Хареса ми този художествен вариант на легендата, затова реших да го публикувам.
Според най-тиражираните версии Мелузина е дъщеря на фея и шотландски крал. Майката на Мелузина се съгласява да се омъжи за баща и при определено условие, което той в последствие нарушава. Тогава феята взима трите си дъщери и се укрива на остров Авалон. Когато Мелузина навършва 15 години, разбира защо пребивават на острова и убеждава сестрите си да отмъстят на баща си, което и правят. Но майка им се разгневява от непочтителността, която са проявили към родител, прогонва ги, а Мелузина проклина да приема формата на змия от кръста надолу, (според болшинството легенди, според други – в риба), всяка събота. И след като в Мелузина се влюбва благородник, историята и до голяма степен повтаря тази на нейната майка. Има и версии, според които, когато мъжът на Мелузина нарушава обещанието си към нея, тя се превръща в дракон, но аз най я харесвам като двуопашата русалка, както е и позната като символ в хералдиката.
В мрака на гората младият рицар дочу плискане на изворни води, дълго преди да може да види проблясъка на лунната светлина, отразен върху лунната им повърхност. Канеше се да пристъпи напред, копнеещ да потопи глава, да се опие от прохладата, когато затаи дъх при вида на нещо тъмно, което се движеше дълбоко във водата. В хлътналото корито, в което се стичаше изворната вода, имаше зеленикава сянка, нещо като огромна риба; нещо подобно на удавник. После то се раздвижи и се изправи, и той я видя, стряскащо гола – къпеща се жена. Когато се издигна нагоре, със стичаща се по хълбоците вода, кожата и бе дори още по-бледа от бялото мраморно корито, а мократа и коса – по-тъмна от сянка.
Тя е Мелузина – водната богиня, и може да бъде открита в потайни потоци и водопади във всички гори в християнския свят, дори в онези в далечна Гърция. Тя се къпе и в мавританските фонтани. Под друго име я познават в северните страни, където езерата са покрити с тънка кора от лед и той пука, когато тя се издига. Един мъж може да я обича, ако пази тайната и и я оставя на спокойствие, когато тя иска да се изкъпе, а тя може да го обича в отговор, докато той наруши думата си, както правят винаги мъжете, и тя го запрати в дълбините с рибята си опашка, и превърне невярната му кръв във вода.
Трагедията на Мелузина, на какъвто и език да се разказва, каквато и мелодия да напява е, че един мъж винаги е готов да обещае повече, отколкото може да стори, на жена, която не е способен да разбере.
***
В мрака на гората той я видя, и прошепна името и, Мелузина. При този повик тя се издигна от водата, той осъзна, че до кръста тя е жена с хладна и съвършена красота, а надолу – люспеста, като риба. Тя му обеща, че ще дойде при него и ще бъде негова съпруга, обеща му, че ще го направи по-щастлив, отколкото би могла да го направи една смъртна жена, обеща му, че ще обуздае буйната си страна, изменчивата си, подвластна на приливите и отливите, природа, и че ще му бъде обикновена съпруга – съпруга, с която той ще може да се гордее. В замяна на това той трябваше да и позволи от време на време да бъде себе си, и да се връща към своето естествено обиталище – водата, отмивайки от тялото си тежестта на женската участ и превръщайки се само за малко в предишната водна богиня. Тя знаеше, че битието на смъртна жена не само изтощава краката и, но и наранява сърцето. Знаеше, че понякога ще има нужда да остава сама във водата, където леките вълни ще мият люспестата и опашка. И така, бидейки мъж като всички останали, той и обеща, че ще и даде всичко, което поиска. Тя пък, бидейки влюбена жена, му се довери въпреки инстинктите си.
***
Когато богинята Мелузина се влюбила в рицаря, той и обещал, че ще е свободна да бъде себе си, стига само да се съгласи да бъде жена. Споразумели се, че тя ще бъде негова съпруга и ще стъпва с крака по земята, но веднъж в месеца ще може да отива в собствените си покои, да пълни голяма вана с вода, и само за една нощ да приема рибешката си същност. И така те живели щастливо много години. Защото той я обичал и разбирал, че една жена не може да живее като мъж. Разбирал, че тя не може да мисли като него, да ходи, както ходи той, да диша въздуха, който той поема. Тя щяла винаги да е същество, различно от него, същество, което се вслушва в различна музика, чува различен звук, чувства се удобно в различна среда.
Разбирал, че тя има нужда да остава насаме. Разбирал, че от време на време тя трябва да затваря очи и да се потапя под блестящата водна повърхност, да размахва опашка и да диша през хрилете си, и да забрави радостите и изпитанията на това да бъде съпруга – само за малко, само един път в месец. Родили им се деца и пораснали здрави и красиви; той станал по-заможен, а замъкът им бил прочут с богатството и изяществото си, както и с красотата и добротата на господарката си. От далечни земи идвали гости да видят замъка, неговия господар и прекрасната му, загадъчна съпруга.
***
Простосмъртният съпруг на Мелузина я обичал, но тя го озадачавала. Не разбирал природата и и не бил доволен да живее с жена, която била загадка за него. Допуснал един гост да го убеди да я следи. Скрил се зад завесите в банята и и я видял да плува под водата във ваната си, видял – ужасен – проблясването на плискащи се вълнички върху рибени люспи, научил тайната и; че макар тя да го обичала, да го обичала истински, тя все още била наполовина жена, наполовина риба. Непоносима му била нейната същност, а тя не можела да не притежава точно тази същност.
Затова той я напуснал, защото в сърцето си се боял, че тя е жена с двойствена природа, без да си дава сметка, че всички жени са същества с двойствена природа. Непоносимо му било да мисли за нейната потайност, за това, че имала живот, който криела от него. Не можел да понесе истината, че Мелузина била жена, която познавала незнайните дълбини и плувала в тях.
Бедната Мелузина, която се опитвала да бъде добра съпруга, трябвало да напусне мъжа, който я обичал, и да се върне във водата, откривайки че земята е прекалено твърда. Подобно на много жени, тя не успяла да се вмести точно в представата на съпруга си. Краката я боляли: не можела да върви по пътя, избран от съпруга и. Опитала се да прави каквото му било угодно, но не успяла да пренебрегне болката. Тя е прамайка на кралската фамилия на Бургундия, а ние, нейните потомки, все още се опитваме да вървим по пътищата на мъжете и понякога също намираме пътя за непоносимо труден.
***
Когато я видя, с плискащата се по люспите и вода, как се гмурка в банята, която бе построил специално за нея, мислейки си, че тя ще обича да се къпе – не да се преобразява на риба – той изпита онова мигновено отвращение, което някои мъже изпитват, когато разберат, може би за пръв път, че една жена е наистина "друго същество". Не е момче, макар да е слаба като момче, нито глупачка, макар да я вижда как трепери от страст като глупачка. Тя не е злодей в умението си да изпитва недоволство от някого, нито пък светица в миговете си на великодушие. Тя не е мъж в никое от тези неща. Тя е жена. Същество, съвсем различно от мъж. Онова, което той видя, бе наполовина риба, но онова, което го изплаши до дън душа, бе онази част, която представляваше жена.
***
Мелузина, жената, която не можела да забрави своята стихия – водата – оставила своите синове при съпруга си и си отишла с дъщерите си. Момчетата пораснали и станали мъже, херцози на Бургундия, владетели на християнския свят. Момичетата наследили Зрението на майка си и нейните познания за неизвестни неща. Тя не видяла съпруга си никога повече, никога не престанала да тъгува за него; но в смъртния си час той я чул да пее за него. Тогава разбрал, както тя знаела винаги, че няма значение дали една съпруга е наполовина риба, дали един съпруг е изцяло смъртен. Ако има достатъчно любов, тогава нищо – нито природата, нито дори самата смърт – не може да застане между двама души, които се обичат.
из "Бялата кралица" на Филипа Грегъри
Публикувано от
Gloxy-Floxy
