Притчите

Един светия обхождал градове и села, посещавал всяка църква и паство. Веднъж, влизайки в една църква, видял, че службата води сатаната в свещенически одежди. Той не попречил, седнал тихо и слушал внимателно проповедта. За негова изненада сатаната не изменил словото Божие и с една дума. Когато службата завършила, той се приближил до "свещеника" и казал:
-Познах те, Сатана. Слушах проповедта ти и не чух нито лъжа, нито богохулство. Какъв е скритият ти коз?
-Аз чета правилните проповеди, но те не докосват сърцата - разсмял се сатаната.

Публикувано от Gloxy-Floxy

За Нав, който не иска приказки за мъдреци :D

Веднъж император Ю и кралица Ре седяли мълчаливо на брега на реката, правели хартиени корабчета и ги пускали по водата. След известно време кралица Ре се обърнала към император Ю с въпрос:
-О, императоре мой, отговорете ми, защо, докато моите корабчета отплават надолу по реката, Вашите се отправят нагоре, срещу течението?
-О, кралице моя, - отвърнал императорът, като лицето му се озарило от щастлива усмивка - моите корабчета плават така, защото много ми се искаше да чуя отново прекрасния Ви глас!

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Завързал се спор между мъже: как изглежда най-красивата жена?
Един харесвал черни, изгарящи очи, друг - дълбоки, сини, трети - топли, кафяви. Един харесвал къси коси, друг - дълги, виещи се до земята. Един харесвал високи и снажни жени, друг - дребнички, леки и изящни. Никой не можел да разубеди останалите, всеки считал своите признаци за единствено верни и не успели да постигнат съгласие помежду си.
Тогава се обърнали към мъдрец, да разреши спора им:
-Кажи ни, старче, коя жена е най-красива?
Старецът се загледал в синеещите се зад облаците върхове на планината и после отвърнал с усмивка:
-Любимата!

Софрон Данилов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

- Какво правиш?
- Шушна на ушенце.
- Защо?
- Така таралежите се обясняват в любов.
- Какъв таралеж си ти? Въобще не си бодлив!
- Мислиш, че на нас, таралежите, ни порастват игли от добър живот?
- А от какво?
- Само ако не ни обичат. Ако всичко е наред, сме плешиви и доволни.
- А запаси за зимата? Без бодли гъбки и ябълки как ще носиш?
- Ако ни обичат, винаги ще имаме мляко и сладкиш ... Хм, ще имаме ли наистина?
- Непременно! Ще ми пошушнеш ли още на ушето? Струва ми се, че бодлите ми започват да падат!

:) Имам голяма слабост към таралежови приказки. Тази ми напомни за "Игличка за щастие". Ако не сте я чели, ви я препоръчвам. Плешиви или не, бъдете щастливи! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж човек, преминавайки покрай една къща, видял на верандата старица в люлеещ се стол, до нея старец, който четял вестник, а на земята помежду им лежало куче и скимтяло като от болка.
На следващия ден минал по същия път и сцената се повторила.
На третия ден не издържал и попитал:
-Извинете, мадам, какво се е случило с Вашето куче?
-С кучето? Легнало е на гвоздей.
Човекът се смутил от отговора:
-Но ако лежи върху гвоздей и го боли, защо просто не стане?
Старицата се усмихнала и казала ласкаво:
-Значи, гълъбче, го боли толкова, че да скимти, но не и да се помръдне от място.

Лиза Николс "Книга №3 За успеха"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Жената се прибрала по-рано вкъщи и заварила мъжа си в леглото с привлекателна млада особа. Тя била толкова потресена, че първо се разплакала, а после се нахвърлила върху му:
-Ах ти, неблагодарно прасе! Как посмя да постъпиш така с мен, вярната съпруга и майка на твоите деца?! Край, отивам си! И незабавно искам развод!
-Почакай минутка, любима, мога да ти обясня всичко - помолил мъжът.
-Добре, но имай предвид, че това е последното, което съм готова да чуя от теб.
-Канех се да вляза в колата, за да се прибера вкъщи, когато тази млада жена се приближи и ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих и я взех в колата. По пътя обърнах внимание, колко е слаба, мръсна и зле облечена. Освен това тя каза, че три дни нищо не е яла. От състрадание я доведох у нас и и дадох топъл шоколад, този, който ти отказа, защото си пълнеела от него. Тя го изпи на един дъх.
Беше мръсна и и предложих да вземе вана.
Докато се къпеше, пъхнах дрехите и в пералнята и се зачудих, какво да и предложа да облече. Дадох и марковите дънки, които не си обувала от три години, защото ти били отеснели. Дадох и също и бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата, но ти отказа да носиш, оправдавайки се с лошия ми вкус. Намерих и секси-блузката, коледен подарък от сестра ми, която не си обличала въобще, за да и правиш напук. Накрая и дадох чифт скъпи бутикови обувки, които нито веднъж не си обувала, защото колежката в службата имала точно същите.
Съпругът си поел дъх и продължил:
-Жената ми беше изключително благодарна за вниманието и грижата. На вратата се обърна и ме попита със сълзи на очи:"Извинете, а има ли още нещо, което съпругата Ви вече не ползва?"

Кратка служебна информация: Компютърът ми отново се опитва да почине. Предупреждавам, в случай че се загубя тия дни, да знаете, че е той, а не съм аз. :D
Слънчев и усмихнат ден на всички! :)

Публикувано от Gloxy-Floxy

От доста време ми се иска да се отблагодаря по някакъв начин на кулинарните принцеси на блогосферата, които всеки ден радват очите ни с техните творения, дават ни идеи, когато сме се изчерпали и хм, ни стимулират апетита, за което не съм им чак толкова благодарна. :D
И, естествено, възнамерявах да го направя с приказка, но се оказа, че "вкусните" са кът. Затова ще си позволя да копирам "легендата" за кекса от другия си блог, още повече е превеждана и публикувана по времето, когато не познавах никой от хората, с които сега контактувам в блогосферата и социалните мрежи, така че ще е нова за повечето читатели. :)
За вас - Ина, Кате, Илианка, Димитрана, Ивейн, Тони, Йоана, Ива, Di_ani, Мария, Танита, Еос, Нанита, Пеп-чо, Шаренийка, Русанка, Анди .
Благодаря! :)

В стари времена, живял в едно село беден момък. Стара къщурка и късче земя, това било всичко, което притежавал. Трудел се от зори до здрач на полето, за да може да се изхрани. Но реколтата била оскъдна. Един ден намерил на нивата си мъничка птичка. Тя лежала на земята със счупено крилце и загивала.Момъкът я взел вкъщи, стоплил я, нахранил я и започнал да лекува счупеното и крилце. Птичката оздравяла и дошло време да я пусне на свобода. На прощаване тя казала на момъка:
-Виждам колко бедно живееш. Но имаш добро сърце и аз ще ти помогна. Ето ти това вълшебно зрънце. Зарови го в земята и кажи вълшебните думи:"Крекс!Пекс!Фекс!" Сутринта ще видиш какво е станало.
С тези думи птичката размахала крила и отлетяла, а на перваза останало да лежи малко пшеничено зрънце. Момъкът го взел внимателно и грижливо го посял в земята.
-Крекс!Пекс!Фекс!-произнесъл магическите слова и се прибрал вкъщи.
На сутринта се събудил, погледнал през прозореца и прошепнал:
-Не може да бъде!
На мястото, където вчера посадил зрънцето, се извисявало огромно дърво, а на клоните му висяли някакви невиждани плодове. Момъкът се приближил и видял, че плодовете са малки кръгли питки, които вдигат пара и изпускат просто възхитителен аромат. Изумен той погледнал надолу и видял под дървото голяма маса, сервирана за чай.
-Как апетитно мирише!-възкликнал младежът.-Ще опитам една питка, трябва да са вкусни!
И той откъснал една питка от най-близкия клон. Едва го направил и на нейно място се появила друга.Момъкът отхапал едно парченце и възкликнал отново:
-Нищо по-вкусно не съм ял през живота си! Сега ще поканя цялото село и ще си направиме пир!
Не минал и час и всички жители на селото седяли около голямата маса, угощавали се с вкусните питки и пиели чай. И колкото и питки да беряли, на тяхно място израствали нови, още по-сладки и по-вкусни от предишните.
Когато се заситили, под сянката на разлистеното дърво, момъкът им разказал удивителната история за птичката, зрънцето и вълшебните думи.
-И какви бяха тези думи?-попитал един от старейшините.
-Крекс!Пекс!Фекс!
-Хм!Крекс!Пекс!Фекс!-замислил се старецът.-Нека да не "крекс", да не е "фекс", ... нека да е просто КЕКС! Така от днес ще наричаме тая малка питка, която може да нахрани цялото село.
Всички се съгласили и от тоя ден жителите на селото никога повече не разбрали какво е глад. А на света се появил кексът, който и досега обичат и малки, и големи.

Публикувано от Gloxy-Floxy

:) Провокирано от коментара на Михайло към вчерашната притча - "Зебра и жираф":
"Надеждата е мираж в пустинята,знанието е като камила без посока.Познанието не се учи,само се притежава и мъкне като гърбица... "

Камилчето пита:
-Мамо, а защо ни е гърбица?
-В нея съхраняваме запасите си от вода, за да преживеем в пустинята.
-А защо козината ни е толкова гъста?
-За да не ни е студено нощем в пустинята и горещо през деня.
-А копитата ни защо са толкова големи?
-За да можем лесно да вървим през пясъчните дюни.
-А защо устните ни са толкова дебели?
-За да не ги нараняват тръните, които са единствената ни храна в пустинята.
-А защо, по дяволите, са ни всичките тези екстри в зоопарка?

Публикувано от Gloxy-Floxy

В прекрасен оазис насред пустинята мирно пасели Зебра и Жираф.
-Зад тези храсти - казала Зебрата, пощипвайки вкусна трева, - има забележително езеро.
Жирафът протегнал шия, погледнал зад храстите и поклатил глава:
-Не, там няма езеро. Има прекрасна поляна.
-Нима ти вярваш в това, че там има поляна, а не езеро? - попитала Зебрата.
-Аз знам - отвърнал Жирафът, връщайки се на трапезата.
-А пък аз вярвам, че зад тези дървета е най-сочната трева - продължавала Зебрата.
-Не, там има само камилски тръни - отвърнал Жирафът, след като надникнал зад дърветата.
-В това ли вярваш? - попитала Зебрата.
-Не, аз знам - отвърнал Жирафът.
-Защо си толкова скучен? - недоумявала Зебрата. - Ето там, зад пясъчните хълмове, има оазис далеч по-хубав от този.
Жирафът погледнал и в тази посока, но хълмът бил много висок и не успял да види нищо.
-Може и да има, не знам - отговорил той и продължил да пощипва листа.
-Ето, виждаш ли, не знаеш, а аз вярвам, значи там има оазис! Да идем да видим!
-Не мога да ида там, където няма нищо - отвърнал Жирафът.
-А ти повярвай, повярвай! - не се предавала Зебрата. - Представи си - сочна, сочна тревица, много по-сочна, отколкото тук, вкусни, вкусни листа, много по-вкусни от тези, такива прохладни ручеи и сенчести места, тишина и простор!
-Би било хубаво! - замечтано промълвил Жирафът. - Жалко, че нищо такова там няма!
-Как да няма! - възмутила се Зебрата. - Навярно от съседните оазиси зверовете вече тичат, за да завладеят този прекрасен, открит от мен оазис!
-Ах, крадци! - гневно възкликнал Жирафът.
След това се замислил и казал:
-Но тук няма никакви съседни оазиси.
Ала Зебрата продължавала:
-Каза ми под секрет ... един комар, че скоро нашият оазис ще потъне под пясъците и всички, които са останали тук, ще загинат. За да се спасим, трябва колкото се може по-бързо да бягаме към онзи оазис.
-Добре! - съгласил се Жирафът, след като помислил. - Да вървим! Само ще взема със себе си малко храна за из път.
-За какво ти е храна, след като скоро ще имаш всичко, за което мечтаеш? Хвърляй всичко и да бягаме! - викнала му Зебрата и те препуснали към хълма.
-Къде е оазисът? - попитал Жирафът, когато уморени се изкачили на хълма.
-Ето там, зад онези хълмове! - и Зебрата, без да се замисля, показала следващата планина от пясък.
Така бродили от хълм на хълм, докато напълно се заблудили в пустинята. Силите напуснали Зебрата и тя рухнала в нагорещения пясък, без да може да направи и крачка повече. До нея паднал и Жирафът.
-Прости ми, че си измислих този оазис! - казал Зебрата. - Той в действителност не съществува, просто много ми се искаше да помечтая!
-Оазис има! - отчаяно изхриптял Жирафът. - Просто още не сме стигнали, ето там, зад хълмовете!
-Знаеш ли? - с надежда попитала Зебрата.
-Аз ... аз ... вярвам ...

Александър Шубников

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Зимата била извънредно студена. Много животни загинали от замръзване в леговищата си.
Таралежите, измъчвани от студа, излезли на повърхността, но там било още по-лошо. Разбрали, че ако не предприемат нещо, ги очаква участта на измръзналите им събратя. Решили, че трябва да се скупчат заедно и да се сгряват взаимно с топлината на телата си, за да оцелеят.
Започнали да се събират на групи, но когато се притискали един в друг, бодлите им болезнено ги ранявали. Това ги карало да се отдръпват един от друг и не успявали да се стоплят. Дошъл моментът, в който няколко от тях загинали от студ. Тогава видели, че трябва да направят избор - или да приемат иглите на събратята си, или родът им да изчезне от лицето на земята.
И тези, които избрали да бъдат заедно, които започнали да се учат да живеят с раните, получени от тясната връзка с роднините, приятелите и събратята им, се сгрели, сгрели и децата си. Заради топлината, която им давала тази близост, заради това, да продължат да живеят и да отгледат рожбите си, ти били готови да търпят тази болка. И търпението им помогнало да оцелеят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy