КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Спиридонова овца



Северные козули. Овечка.
«Северные козули. Овечка.»
на Яндекс.Фотках
Таня допива чая си и баба и слага на масата табла, покрита с чиста, бяла кърпа.
- Бабо, какво има там? - нетърпелива е Таня.
- Козули.
- Какво? - не разбира внучката.
Баба смъква кърпата от подноса и се усмихва. Там лежат златисти, медени курабийки. Но какви курабийки! Всяка е във формата на овчица.
- Колко са сладки! - скача Таня и се надвесва над подноса. - Овчици! 
Баба доволно кима.
- Когато бях малка колкото теб, с моята баба за Рождество винаги печахме козули, ето такива тестени фигурки.
- А защо козули? Та те са овци, а не кози?
- Вярно! - съгласява се баба. - У нас на село печаха и кози, и крави, и коне. А моята баба винаги печеше овце. Казваше, че пастирите, които първи дошли да се поклонят на Христос, са пасели овце. И че сам Господ е сравнявал душата на вярващия човек с овца, защото тези животни са много кротки и послушни.
- Беее! - Таня хваща в ръка една тестена овчица и си играе. - Беее!
- А сега, сладка моя, - баба прибира чашата на Таня от масата, - слагай си престилката, за да украсим нашите овчици и после ще ги закачим на елхата.
- Супер! А с какво ще ги украсяваме? С боички ли? - недоумява момиченцето.
- Не, разбира се! Ето виж, в тези пакетчета има цветна глазура - бяла, розова, синя, жълта. Взимаме една овчица - баба слага една курабийка пред себе си - и и рисуваме очички, носле, уста, вълна, опашка, крачета. Красиво ли е?
Бабината къдрава овчица сериозно гледа Таня от масата.
- Хей, трябва да и нарисуваме панделка - вика Таня и грабва розовата глазура. - Ето така. Веднага се развесели!
Момиченцето си слага престилка и се хваща да украсява курабийките. Скоро масата се покрива с разкрасени овчици - коя има синя камбанка на шията, коя тропа с жълти копитца, а една държи в уста цял букет розови цветя.
***
- А сега - казва баба, когато всички са украсени, - трябва да ги оставим да изсъхнат. Виждаш ли, имат дупчици на гърба? През тях ще прекараме лентички и всяка овчица ще можем да закачим на елхата.
- Бабо! А защо една овчица няма дупчица? - забелязва Таня.
- Това е Спиридонова овца - намига баба.
- Как? - не разбира Таня.
- Така. Днес е 25 декември, денят на свети Спиридон (стар стил). И затова тази овчица няма да иде на елхата.
- А къде ще отиде?
- В устата на Танчето.
Таня пляска с ръце и радостно се смее.
- Но първо чуй историята за свети Спиридон и неговата овчица - започва да разказва баба.
Сяда на дивана и хваща плетката.
- Някога, много отдавна живял един овчар. Той се наричал Спиридон и имал много овце.
- Толкова много, колкото ние ще имаме на елхата ли? - пита Таня.
- Даже повече. Той имал огромно стадо. Но не това е важното. Важното е, че Спиридон обичал Бога и живеел така, че да не се срамува пред него. По съвест!
- Какво значи да живееш по съвест, бабо?
Баба пуска куките и сериозно поглежда внучката:
- Днес, докато украсявахме козулите, не ти ли се искаше да изядеш една или поне да и отхапеш крачето?
- Да, искаше ми се ... - изчервява се момиченцето.
- А защо не го направи?
- Мислех, че е лошо.
- Вярно! - усмихва се баба. - И това ти го е подсказала съвестта. И си юнак, че си я послушала. А случвало ли ти се е все пак да направиш нещо лошо, да се чувстваш зле от това и да искаш да се скриеш от всички? Но където и да се свреш, то не минава, докато не поискаш извинение от мама или татко. Случвало ли ти се е?
Таня кимва.
- Защото е проговорила съвестта ти. Съвестта е глас Божий у човека. Когато я слушаме, ни е радостно и леко, а когато не - тежко и горчиво. Да живееш по съвест значи винаги да ти е хубаво и спокойно на сърцето. Разбра ли?
- Така ми се струва - въздъхва Таня.
- И така, живял свети Спиридон по съвест. Затова хората го уважавали и го направили епископ на град Тримитунт.
- И той престанал ли да пасе овце?
- Не, останал си овчар. Но слушай нататък. 
Веднъж дошъл при него човек и му казал: "Продай ми 100 от твоите овце." "Какво пък? - помислил си свети Спиридон. - Аз имам много. Мога да му продам 100, след като му трябват."
Договорили се за цената. Спиридон бил много доверчив и купувачът решил да го измами, платил му за една овца по-малко.
- Ха! - възкликва Таня.
- Ха, я! Отделил му Спиридон 100 овце. Деветдесет и девет тръгнали спокойно с новия стопанин, само една не искала. Все се отбивала от стадото и се връщала обратно при Спиридон. Три пъти я водил той при купувача . Накрая онзи се разлютил и я грабнал на рамо, сам да я носи. А тя се дърпала и блеела, колкото и глас държи. "Нещо не е наред" - досетил се светията и казал на купувача: "Неслучайно не иска да дойде овцата при теб!" Тогава човекът разбрал, че хитростта му излязла наяве и паднал на колене пред Спиридон: "Прости ми, свети човече! Платих ти само за 99 овце. Ето, вземи пари и за стотната."
Спиридон му простил. А овчицата веднага станала послушна и сама тръгнала след новия стопанин.
- А аз нямаше да му простя! - възмущава се Таня. - И овцата нямаше да му дам!
- Защо?
- А той защо ме лъже?
- Да, детенце, според нашите обикновени човешки разбирания е по-добре да накажем измамника. Но светиите ни учат да прощаваме с примера си. Защото с кротост и смирение по-бързо можеш да научиш човека, отколкото с наказание ...
В коридора се чува шум.
- Елхата! - вика Таня и скача от дивана.

(в съкращения)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

1 Response to "КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: Спиридонова овца"

  1. Живка Жекова says:
    17 декември 2012 г., 13:22

    Чудесна приказка!

Публикуване на коментар