Притчите

Веднъж бурсукът намерил покрита дупка. Решил да се пъхне в нея, но тя не искала да го пусне и казала:
-Няма за какво да влизаш! Тук е пусто, тъмно и хладно.
Но бурсукът разгребал клонките от входа и казал:
-Вече не е тъмно.
После влязъл вътре и казал:
-Вече не е пусто.
И като полежал малко, казал:
-И въобще не е хладно!

Рахил Баумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Кликайте на картинката за увеличение.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Към мъдрецът Ли се обърнал чиновник:
-Казват, че си толкова мъдър, че можеш да предскажеш колко ще живее човек!
-Така говорят - съгласил се мъдрецът Ли.
-Ще ми предскажеш ли колко ще продължи моят живот?
-Ще се опитам. Колко често правиш нещо, за да получиш възнаграждение?
-Всеки ден. Ходя на работа, за да изкарам пари за препитанието си.
-А колко често правиш нещо, за да избегнеш неприятности?
-Всеки ден. Ако не ходя на работа, семейството ми ще гладува. Нима това не е неприятност?
-А колко често правиш нещо нито за възнаграждение, нито за избягване на неприятности?
Чиновникът се замислил.
-Струва ми се, че беше преди десет години, когато се изкачих на планината Хе и се любувах на облаците - казал той накрая.
-Ето ти и отговора - казал мъдрецът. - Ти си умрял преди десет години.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Няма изход тая къща,
не разбрах къде е входа;
камък и сребро се сплитат
с вековечен дъх на вар.
Стъпала и мрак потаен,
и едва-едва се чува
тъпанът на хоризонта
в гробницата на Акбар.

Няма и следа от шаха.
Само десетина думи
върху мрамора си шепнат
и повтарят на света:
Легна тук преди години
този, който - млад и силен -
цял живот събира злато
да го позлатят в смъртта.

Цял живот събирал злато,
тюркоази и рубини,
дал за блясъка им чуден
и последния имот.
Седнал тъжен върху трона,
чували го да си казва:
Кратко нещо е живота,
а смъртта е цял живот!

Смятали, че е побъркан,
мислели, че се шегува,
лек му давали знахари ...
Ала шахът - вече стар -
се усмихвал и повтарял:
Истината ще ви каже,
утре или след години,
гробницата на Акбар.

Тичал вятърът пустинен,
виел с гласове на лютни.
Палмите зеленооки
натежавали от плод.
Властелинът не преставал
да изгражда туй, в което
бил прозрял, че ще живее
утрешния му живот.

Не преставали и други
да печелят славни битки,
после чезнели във мрака
на любимите коси ...
Но Акбар усещал дните
като тухли върху свода
и във гробницата влязъл
от смъртта да се спаси.

И сега у мен живее
не дъхът на вар и пясък,
нито палмите зелени,
трепнали с листа от жар,
а това, което мълком,
сред пустинята далечна,
ми разказа с десет думи
гробницата на Акбар.

Йордан Милев "99 нощи с Шехерезада"

Публикувано от Gloxy-Floxy

(терапевтична приказка за деца)

Обикновено Зайко спял в дупката си до обяд. Но веднъж се събудил рано и му станало интересно какво правят зверчетата сутрин.

Отишъл първо при Ежко.
Той току-що бил приключил с почистването и лъскането на бодлите си и гледал как блестят на слънцето.
-Ежко, Ежко, а ти какво правиш сутрин? - попитало зайчето.
-Почиствам бодлите на гърба си - отвърнал Ежко.
-А защо ги чистиш?
-Всяка сутрин си чистя бодлите, защото през деня може да намеря нещо вкусно в гората. Тогава го качвам на гърба си и на игличките си го донасям до дома.
-А ако не ги почистиш? - попитал отново Зайко.
-Ако не ги почистя и на тях остане някое листо или парче ябълка, а искам да кача на гърба си това, което съм намерил, няма да имам място. Чистите иглички цял ден ме хранят.

След това Зайко отишъл при Катеричката. Тя брояла орехите в дупката си.
-Катеричке, Катеричке, а ти какво правиш сутрин?
-Броя орехите в дупките си и премествам от там, където са много, там, където са малко. Гледам да имам навсякъде по равно, в случай че огладнея.
-Колко интересно - казал Зайко и продължил нататък.

