Бил ден на поезията щото. По ключови думи и няколко бързи асоциации това ми изплува в съзнанието, че даже успях да открия и списанието, което не е за вярване.
Защо точно то? Защото, макар да не съм поет, някога, сравнително наскоро се намерих в него. То това е и всичката поезия - да не си поет/ът, но да се намериш в стиховете/му.
Честит ден!
Самотата ми завърши Училището за отличници.
Прилежна е, не закъснява.
Присъдиха и ордени, награди.
Моята самота
е посещавана.
През нея минават няколко хиляди читатели.
Записват я.
Зачеркват.
Уморена е да управлява като Фридрих Велики.
Вече си има свои възпитаници.
Плахи роби.
Моята самота е публична.
Лежи в кафез на дъното
с изтръгнати криле от тишина.
Ева Липска
сп. "Панорама" 1/1990
Екзистенциално: Не пукнах и тази седмица, но, както се казваше в един стар виц, опитите продължават. ... Пък и тя не е свършила още. :)
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Моята самота"
Публикуване на коментар