Притчите

Точно преди Коледа честен политик, великодушен адвокат и дядо Коледа пътували заедно в асансьора на луксозен хотел. Преди да се отворят вратите, забелязали на пода £ 5.
Кой вдигнал банкнотата?

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детска притча)

Магаренцето много искало да намери щастието. Но най-напред трябвало да узнае, какво е това. И се отправило при своя съсед - Овнето.
-Здравей, при теб има ли щастие?
-Сега ще погледна, влизай!
Магаренцето влязло. А Овнето погледнало в килера ... под кревата ... в хладилника ... И свило рамене:
-Нещо не намирам ...
-Значи няма. Много жалко.
И Магаренцето се наканило да си ходи.
-Слушай, Магаренце, - спряло го Овнето - а може би това е щастие? - и разстлало пред Магаренцето дебела вълнена наметка.
-Не, не мисля - казало Магаренцето и се отправило към вратата. - Ще ида при Козичката. Може при нея да има щастие.
-Козичке, здравей! Кажи, моля те, случайно да имаш щастие? - с надежда попитало Магаренцето.
-Щастие?! - Козичката оставила на масата шарената купа и се замислила. - Навярно имам..., но не си спомням къде съм го сложила ...
-Така-а ... - казало Магаренцето. - У Овнето няма щастие, при теб също ...
-Да, но имам мляко! - възкликнала Козичката. - То е толкова вкусно! И полезно! И въобще!..
-Щастието не е "въобще"! - мъдро отбелязало Магаренцето и се отправило при Патока.
Патокът седял във водата зад голямо листо от водна лилия и закусвал. Хапвал от любимото си блюдо - "салата от водорасли с водни бръмбари" и крякал от удоволствие.
-Здрасти, Паток! Аз търся щастие - казало Магаренцето. - Случайно да имаш?
-Как да нямам?! - изкрякал Патокът.
Магаренцето подскочило.
-А може ли да го видя?
Патокът смъкнал капака на голямо ведро и гордо изпъчвайки гърди, казал:
-Ето! Гледай!
Магаренцето мушнало главата си във ведрото:
-Ти какво, подиграваш ли ми се? Това са попови лъжички!
-Да, но са цяло ведро! Това е щастие! - възкликнал Патокът.
-На мен не ми трябва такова щастие! Прощавай!
Продължило Магаренцето нататък и навлязло в гората.
-Магаренце-е! - тихо го повикал някой.
Магаренцето се скрило зад едно дърво и се ослушало. Храстите се размърдали и на пътечката излезли ... Овнето и Козичката.
-Е? - попитали те. - Намери ли щастието?
Магаренцето тъжно въздъхнало и поклатило глава ...
-Слушайте ме внимателно! - изгракала на дървото старата Врана:
При елхата, където гората
клони опира в небесата,
където ручеят в клисурата бълбука,
където мечката в бърлогата лежи,
там щастието ви ви чака,
Магаренце, недей тъжи!
Дълго вървели Магаренцето, Овнето и Козичката. Накрая видели пред себе си елха - висока, превисока! Тая същата!
А щастието? То къде е? Нима ги излъгала старата Врана?
Магаренцето обиколило дървото и видяло малко Момиченце. То стискало в ръцете си синя кофичка и треперело от студ.
-Не бой се! - ласкаво му казала Козичката.
-Нищо лошо няма да ти направим! - успокоило го Овнето.
А Магаренцето го попитало:
-Ти ли си щастието?
-Аз съм Маша! - казало Момиченцето. - Искам да ям! Студено ми е! Искам вкъщи!
-Аз ей сега! - казала Козичката. Грабнала кофичката и се скрила зад храста.
Скоро се върнала и поставила кофичката, напълнена догоре с мляко, пред Момиченцето.
-Изпий млекцето, топло е!
Маша изпила млякото до капка.
-Сега ще ти стане съвсем топло - казало Овнето и загърнало раменете на Момиченцето с дебелата вълнена наметка, която носело навсякъде със себе си.
Маша се стоплила и спряла да трепери.
-А сега към къщи! - казало Магаренцето.
Маша седнала на Магаренцето и всички тръгнали. Пътят към къщи винаги е по-кратък и весел!
-Вижте! Вижте! Това е моят дом! - Маша скочила от Магаренцето и запляскала с ръце.
И наистина, Магаренцето, Овнето и Козичката видели две брезички, а до тях се мъдрела спретната къщурка с керемиден покрив.
Момиченцето разцелувало новите си приятели.
-Благодаря! Вие ми помогнахте! А това е такова щастие!
Така Магаренцето и приятелите му намерили щастието.

Екатерина Карганова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На брега на реката седели двама влюбени и пиели вино.
Виното попитало Любовта:
-Кой от двама ни е по-силен и по-сладък?
-И двамата носим добро и служим за едно и също - да радваме душата. Така че за какво ни е да спорим?
-Не, аз съм по силно от теб! Гледай как влюбеният пие чаша след чаша и не може да ми се насити.
В този момент момъкът се напил и заспал. Девойката се разплакала и си тръгнала.
-Виж какво направи! - казала Любовта. - Кому е нужна такава сила, щом вместо радост носи сълзи?

Понякога и голямото добро, ако е в повече, може да се превърне в немалко зло.

Григорий Тер-Азарян

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Попитали Мъдрата Свиня:
-Защо по време на ядене потапяш краката си в храната?
-Защото обичам да усещам храната не само с устата, а и с тялото си. Когато при ядене усещам съприкосновението с храната с краката си, получавам двойно удоволствие.
-А добрите маниери?
-Маниерите са предназначени за околните, а удоволствието - за себе си. Ако основата на удоволствието произтича от моята природа, то носи полза.
-Но маниерите също носят полза!
-Когато маниерите започнат да ми носят по-голяма полза от удоволствието, няма да си слагам краката в храната - отвърнала гордо Свинята и се отправила по делата си.

А.Медведев, И.Медведева, "Легенди и притчи Шоу-Дао"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Честит Рожден Ден, Влади!
С обич и признателност! :)

Новороденото кротко спяло в люлката си. Три млади феи нервно се суетели около нея. Днес бил първия ден от стажантската им програма.
Вратата се отворила и тържествено влязла сбръчкана стара фея с демодирани очила на носа.
-Скъпи колежки! - патетично подела тя. - Днес е специален ден - денят, в който вие поемате по вашия професионален път! Да си орисница е велика отговорност! Но нашите възпитанички ...
Старата фея била прословута с многословието си и "възпитаничките" бързо се отегчили. Едната вперила отнесен поглед в тавана и отплувала в света на фантазиите си. Останалите две, полускрити за гърба и, си зашепнали тихо.
-... Да определяш човешките съдби е чест и призвание ... - ръководителката продължавала речта си и изглеждало, че никога няма да свърши.
Младите феи съвсем се отпуснали:
- ... и той ми каза, - шушукала едната - че познава декана на дриадите и ако искам, може да ми уреди втора магистратура там. Но аз му казах, че това е твърде далеч от основната ми специалност и не искам неприятности един ден. Не че е същото, но представяш ли си такъв срам, като Феята на зъбките, дето представила фалшива диплома. А и била злоупотребила с милиарди!
-Много компромати излизат напоследък! - също шепнешком и отвърнала другата. - Носят се слухове, че разследват кръстницата на Пепеляшка за превишаване на служебните правомощия. Била направила нарочно едната и стъклена пантофка с половин номер по-голяма, а останалото са само ПРИКАЗКИ!
Във възмущението си тя не само повишила тон, а неволно махнала с ръка. Пръчицата и чукнала по люлката. При това изскочила малка, светеща искра, която с весело свистене закръжила над люлката и накрая целунала бебето по челото.
-Колежке? - старата фея я гледала строго и въпросително над очилата.
Младата орисница гузно се присвила за миг, но бързо се овладяла, изпънала се и гордо пристъпила напред.
-Приказки! - уверено повторила тя и тържествено насочила пръчицата си към люлката. - Той ще стане разказвач на приказки! Чудесни, увлекателни истории, които ще карат хората да мислят и да чувстват, които ще забляват и поучават. Така ще прави света по-добър!
С чувство на достойно изпълнен дълг тя отстъпила назад и се обърнала към унесената фея:
-Колежке!
Повиканата стреснато подскочила. След като осъзнала къде се намира, пристъпила към люлката с лице, озарено от блажена усмивка:
-Градинар! - екзалтирано прошепнала тя и докоснала бебето с пръчицата си. - Той ще стане чудесен, грижовен и нежен градинар. Ще има прекрасна ливада с глухарчета ...
-Колежки! Колежки-и-и! - рязко заскърцал гласът на старата фея. - Вярно е, че орисничеството е творческа професия. Но не можем да си позволим да сме толкова абстрактни! Това са човешки съдби! Как ще се прехранва това бебе? О, небеса!
Възмущението и било толкова непристорено и дълбоко, че чак очилата и заподскачали на носа. Това накарало третата орисница да прихне:
-Хи ... хи ... - изплъзнало се от устата и, преди да успее да заглуши пристъпа на смях.
-Казахте ли нещо, колежке? - впил се в нея гневният поглед на старата фея.
-Химик! - ясно и отчетливо произнесла "колежката", като пристъпила гордо напред и внимателно докоснала главата на бебето с пръчицата си. После казала през рамо: - Искахте някоя по-съвременна професия, струва ми се?!
Трите феи разперили ефирните си крилца, елегантно закръжили над люлката и след като една по една целунали бебето нежно, се измъкнали през прозореца.
-Какъв материал! Какъв материал! - не стихвало възмущението на старата фея. - Толкова усилия, толкова усилия и накрая какво - никаква практичност, никакви умения за работа в екип!
После вперила тревожен поглед в професора-магьосник, който седял в широкото кресло в ъгъла и мълком наблюдавал ритуала:
-Какво ли ще излезе от това? Химик-разказвач на приказки, с ливада от глухарчета!
Той бръкнал в джоба на мантията си и извадил кристално кълбо. Взрял се изпитателно в него и проронил лаконично:
-Нямам идея!

Приказката е личен подарък

Публикувано от Gloxy-Floxy

Джордж бил служител в английска поща. Работата му се състояла в това, да обработва писмата с нечетливи адреси. Един ден точно преди Коледа намерил на бюрото си писмо, просто адресирано с треперлив почерк: "До Бог". На плика нямало друг ориентир, затова служителят отворил писмото и прочел:
"Мили Боже,
Аз съм 93-годишна вдовица на държавна пенсия. Вчера някой открадна портомонето ми. В него имаше сто лири, които бяха всичките ми пари. Ще взема пенсия отново едва след Коледа, а за празника бях поканила двама приятели на обяд. Сега няма с какво да купя храна и да ги посрещна. Нямам семейство, към което да се обърна за помощ и ти си единствената ми надежда. Можеш ли да ми помогнеш, Боже?"
Джодж се разчувствал и бидейки човек добросърдечен, закачил копие от писмото на дъската за съобщения в офиса. Колегите му също били трогнати и успели да съберат помежду си 95 лири. Изпратили ги на старата дама кеш в пощенски плик и останалата част от деня работили окрилени от мисълта, че са направили едно добро.
Коледата дошла и отминала. Пет дни по-късно в отдела за сортиране се озовало още едно писмо, просто адресирано "До Бог". Пощальоните нетърпеливо се скупчили около Джордж. В писмото пишело:
"Мили Боже,
Как мога да ти се отплатя за това, което направи за мен? Благодарение на щедростта ти, можах да предложа прекрасен обяд на моите приятели. Прекарахме чудесно, разказах им за невероятния ти подарък и даже нашият енорийски свещеник е извън себе си от радост. Между другото, липсваха пет лири. Мисля, че са тези крадливи пощенски служители."
Джордж не можел да не си спомни мисълта на Оскар Уайлд:"Няма ненаказано добро."

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Наближавал денят на св.Николай. Посивелият епископ в обкръжението на ангелите седял и четял писмата, които му изпратили децата. От време на време светецът не можел да разчете почерка. Тогава ангелите му помагали:
-"Моля те, св. Николай, изпрати ми релси и такова влакче, че да обиколя с него целия свят."
-Ах, какъв пътешественик!
Следващото писмо било написано с красив, четлив почерк и св. Николай започнал да чете сам: "Никога не съм имала мече панда, а моето мече вече съвсем остаря."
"Изпрати ми голяма кукла" ... Писмата били толкова много.
Но ето, св. Николай подал на ангела омачкан лист с размазани тук-там букви.
-Може би това писмо е паднало във вода или са го писали под дъжда?
-"Св. Николай, - започнал с мъка да чете ангелът - не те моля нито за играчки, нито за лакомства. Моля те само за едно, направи така, че мама да оздравее."
Ангелът спрял да чете. Станало тихо. Св. Николай попитал:
-Това ли е всичко, което е написано?
-Не. "Моята майка е тежко болна и никакви лекарства не и помагат. Лекарят каза, че само Господ може да и помогне. И аз си помислих, - четял по-нататък ангелът, едва сдържайки риданията си, - че до Господ трудно мога да достигна, защото толкова много хора през цялото време го молят за нещо. Затова пиша на теб, да помолиш Господ за моята майка."
-Покажи ми това момче - казал на ангела св. Николай.
-Ето там - посочил ангелът с ръка място на земята. Светецът видял момченцето в болницата до леглото на майка си.
-Значи мама е още жива - св. Николай рязко скочил от креслото си. - Ей сега ще се върна.
-Къде отиваш?
-Как къде? При Господ, да моля за здраве за мама.

Още коледни приказки и притчи

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един облак във висините,
Птица плува във водата,
Вчера ловецът отне другарката и.
Аз стоя сам на брега,
Дълго се трудих и ето,
Скоро ловецът ще дойде за мен.
Преди той в лъка
Да постави стрелата,
Трябва да успея да му кажа,
Че покоят настъпва,
Когато облакът е във висините,
Когато птиците са в езерото.

