През локвата

Веднъж мъже се събрали на раздумка. Захванали разговор за семейното щастие и помолили най-възрастния между тях:
- Кажи ни тайната! С жена ти имате близо половин вековен брак и на всички е известно, че се разбирате много добре.
- Знаете ли - отвърнал старецът - как ставаха женитбите по наше време? Събирахме се по седенки. После изпращаме момичетата до вкъщи. Изпратиш я веднъж - нищо. Изпратиш я втори път - тръгне приказка. Изпратиш я трети - и сте сгодени. Така и аз изпращам веднъж едно момиче, водя го под ръка. По едно време усещам, че си издърпва ръката. Поглеждам, без да искам съм я повел право към една локва. Тя заобиколи локвата и пак ме хвана под ръка. На следващата вечер изпращам друга. Този път нарочно тръгнах към локвата. И тя същото - пусна ме, заобиколи отстрани и пак ме хвана под ръка. На третата вечер изпращам трето момиче. Стигаме до локвата, а тя не ме пуска. Гледа ме в устата какво и говоря и мина през нея. Поведох я към една още по-дълбока. И през нея мина без да реагира. Оттогава сме заедно. Вярно е, нямам от какво да се оплача, дълги години проживяхме в мир и разбирателство.


Публикувано от

0 Response to "През локвата"

Публикуване на коментар