Докато не съм слязла напълно от вълната на книгата, да споделя. Намерих я цялата на руски. Да преведа - лесна работа, но подборката ми е трудна, защото като цяло е насочена към аскетизма. И, според мен, е създадена не толкова да поучава миряните, колкото монасите да получават духовна подкрепа в различни изпитания от опита на предците си.
Днешната история не съм я превеждала, извадих я от тази духовна беседа.
Когато авва Зенон странствал из Палестина, уморен седнал до една зеленчукова градина с намерение да се подкрепи с някаква храна. Тогава се явил помисъл, който му казвал: вземи си една краставица и я изяж, толкова ли е важно, ако го направиш? Но постникът отказал на помисъла с аргумента: нима не знаеш, че крадците ги подлагат на наказание? Опитай, дали на това място, на което сега се намираш, ще можеш да понесеш наказание? И като станал, пет дни престоял на дневната горещина, която силно го измъчвала. Тогава си казал: не мога да понеса едно такова наказание и отхвърлил помисъла с основанието - след като не мога, няма да открадна и няма да ям.
Замисли ме извън контекста на беседата: ако човек тенденциозно подхожда така към намеренията си, които не е задължително да са престъпни, за да донесат при реализация негативни или най-малкото неудовлетворителни последици, къде ли ще му излезе края? :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Из "Древния патерик": Притча за неоткрадната краставица"
Публикуване на коментар