Следващият, когото видял, била Совата, която стояла на клона на големия дъб.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин?
Совата не отговорила.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин? - повторил въпроса си Зайко.
Совата отново не отговорила.

В този момент оттам претичал Вълкът. Чул, как Зайко се опитва да разговаря със Совата, и решил да се намеси.
-Совата сутрин спи.
И тогава Зайко забелязал, че очите и наистина са затворени.
-А защо тя спи сутрин? - попитал той.
-Совата ловува нощем и затова през деня спи - отвърнал Вълкът.
-Вълчо, Вълчо, а ти какво правиш сутрин? - решил да попита и него Зайко.
-Тренирам лапите си, за да са бързи и издържливи, когато тичам.
-А защо?
-За да мога, ако огладнея и срещна зайче, да го догоня и да го изям! - признал си Вълкът и се ухилил.
Зайко се изплашил, но Вълчо продължил:
-Не се вълнувай, Зайко! Сега не съм гладен, нищо няма да ти направя.

Зайко се сбогувал с Вълка и се прибрал у дома.
Оттогава всяка сутрин чисти зъбките си, както Ежко чисти иглите си. Подрежда дупката си, както това прави Катеричката. И накрая тренира лапите си, както това прави Вълкът, за да може винаги да избяга, ако го срещне гладен.

Татяна Ландина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На поляната в градския парк, сред зелената трева се появили зъбчатите листа на глухарче. Израснало стебълце, на което разцъфнал прекрасен жълт цвят, свеж и невинен. По-късно в утробата на този цвят узрели стотици семенца, а самият той се превърнал в нежна пухкава топка. Веднъж духнал силен вятър и семенцата се отправили на пътешествие със своите парашутчета. Едно от тях паднало между плочите на пътеката. "Тук ще живея" - казало семето и започнало да пуска корени.
До пътеката имало пейка, на която обичало да седи и да чете едно момче. То обикновено било тъжно и често в отчаяние свивало пръстите си в юмрук. Един ден забелязало, че между плочите на пътеката прораснали две нежни листчета. "Не, няма да се получи! Вие сте толкова слаби, колкото и аз!" - помислило си раздразнено момчето и ги стъпкало.
Но на следващия ден листчетата отново се били изправили. И то не две, а четири. Момчето започнало да наблюдава малкото, но сърцато растение. След няколко дни ярък жълт цвят радвал очите. Вдъхновение завладяло момчето. "И при мен ще се получи!" - развълнувано си казало то и нежно докоснало цветето.

Не питай вятъра защо си тук, а не на друго място. Даже и да се озовеш в тясна цепнатина между камъните, трябва да пуснеш корени и да живееш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Двама любители на свръхестественото веднъж започнали спор, какъв е характерът на дявола. Първият доказвал, че това е изчадие на ада, всесилно чудовище, способно да отрови живота на всеки, когото срещне на пътя си. Вторият бил убеден, че дяволът е напълно миролюбиво същество, даже обаятелно по някакъв начин, макар и с донякъде неприятна външност.
В разгара на спора пред магистрите на магията се явил самия дявол. Нахвърлил се върху първия и започнал да го тегли за носа, докато на втория направил поклон и го почерпил с цигарка.
Излиза, че на всекиго се въздава според мислите.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един бедняк отишъл при богаташ-скъперник и му казал:
-Слушай, Адам и Ева са наши прародители, следователно ние сме братя. Ти имаш голямо богатство, аз нямам нищо. Затова нека си разделим богатството ти наполовина.
Богаташът му подал медна монета и го погледнал въпросително.
-Нима това е справедлив дележ? - възмутил се беднякът.
-А ти по-добре мълчи - сърдечно го посъветвал богаташът. - Защото ако за делбата узнаят останалите братя, и от това може да се лишиш.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Кликайте на картинката за увеличение.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж на пазара търговец поискал прекалено висока цена за стоката си. Възмутеният клиент извикал:
-Ти имаш ли съвест или нямаш?!
През това време наблизо минал Маулан Кутбадин и чувайки думите на купувача, отбелязал:
-Такава стока на пазара няма да намериш!

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy