ЗЕБРА И ЖИРАФ

В прекрасен оазис насред пустинята мирно пасели Зебра и Жираф.
-Зад тези храсти - казала Зебрата, пощипвайки вкусна трева, - има забележително езеро.
Жирафът протегнал шия, погледнал зад храстите и поклатил глава:
-Не, там няма езеро. Има прекрасна поляна.
-Нима ти вярваш в това, че там има поляна, а не езеро? - попитала Зебрата.
-Аз знам - отвърнал Жирафът, връщайки се на трапезата.
-А пък аз вярвам, че зад тези дървета е най-сочната трева - продължавала Зебрата.
-Не, там има само камилски тръни - отвърнал Жирафът, след като надникнал зад дърветата.
-В това ли вярваш? - попитала Зебрата.
-Не, аз знам - отвърнал Жирафът.
-Защо си толкова скучен? - недоумявала Зебрата. - Ето там, зад пясъчните хълмове, има оазис далеч по-хубав от този.
Жирафът погледнал и в тази посока, но хълмът бил много висок и не успял да види нищо.
-Може и да има, не знам - отговорил той и продължил да пощипва листа.
-Ето, виждаш ли, не знаеш, а аз вярвам, значи там има оазис! Да идем да видим!
-Не мога да ида там, където няма нищо - отвърнал Жирафът.
-А ти повярвай, повярвай! - не се предавала Зебрата. - Представи си - сочна, сочна тревица, много по-сочна, отколкото тук, вкусни, вкусни листа, много по-вкусни от тези, такива прохладни ручеи и сенчести места, тишина и простор!
-Би било хубаво! - замечтано промълвил Жирафът. - Жалко, че нищо такова там няма!
-Как да няма! - възмутила се Зебрата. - Навярно от съседните оазиси зверовете вече тичат, за да завладеят този прекрасен, открит от мен оазис!
-Ах, крадци! - гневно възкликнал Жирафът.
След това се замислил и казал:
-Но тук няма никакви съседни оазиси.
Ала Зебрата продължавала:
-Каза ми под секрет ... един комар, че скоро нашият оазис ще потъне под пясъците и всички, които са останали тук, ще загинат. За да се спасим, трябва колкото се може по-бързо да бягаме към онзи оазис.
-Добре! - съгласил се Жирафът, след като помислил. - Да вървим! Само ще взема със себе си малко храна за из път.
-За какво ти е храна, след като скоро ще имаш всичко, за което мечтаеш? Хвърляй всичко и да бягаме! - викнала му Зебрата и те препуснали към хълма.
-Къде е оазисът? - попитал Жирафът, когато уморени се изкачили на хълма.
-Ето там, зад онези хълмове! - и Зебрата, без да се замисля, показала следващата планина от пясък.
Така бродили от хълм на хълм, докато напълно се заблудили в пустинята. Силите напуснали Зебрата и тя рухнала в нагорещения пясък, без да може да направи и крачка повече. До нея паднал и Жирафът.
-Прости ми, че си измислих този оазис! - казал Зебрата. - Той в действителност не съществува, просто много ми се искаше да помечтая!
-Оазис има! - отчаяно изхриптял Жирафът. - Просто още не сме стигнали, ето там, зад хълмовете!
-Знаеш ли? - с надежда попитала Зебрата.
-Аз ... аз ... вярвам ...

Александър Шубников

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ЗЕБРА И ЖИРАФ"

  1. Лилия says:
    28 октомври 2010 г., 8:56

    Ей, не въвличам в смъртоносно заблуждение....Някой се опитва да ме дразни

  2. Gloxy-Floxy says:
    28 октомври 2010 г., 9:01

    :D Да се открие и обезвреди!

Публикуване на коментар