коленичили смирено пред яслата. Сред тях бил и щъркелът. Гледката на скромното и неподобаващо ложе, дълбоко го смутила и изпълнила душата му със състрадание. Той не можел да поднесе скъпоценни дарове, но оскубал перата си, за да има бебето мека и топла постеля. Исус се усмихнал с благодарност и го благословил с неумираща слава.
И до днес щъркелите се смятат за символ на раждането и покровители на бебетата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЦВЕТЕТО НА ВЛЪХВИТЕ

Етикети: , неделя, 4 декември 2011 г. 9:45



Източник на изображението: wikimedia.org
Всички знаят историята за това, как блестящата звезда довела тримата влъхви до Витлеем, където се родил Спасителят на света. От далечния изток през Халдея, Вавилон и Асирия влъхвите пристигнали във Витлеем и се поклонили на спящия в яслите Исус, и положили пред него своите дарове: злато, ладан и смирна.
Но какво се случило с блестящата звезда, която предсказала раждането на Христа и довела влъхвите при него?
Тя изпълнила предназначението си и сега? Къде да върви?
Бидейки звезда от първа величина, тя не можела да угасне веднага и тръгнала да си търси убежище по земята. Дълго странствала над морета и страни на разни народи и не могла да се спре никъде. В една чудна майска нощ прелетяла над планините на Швейцария и те я поразили с хубостта си. 
-Ето, тази страна си избирам аз - прошепнала звездата и като сребърен дъжд се разсипала над върховете на планините. 
На следващата сутрин пастирите били удивени да намерят в снега разцъфнали цветенца, подобни на звездички от бял бархат. 
Сега това белоснежно цвете се нарича еделвайс и швейцарците вярват, че то носи щастие на всеки, който го притежава. А в деня на Рождество украсяват шапките си с еделвайс - цветето на влъхвите. 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

11 коментара

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЧЕРВЕНОШИЙКАТА

Етикети: , събота, 3 декември 2011 г. 8:15

Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята баба, а тя - от прабаба си. 
Това се случило на първото Рождество, докато Исус още лежал в яслите, а в обора било доста студено.
Спасявал ги само слабият огън, който горял в огнището на глинения под. Богородица гледала затихващия пламък със страх - още малко и съвсем ще изгасне. А нямала сила да стане и да раздуха въглените. 
Тя се обърнала към  вола:
-Моля те, духни в огъня!
Но грамадното животно дъвчело нещо и даже не я чуло.
Тогава помолила овцата:
-Духни в огъня, добра овчице!
Но и овцата дъвчела и не я чула.
А въглените просветвали все по-нарядко и все по-слабо. В този момент се чуло пърхане на малки крила. 
Това била птицата червеношийка. Впрочем, по това време тя имала съвсем друго име. 
Крилата и затрепкали над угасващия огън. Подобно на малък ковашки мях те го захранвали с въздух. Въглените станали яркочервени. Птичето продължавало да маха с крила, даже при това свирукало жизнерадостна песничка. 
От време на време то се отдалечавало от огъня, хващало с клюн по няколко сламки и ги пускало в огъня. Пламъкът се разгарял и птичата гръд над него почервеняла. Но червеношийката търпеливо понасяла болката и разпалвала огъня дотогава, докато не се разгорял напълно и не затоплил целия обор. 
Младенецът Исус през това време спял и се усмихвал в съня си.
Пресветата Майка погледнала нежно зачервените гърди на птичето, близнати от пламъка, и казала: "Нека отсега тази гръд бъде свещено възпоминание за твоята постъпка."
Така и станало. От Святата нощ гърдите на червеношийката напомнят на всички за благородното сърце, скрито в тях.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

ЗА КОНСТИТУЦИЯТА

Етикети: четвъртък, 1 декември 2011 г. 17:33

Александър Куприн, Приказчици
(адаптирани от деца за родители)
(1907)

