Публикувано от Gloxy-Floxy
Днес църквата чества паметта на светите апостоли Петър и Павел. И първото, което ми дойде на ума беше тоя текст от посланието на апостол Павел до коринтяните. Той може и да е по-уместен за други празници, но такова вдъхновение ме е осенило. :)
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.
Честит празник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
( В края на февруари съм я правила, отмъкнах я от собствената си страница във ФБ :D )
Публикувано от Gloxy-Floxy
Живял някога един Управник. Велик бил този Управник и нямал равен на себе си между земните властелини.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Източна легенда
Далече в арабските пусти поля
три палми надигали горди чела.
А в сянката ручей се раждал и с плясък
пробивал си път през безплодния пясък,
и дирел закрила под плаща им той
от грозния смерч и пустинния зной.
Години минавали ден подир ден;
не свръщал от път чужденец уморен
на сянка да спре под листата зелени,
уста да накваси в струите студени,
и съхнели вече от зноя пламтящ
листата разкошни с потока шуртящ.
И бога започнали те да корят:
"Нима сме родени да вехнем до смърт?
Без полза в пустинята ние цъфтяхме,
под зноя от вихрите люшкани бяхме,
и никой към нас благосклонен не бе ...
Жестока е твойта присъда, небе!"
Замлъкнали те - и далече от тях
се вдигнал над златните пясъци прах
и глухо звънци на керван зазвънели,
сандъци с килими по тях запъстрели
и сякаш гемия в открит океан,
полюшвал се бавно камилски керван.
Камилите носели шатри на гръб
с трептящи дантели по техния ръб
и щом ги повдигнели смугли ръчици,
отвътре проблясвали влажни зеници,
и свеждайки тяло над свойто седло,
арабин пришпорвал жребеца си зло.
И той се възправял, и в бяг устремен,
политал напред като тигър ранен,
и буйно по конника строен трептели
красивите гънки на дрехите бели;
и хвърляйки своето копие с вик,
улавял го ловко арабинът в миг.
И стигнал до палмите тоя керван,
и бодро издигнал под сянката стан.
И в стомни звънливо запяла водата,
и палмите гордо с корона мъхната
приветствали всички в оазиса мил,
и щедро потокът студен ги поил.
Но щом над пустинята здрач се прострял,
по яките стволи топор затрещял
и паднали трите вековни дървета!
Обрали листата им малки момчета;
насекли ги после и в огън голям
те бавно изтлели до утрото там.
Когато на изток се пукнал денят,
керванът отново потеглил на път -
и купчинка пепел студена и бяла
в безплодните пясъци само личала
сред стъпкани съчки, треви и листа.
И вятърът скоро ги пръснал в степта.
И днес тоя кът е пустинен и див -
не шепнат листа над потока звънлив;
за сянка отправя към бога той вопли,
но само засипват го пясъци топли,
и степният ястреб, опръскан от кръв,
там своята плячка разкъсва със стръв.
1839
М.Ю.Лермонтов
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Цветан Диковски
Много ми харесаха и тези две легенди - как е възникнал обичая да се прави Еньова буля и за Еньовите къщи.
Честит празник! :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
До росата е ясно, но
после какво, се питам ...
Билки ли да бера
или да яхна метлата?
От три години в ъгъла стои,
обещах си да съм добро момиче.
Ама е скучна тая пуста доброта,
искам пак по небето да потичам!
Публикувано от Gloxy-Floxy
Публикувано от Gloxy-Floxy



