През декември 1894-та година касиерът на филиала на Първа национална банка в градчето Остин, щата Тексас, 32-годишният Уилям Сидни Портър (познат на българския читател като О'Хенри) напуснал работа. Въображението му рисувало занапред блестяща литературна кариера, тъй като по това време вече бил започнал да издава хумористичния ежеседмичник The Rolling Stone. Но новата година вместо литературна слава му донесла обвинение от ръководството на банката в присвояване на 1150 долара, значителна по онова време сума.
Виновен или не, разбирайки че срещу него е заведено углавно дело, Портър си плюл на петите и се спрял чак в Хондурас.
Година по-късно в Мексико го застига вестта, че съпругата му Атъл Естес е на смъртно легло. Продавайки скъпата си наметка, самоотвержената съпруга, останала без средства за препитание и лечение, събрала 25 долара, с които купила и изпратила на мъжа си златна верижка за часовника му. Тя не подозирала, че почти по същото време той го продал за да си купи билет до Щатите.
Те успели да бъдат заедно само няколко дни до смъртта и. В погребалната процесия се включили агенти от полицията, които арестували Портър веднага след погребението на жена му. Той бил осъден на 5 години затвор. Започнал да пише разкази в затвора, за да издържа малката си дъщеря Маргарет. Един от тях - "Даровете на влъхвите" - бил последният коледен подарък за покойната му съпруга.
Не всички биографи разказват така тази история. Но дори да е градска легенда, без съмнение е много прочуствена и дори по-силна от прочутия разказ на О'Хенри. Затова ви я поднасям със сърдечното пожелание да ви спохождат само щастливи коледни преживявания!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Истинската история на "Даровете на влъхвите""
Публикуване на коментар