Имало едно момченце. Имало и едно голямо дворно куче. То живеело в кучешка колиба на верига. И било добро-предобро, но гладно. А момченцето все го дразнело. 
Веднъж вързало на връвчица къс тлъсто месо. После се приближило до кучешката колибка и пита:
-Кученце, кученце, искаш ли ам-ам?
-Джав!
-Много ли искаш?
-Джав, джав!
Тогава момченцето хвърлило месото. И кучето ам! - лапнало го. А момченцето хванало връвчицата и дръпнало месото обратно. И пак пита:
-Кученце, кученце, искаш ли да ядеш?
-Джав, джав, джав!
И пак хвърлило месото, кучето го глътнало, а момченцето го изтеглило обратно. И пак пита:
-Кученце, искаш ли месце?
Тогава кучето се разсърдило. Хвърлило се, скъсало синджира и съдрало новите панталонки на момченцето. Момченцето избягало, а кучето изяло месото с все връвчицата.
Заплакало момченцето с горчиви сълзи. Започнало да се жалва на мама-татко, леля-чичо. А те казват:
-Да не беше дразнил кучето. То е гладно. Сега и на верига не можеш да го удържиш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!




Публикувано от

2 коментара

КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: КОЛЕДАТА НА БЯСНОТО КУЧЕ

Етикети: , , , 7:50

:) Започваме ...

