Нежна приказка

Изведнъж ми се прищя ... :)

Веднъж Утрото, Денят и Нощта заспорили кой от тях е най-нежен.
–  Аз съм най-нежното – казало Утрото. – С моята усмивка започва денят.
– Най-нежен е този, който като майка кърми и пои всички. Денем всички работят, значи аз кърмя и поя всички – опонирал Денят.
Нощта не била съгласна:
– А кой дарява на хората най-нежните сънища? Кой разсипва звезди по небето? Нима не знаете, че звездите разнежват сърцето?
Тогава Утрото избухнало с цветовете на изгрева и казало:
– Ти, Нощ, си твърде тъмна, а ти, Ден, си твърде ярък. Моите цветове са неуловими и леки. Те са най-нежните. От мен започва всичко на земята, в това число и нежността.
Спорили, спорили, до никъде не стигнали. И тук се намесило едно малко момиченце.
То било много мъдро. Навярно затова, защото имало добро и нежно сърце.
– Не спорете, – казало то с усмивка – аз така ви обичам. Всички сте нежни.
Твоята нежност, мило Утро, всеки ден изпълва сърцето ми с радост и надежда. Но без теб, Ден, нямаше да има на кого да ги отдам. През деня срещам толкова, различни хора.
А ти нощ ми даряваш такива нежни сънища и прекрасни звезди, че у мен изчезва всякакво съмнение, че не достига нежност на земята.
Когато чуло думите на момиченцето, Утрото казало:
– Сега знам, че най-нежно на земята е сърцето на човека. А ние всички му помагаме утрин, денем и нощем да съхрани прекрасния кълн на нежността.
Денят и Нощта с радост се съгласили с него.

М.Скребцова

Публикувано от

0 Response to "Нежна приказка"

Публикуване на коментар