Къде си вярна ти, любов народна?

137 години от Априлското въстание

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна, в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта-пияна,
а ореолите - алъш-веришни
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е нахалост туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си, вярна ти, любов народна?”

  
Ивайло Балабанов


Публикувано от

2 Response to "Къде си вярна ти, любов народна?"

  1. nav says:
    20 април 2013 г. в 10:14

    Честта е болна, съвестта-пияна,
    а ореолите - алъш-веришни

  2. Gloxy-Floxy says:
    20 април 2013 г. в 10:21

    Не и твоите, Кептън, не и твоите! :) <3

Публикуване на коментар