В Голямата Тъмна Гора настъпи Бъдни вечер. Беше толкова тихо и спокойно. Коледният дух умиротвори всички, без значение колко са големи, лоши или посредствени.
Бясното Куче, вълкът, седеше сам в старата си, бедна бърлога. В нея имаше само легло, маса и малка лампа. Така или иначе вътре нямаше място за нищо друго. Бърлогата беше твърде малка.
Бясното Куче седеше в леглото си и пееше коледни песни от един училищен учебник, който беше откраднал предния ден от Ракум Ракун. И докато пееше, в очите му имаше сълзи.
"Бъдни вечер е - изхлипа той - и аз съм отново сам. Всяка година едно и също. И няма никой, за когото да ме е грижа, и нито един, който да го е грижа за мен."
И той пя коледни песни, докато натъжен се унесе в сън.
В същото време в друга част на Голямата Тъмна Гора Ракум Ракун и родителите му редяха подаръците под коледната елха.
-Е, добре! - каза мистър Ракун. - Мисля, че това са всички подаръци до идването на дядо Коледа.
-Не, не са - отвърна малкият Ракум. - Аз имам още един подарък, с който не съм сигурен какво точно искам да направя и затова го скрих под леглото си.
-Донеси го тук, скъпи! -каза мисис Ракун. - Все ще го сместим под елхата.
Ракум отиде в стаята си и се пъхна под леглото. Там, сред прахоляка и количките му, лежеше малък подарък, красиво опакован с коледна украса и привързана картичка, на която пишеше: "За Бясното Куче".
Всяка Коледа Ракум се чудеше какво прави Бясното Куче през коледните празници. Това е време, което прекарваш със семейството и приятелите си. А Бясното Куче беше беден на роднини и още повече на приятели.
Семейството на Бясното Куче го изостави още докато беше кутре, защото той беше твърде едър, твърде лош и твърде посредствен. Непрекъснато биеше братята си без причина. Скубеше сестрите си. Родителите му многократно му правеха забележки, но той въобще не искаше да ги чуе. И един ден, когато се прибра от риболов, Бясното Куче установи, че семейството му го е напуснало. Що се отнася до приятелите, той никога не беше имал нито един.
На Ракум му беше много мъчно за Бясното Куче. Разбираше, че е страшно самотен и е ужасно да прекараш живота си без никой да го е грижа за теб. И не можеше да си представи как някой може да няма Коледа. А Ракум знаеше, че Бясното Куче никога не е имал истинска Коледа, НИКОГА!
-Колко мило! - възкликна мисис Ракун, когато малкият донесе подаръка. - Да купиш подарък за Бясното Куче! Никога не бих си помислила да го направя.
-Точно затова му купих подарък - каза Ракум. - Никой не го е грижа за Бясното Куче. И той трябва да е ужасно самотен. Мисля си, че ако някой поне веднъж прояви внимание към него, той може и да престане да е така неблагоразположен към всички.
-Знаеш ли, Ракум, - замисли се баща му - може и да си прав. Защо не отидеш да му занесеш подаръка? Сигурен съм, че ще го оцени. Може би наистина, ако някой му покаже, че е загрижен за него, той ще да престане да се държи така.
-И докато си там, Ракум, - допълни майка му - защо не го поканиш да прекара Коледа с нас? Имаме място за спане и много храна.
-О, мамо! - зарадва се Ракум. - Може ли да го поканя? Наистина ли може?
-Да, Ракум - потвърди мисис Ракун. - Това ще е най-добрият подарък, който някога е получавал. Е, вторият най-добър.
Ракум Ракун се отправи към бърлогата на Бясното Куче. Когато почука на вратата беше измръзнал, но много щастлив.
-Кой е? - чу се отвътре сънен глас.
-Аз съм Ракум Ракун. Моля те, пусни ме вътре! Измръзнах навън.
-Влез!
Ракум влезе в старата, бедна бърлога. Тя беше по-малка даже от стаята на Ракум.
-Здравей, Бясно Куче! - каза Ракум. - Имам коледен подарък за теб!
-За мен? Сигурно си се объркал нещо - изхлипа Бясното Куче.
И се просълзи, докато поемаше подаръка от ръцете на Ракум.
-Никой не ми е правил подарък преди - отново изхлипа Бясното Куче.
-Допускам, че всички, освен мен, живеят с мисълта, че си прекалено лош, за да те е грижа за Коледата. Но аз всяка година по това време се сещам за теб и мисля, че си самотен - обясни Ракум.
-В действителност не ми харесва да съм лош - призна си Бясното Куче. - Правя лошотии с надеждата, че някой ден на някого ще му пука достатъчно, за да ме помоли да спра.
-Добре, - каза Ракум - мен ме е грижа и те моля да спреш да се държиш лошо с останалите, за да могат и те да се държат добре с теб!
-Ще се опитам - разкаяно промълви Бясното Куче. - Ще се опитам, наистина!
-Това е всичко, което бихме очаквали от теб, - потвърди Ракум - защото най-трудното е да опиташ. А сега защо не избършеш сълзите си и не си отвориш подаръка?
Бясното Куче разопакова пакета. Вътре имаше яркооранжева кутия за обяд, върху която беше отпечатано името му с големи черни букви.
-О, Ракум! - Бясното Куче се разплака отново от благодарност. - Вече ще имам моя собствена, специална кутия за обяд. Даже името ми е изписано върху нея!
-Да, вече няма да има нужда да крадеш чуждите, след като си имаш своя собствена. Отвори я, вътре има още нещо.
И Бясното Куче я отвори. Вътре имаше химикалка, молив с гума и кутийка шарени пастели.
-Супееер! - извика Бясното Куче. - Вече имам мои собствени неща за училище! Много ти благодаря, Ракум! О, и аз имам нещо за теб!
-Какво? - попита Ракум.
-Твоята книга с коледни песни - каза Бясното Куче и му я подаде. - Съжалявам! Откраднах ти я.
-Благодаря, че ми я връщаш! Ето, виждаш ли, вече се учиш да не бъдеш лош. Има и още нещо - родителите ми те канят да прекараш Коледа с нас.
-С удоволствие! - усмихна се Бясното Куче.
Двамата тръгнаха хванати за ръце през Голямата Тъмна Гора към дома на Ракум и през целия път пяха коледни песни.
От този ден Бясното Куче престана да краде. Обитателите на гората започнаха да го уважават и той започна да уважава тях. Довериха му се и постепенно и той започна да им се доверява. Спечели приятели и заживя щастливо.

Деби Уилямсън 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)