Две легенди за пъпеша

Етикети: понеделник, 12 август 2013 г. 21:31

Според арабска легенда някога пъпешите имало само в райската градина. Но джинът Мезид, който се грижел за тях, научил и хората да ги отглеждат и Аллах го затворил в тъмница за своеволието му.
Затова в миналото, преди да срежат пъпеш, хората произнасяли молитва към Пророка и Аллах Мезид да бъде освободен.

Друга легенда разказва за двама влюбени, които прекосявали пустинята под палещите лъчи на слънцето. Водата им свършила, силите взели да ги напускат, но пясъчното море нямало край. Девойката Арман и нейният любим паднали в несвяст. Тя първа дошла на себе си, но разбрала, че неминуемо ще загинат. Започнала да се моли на Всевишния да вземе живота и в замяна на този на нейния любим. И тогава бог я превърнал в пъпеш. Когато момъкът се свестил, сочният плод лежал пред очите му. Той побързал да утоли жаждата и глада си и силите му се върнали. Тогава осъзнал, че Арман я няма и проумял какво се е случило - спасила го от неминуема смърт с цената на собствения си живот. Плеснал с ръце и възкликнал:"Вах, Арман!" Събрал семките и ги занесъл у дома. Посадил ги в градината и ги поливал със сълзите си.
Така се появил несравнимия по вкус сорт пъпеш "вахарман" (който едва ли мнозина у нас са опитвали, туркменски е :) ).


Публикувано от

0 коментара

Дзен притча за Шрьодингер и неговата котка

Етикети: 0:46

Малко е за напреднали, но човекът има рожден ден и не мога да не го отразя. :D


Веднъж Шрьодингер сънувал, че е котка, която седи в кутия с радиоактивен елемент и ампула гадна отрова. Събудил се и не знаел дали е:
а/ физик, който сънувал, че е жива котка;
б/ физик, който сънувал, че е мъртва котка;
в/ жива котка, която сънувала, че е физик;
г/ мъртва котка, преминаваща през един от стадиите на бардо*.

----------------------------------------------------------------------

* Бардо е междинно състояние между смъртта и следващото прераждане.


Публикувано от

0 коментара

Хайку ... от Мозила

Етикети: събота, 10 август 2013 г. 18:40

Опитах се преди малко да вляза в G+ и ми излезе съобщение, че браузърът ми вече не се поддържал. Да съм го сваляла и инсталирала някъде оклоло балканската война, разбирам, но не съм, още повече сам се обновява непрекъснато. Зачудих се за кратко дали да пратя Гугъл на посещение при родната му майчица, че взе да го прекалява напоследък, но в крайна сметка реших да му угодя, за да си спестя безконечното му кислене. Тръгнах да ъпгрейдвам браузъра до последната версия и това свещенодействие протече на фона на следния надпис:

You even get a haiku:
Proudly non-profit
Free to innovate for you
And a better Web.

... Помислих си, че когато и да се самоубия, вече е късно, пропуснала съм момента. :D
От Чистак-Бърсак-Новия-Си-Браузър се опитах да вляза в G+, но ... браузърът ми вече не се поддържал. Таман да изпищя:"Спрете Земята, искам да сляза!" и ми просветна, че всъщност е напълно достатъчно да сляза от т.нар. "по-добър Уеб".
Приятна вечер от мен! Без Интернет! :D

Публикувано от

0 коментара

Велека всеки ден самари не носи

Етикети: , , 10:52

Вчера Мария се оплака, че не разбирала диалекта на приказката за пшеницата и ръжта. Явно, че колкото и да ги харесвам в автентичния им вид, се налага да ги осъвременявам.
Ето още една от същата книга ("Животът на източнотракийските българи" на П.Маджаров), която ме разсмя. Осъвременена. :)

По време на турското робство керван от катъри карал събраните в сребро и злато данъци. Когато минавали моста на Велека, дошъл порой и отнесъл стражата и катърите с парите. Като се отляла водата след пороя, местни селяни намерили самарите в блатата край Кости и Бродилово.
Оттогава, придойде ли Велека, все ходят да търсят покрай нея самари със злато, но Велека всеки път самари не носи.

Жив фразеологизъм!
Та, ако сте планирали да прекарате отпуската си по Южното Черноморие в търсене на съкровища, я по-добре идете на плаж, вместо да ви хапят комарите по блатата. :D

Публикувано от

0 коментара

Пшеницата и Ръжта

Етикети: , , петък, 9 август 2013 г. 9:38

Енно вряме Пченицата и Ръжта били комшийки. Госпокь пратил хабер да подат в цръквата да си избере коя от двете по ше бива за лютурия (нафора).
– Хайде да вървим, че госпокь е дошъл и ше ни чака! – рекла Пченицата на Ръжта.
– Като си пингюк (ниска, дребна), върви! Я съм видна и оттука. Ку му трябвам на господе, нека ме избира! – закискала се Ръжта.
Отишла Пченицата на цръква пре господе. Той нея избрал за лютурия. Затва сега дойде ли ред да се носи ляб на цръква било за помен, било за лютурия, било за кръщеньня или за светец, саде от пшенично брашно се мяси.