***

В безконечността на пространството на съществуване
на нашите действия, чувства и постъпки,
в пространството, където са недостижими всичките наши цели и мечтания,
където ефимерността на резултатите от нашите действия
е толкова очевидна и страшна
със своята безнадежност,
все по-често идва мисълта,
и това е главната истина,
че светът е и това, и това.
И на мен не ми е дадено
да открия друг свят,
както и да изменя този.
Единственото, което е по силите ми -
да пребивавам достойно в този свят,
изпълнявайки дълга си.

из "Девета притча" от "Притчите на Кумадзо Ясумото"
Михаил Златовски

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски притчи, терапевтични приказки за деца)
В гората живеел царят на животните - лъвът. Той нямал, както е прието, дворци, слуги и стражи, нямал нищо, което се полага да има един цар, но всички знаели, че царят е той. Един ден му се родил син - рижо лъвче. Ще кажете, че всички лъвчета са рижи, но това било необикновено рижо. Като огън. Даже слънцето му се радвало. Но на лъвчето не му било до смях. Точно обратното, защото е много трудно, когато не си като всички. Лъвчето често се биело, защото го дразнели, а баща му го учел да бъде силно и смело. Веднъж, когато отново се прибрало с раздран нос и наранени лапи, баща му го повикал.
-Разкажи ми, защо си се бил - помолил той.
Очите на лъвчето светнали злобно:
-Тези тигри! Викат ми "риж"! Страхливи котки!
-Но ти наистина си риж - усмихнал се баща му. - Кажи, нима ти е обидно, когато те наричат лъв? Или казват, че имаш четири лапи и една опашка? Нима е срамно? Нещо лошо ли има в това?
-Не - отвърнало лъвчето.
-Тогава защо се сърдиш, когато казват, че си риж? По-лошо е отколкото да си раиран, или черен, или бял?
-Но, татко! Те ме дразнят!
-Мили синко, - казал лъвът - дразнят те, защото се озлобяваш. Всичко зависи от това, какво чуваш. Това е само цветът на кожата ти, нищо друго. И ако искаш да знаеш моето мнение, аз го намирам за най-прекрасен на белия свят. Ето така!
Лъвчето чувствало, че баща му е прав, но гордостта не му позволявала да се съгласи веднага.
-Трябва да помисля, татко, - казало то - трябва да помисля.
-Разбира се, сине - надигнал се баща му. - И помни, всичко зависи само от теб.
И знаете ли, лъвчето наистина помислило. Не че станало съвсем примерно и напълно престанало да се бие, не, разбира се. Но оттогава, като чуело зад гърба си "риж", с достойнство поглеждало през рамо и казвало:"Да, и това много ми харесва!" Постепенно съвсем престанали да го дразнят. Вече не било интересно.

Оксана Онисимова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Доброто и злото умрели от глад.

:D Колкото и да сте разочаровани, това е притчата. Малко е прашасала и повечето днешни студенти не биха я разбрали, защото си мислят, че "мама се е казвала Студентка и в хладилника имало само кренвирши". Лъжи и инсинуации, уважаеми потребители! То нямаше хладилник, та какво останало да има кренвирши в него. По-скоро беше нещо в този стил:

1) Ден на стипендията: действа правилото на дясната ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива цените с дясната ръка, с лявата си избира име на ястие, купува, яде.
2) Eдна седмица след стипендията: действа правилото на лявата ръка. Студентът влиза в заведение за хранене, закрива имената на ястията с лявата ръка, с дясната избира подходящо по цена, купува, яде.
3) Една седмица преди стипендията: действа правилото на бургията. Студентът влиза в заведение за хранене, повърти се, повърти се и си тръгне ...

И докато не съм излязла от контекста, понеже Влади вчера спомена по повод на празника студентските песни, сещам се и аз за фрагмент от една:

... Паяк виси от стената
и няма ли кой да го вкара във вкусен омлет!
Виси си бе, паяко гнусен,
на стари години ще видиш какво е туй глад!
Припев: Ще минат години,директор ще стана,
елате ме вижте тогаз!
Ще имам мангизи, кола, секретарка
и барчето пълно с коняк!
...

Аз директор не успях да стана, дано поне вие да сте! :D И тъй, след всичките лирични отклонения (спомени, какво да направиш!):

Честит 8-ми декември на всички бивши и настоящи студенти и техните преподаватели! Здраве и успехи!

И понеже е празник, даже няма да ви напомням да прочетете профилактично вчерашната притча. :D А пък утре, като изтрезнеете, ще ви разкажа приказката за студента, който хванал златната рибка в морето на информацията, т.е. Интернет.

Весел празник!

Публикувано от Gloxy-Floxy