Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята баба, а тя - от прабаба си.
Това се случило на първото Рождество, докато Исус още лежал в яслите, а в обора било доста студено.
Спасявал ги само слабият огън, който горял в огнището на глинения под. Богородица гледала затихващия пламък със страх - още малко и съвсем ще изгасне. А нямала сила да стане и да раздуха въглените.
Тя се обърнала към вола:
-Моля те, духни в огъня!
Но грамадното животно дъвчело нещо и даже не я чуло.
Тогава помолила овцата:
-Духни в огъня, добра овчице!
Но и овцата дъвчела и не я чула.
А въглените просветвали все по-нарядко и все по-слабо. В този момент се чуло пърхане на малки крила.
Това била птицата червеношийка. Впрочем, по това време тя имала съвсем друго име.
Крилата и затрепкали над угасващия огън. Подобно на малък ковашки мях те го захранвали с въздух. Въглените станали яркочервени. Птичето продължавало да маха с крила, даже при това свирукало жизнерадостна песничка.
От време на време то се отдалечавало от огъня, хващало с клюн по няколко сламки и ги пускало в огъня. Пламъкът се разгарял и птичата гръд над него почервеняла. Но червеношийката търпеливо понасяла болката и разпалвала огъня дотогава, докато не се разгорял напълно и не затоплил целия обор.
Младенецът Исус през това време спял и се усмихвал в съня си.
Пресветата Майка погледнала нежно зачервените гърди на птичето, близнати от пламъка, и казала: "Нека отсега тази гръд бъде свещено възпоминание за твоята постъпка."
Така и станало. От Святата нощ гърдите на червеношийката напомнят на всички за благородното сърце, скрито в тях.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: ЧЕРВЕНОШИЙКАТА"
Публикуване на коментар