 П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи" 

Мислех да я сложа в "Бизнес приказки", но за там се нуждае от актуализация. Това, че от място не се виждаш, колкото и да си висок, е сигурно и до днес, но да чакаш господ да те повика вече е меко казано недостатъчно. :)

Публикувано от

0 коментара

Уилям Сароян: Притча XXIII

Етикети: четвъртък, 8 август 2013 г. 23:43

Свещеникът се обърнал към човека, който му забил нож в гърба, вгледал се внимателно в лицето му и, умирайки, казал:
– Защо ме убиваш? Та аз нищо добро не съм ти направил.

Публикувано от

0 коментара

Из "Древния патерик": Притча за неоткрадната краставица

Етикети: сряда, 7 август 2013 г. 10:41

Докато не съм слязла напълно от вълната на книгата, да споделя. Намерих я цялата на руски. Да преведа - лесна работа, но подборката ми е трудна, защото като цяло е насочена към аскетизма. И, според мен, е създадена не толкова да поучава миряните, колкото монасите да получават духовна подкрепа в различни изпитания от опита на предците си.
Днешната история не съм я превеждала, извадих я от тази духовна беседа.

Когато авва Зенон странствал из Палестина, уморен сед­нал до една зеленчукова градина с намерение да се подкрепи с някаква храна. Тогава се явил помисъл, който му казвал: вземи си една краставица и я изяж, толкова ли е важно, ако го напра­виш? Но постникът отказал на помисъла с аргумента: нима не знаеш, че крадците ги подлагат на наказание? Опитай, дали на това място, на което сега се намираш, ще можеш да понесеш наказание? И като станал, пет дни престоял на дневната горе­щина, която силно го измъчвала. Тогава си казал: не мога да по­неса едно такова наказание и отхвърлил помисъла с основанието - след като не мога, няма да открадна и няма да ям.

Замисли ме извън контекста на беседата: ако човек тенденциозно подхожда така към намеренията си, които не е задължително да са престъпни, за да донесат при реализация негативни или най-малкото неудовлетворителни последици, къде ли ще му излезе края? :)

Публикувано от

0 коментара

Из "Древния патерик" (Християнски притчи)

Етикети: понеделник, 5 август 2013 г. 14:09

Намерих ги в едно църковно календарче от 2010-та. Виждам, че тогава е преиздавана и самата книга. Не е евтина, а е изчерпана, което ме кара да мисля, че и тая извадка ще си намери читатели, макар че темата – пост/въздържание – едва ли е най-привлекателната. От друга страна и в момента са пости, би трябвало да е подходящ. :)
Ще направя и подборка по мой вкус, намират се още от същата книга из нета.



Публикувано от

0 коментара

Притча за сполуката и грешката

неделя, 4 август 2013 г. 9:45

Неделната проповед. :)
Замислих се дали да не си отворя една църква, а? Но ще трябва да правя конкурс за името. Пък къде да търся свестен бранд мениджър в неделя?! :D Тази идея май ще почака.
Преразказвам по Христо Пелитев.

Някога Господ посадил под райската ябълка сполуката и грешката. Минал скоро след това да ги нагледа. Виждало се само крехкото стръкче на сполуката. Разровил Господ земята, за да разбере поне покълнала ли е грешката, но от нея нямало и следа. Господ свил рамене и си отишъл.
Чак наесен дошъл да ги види пак и ахнал от почуда: сполуката лежала осланена, а грешката се била извисила кажи-речи на боя на ябълката. Не можел Господ да разбере как е станала тази работа.
– Не се чуди, Господи, – провикнал се свети Трифон от лозето си, – те раснаха заедно, но грешката се вижда чак като стане голяма.


Публикувано от

0 коментара

Танцуващи ченъюи

Етикети: петък, 2 август 2013 г. 20:56

Вчера попаднах на китайски идиоми, изрисувани с йероглифи. За съжаление трудно се намира превод. На първото място, където ги срещнах, твърдяха, че картинките са красноречиви и без текста, с което ми е малко трудно да се съглася. С голяма мъка открих английски превод на част от тях. Не са чак толкова красноречиви, ще се съгласите, но са изящни. Затова реших да покажа няколко. :)



"Потърси отговорите в сърцето си."



"Да гледаш с хладно сърце",
т.е. да си незаинтересован, равнодушен, да гледаш безстрастно.



"Ти му даваш един пръст, той взима лакът."
Имаме български фразеологизми с подобен смисъл.



"Да се носиш по повърхността",
 в смисъл да гледаш повърхностно на нещата, да не се задълбочаваш.



"Увесил нос."
Моя побългарена интерпретация на обяснението, че иде реч за някой с тъжна физиономия. :)


Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)