Притча за тиквата, потопа и кхмерите

В отговор на потребителско търсене. Е, почти. :)
Значи, търсил някой в този блог за произхода на тиквата и аз безкрайно се озадачих, как, аджеба, Гугъл го е довел тук. Бре, казвам си, само една притча за тиквата и тополата имах през лятото и тя не доби особена популярност ... И изведнъж прозрях! Двучастовото ми излияние за Наполеон и Жозефина, разбира се, и кюфтетата от тиквички. :D "Смес за кюфтета от тиквички", "ястия от тикви/чки", "бих отказала тиквичките" - докато ей така непринудено нищех метафората съм наситила страницата с ключови думи и после се чудя защо дошли тиквотърсачи. :D Но след като вече са дошли пък, човек трябва да е отзивчив към потребителското търсене. :) Всъщност, доколкото му е възможно, защото тази приказка е за произхода от тиквата.
И така ...

В древни времена една чудесна птица долетяла при лаос и му казала, че идва голям потоп, от който никой няма да оцелее. Научила го, ако иска да спаси семейството си, да се скрият в една огромна тиква. 
Когато настъпил потопа, тиквата дълго се носила по вълните. Накрая, щом се отдръпнала голямата вода, тиквата акостирала на върха на една планина. Хората слезли от нея и скрили в земята семената на своята спасителка-тиква. Но от тях се родили не тикви, а хора - първите мони и кхмери. 
Затова на Изток тези племена дълго я почитали като своя прародителка.

Такива тиквени истории. :)

Публикувано от

0 Response to "Притча за тиквата, потопа и кхмерите"

Публикуване на коментар