НАЙ-СИЛНИЯТ ЗВЯР

Някога котките не били домашни животни, а живеели в гората.
Имало една котка и тя дружала със заека. Навсякъде ходели заедно. Но веднъж заекът се скарал с антилопата, тя го намушкала с рога и го убила.
На бедната котка и се сторило страшно да остане сама, тръгнала след антилопата и се сприятелила с нея. Но скоро антилопата била изядена от леопард. На котката се наложило да тръгне след него.
Те започнали да ловуват заедно. Това бил нелош живот, но продължил твърде кратко: леопардът се сбил с лъв и лъвът го убил. Котката, вече привикнала към превратностите на съдбата, тръгнала след лъва и се сприятелила с него. Но един ден срещнали стадо слонове и огромен слон убил лъва.
Котката си помислила:"Ако искаш да живееш спокойно, е нужно да имаш такъв приятел, като слона. Той е по-голям от всички зверове и е по-силен и по-умен от всички, разбира се. Него навярно никой не може да го победи!" И тя се сприятелила със слона. Но с това изпитанията не свършили.
В гората дошъл ловец и убил слона. Този път котката се разстроила, защото никога не била виждала звяр на два крака. Дълго мислила и накрая решила, че щом този малък двуног звяр е убил такъв великан, като слона, значи той е по-силен от всички.
Тя последвала ловеца до дома му, но не се осмелила да влезе вътре, а се притаила наблизо ... Изведнъж чула шум и викове, видяла как ловецът изскочил от къщи, а след него тичала жена и го удряла с черпака.
-Най-накрая разбрах, кой е най-силният от всички зверове - това е жената! - казала котката.
Заселила се в дома на човека и се сприятелила с жената, защото в действителност жената е по-могъща от всеки на света.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПРЕДИШНИЯТ СЪН БЕШЕ ПО-ХУБАВ

Веднъж един беден рибар сънувал, че е велик император и живее в летящ дворец с прекрасна кралица. И безкрайно се удивил, като се събудил в жалка колиба под старо прокъсано одеяло. "Ставай безделнико, скоро ще се съмне! Време е да излизаш в морето!"-раздал се свадлив глас от ъгъла, където върху купчина парцали лежала старица. Рибарят я погледнал, вслушал се в грохота на вълните отвън и си помислил: "Предишният сън беше по-хубав!" И отново затворил очи.

Юрий Криницин "Параприказки за император Ю и кралица Ре"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КОСМИЧЕСКИ ПРИКАЗКИ: МЕТЕОР

Метеорът бил романтик. Странствайки между световете, той много научил и го обзела жажда за просветителство, което е съвършено естествено, даже типично за образованите персони. Летейки в Космоса, той мечтаел за това, как ще срещне планета и ще я озари със светлината на своите познания. И ето в далечината се показала синята Земя.
-Прекрасна планета! - възхитил се Метеорът.
И тук той видял как по планетата се плъзнала сянка. Започвала нощта.
-Какъв ужас! - възкликнал Метеорът. - Това, разбира се, е мракът на невежеството. Има работа за мен тук! Не бива да се боя от трудностите, аз съм голям и силен.
Метеорът се стрелнал към Земята и действително осветил всичко наоколо, едва попадайки в атмосферата.
За съжаление, в тая работа той изгорял. Това и по-рано се е случвало с романтиците.
Но едно момиченце на Земята видяло, как проблеснал загубения в тревата ключ и радостно се засмяло:
-Благодаря ти, звездичке!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

НАЙ-ДОБРИТЕ СЕМЕНА

Един фермер, чиято царевица непрекъснато заемала призовите места на селскостопански изложби в щата, имал навика да раздава най-добрите семена, които е отгледал, на всички фермери в областта.
Попитали го, защо постъпва така. Фермерът отвърнал:
-Всичко е в личния интерес. Вятърът разнася прашеца от едно поле на друго. Ако моите съседи имат слаба царевица, кръстосаното опрашване ще намали качеството на моята собствена. Затова съм крайно заинтересован те да имат най-добрата царевица.

Антъни де Мело "Кога Бог се смее"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

МОЛИТВА

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам първостепенното от второстепенното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са останали на дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.


Антоан дьо Сент-Екзюпери


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КРАТКИ ПРИКАЗКИ: ГЕНИЙ

Вървял човек и срещнал Гений.
-Как си станал такъв?
-Не съм станал, Бог ме е създал така.
-А тогава защо всички се възхищават от теб, а не от Бог?
-А ти попитай тези, които се възхищават - разсмял се Геният.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ДОКОСВАНЕ ДО КРАСОТАТА

Откъснах цвете - то увяхна.
Улових пеперуда - тя умря.
И тогава разбрах: да се докосне до Красотата
може единствено Сърцето.

Из "Без Сърце какво ще разбереш" на Ш.А.Амонашвили

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ИНДИАНСКИ МЪДРОСТИ

Добрият човек вижда добри знаци.
***
За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.
***
За да можеш да разбереш себе си, общувай с камъните в планината.
***
Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!
***
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
***
Животът e като светлина на светулка в нощта, дъх на бизон през зимата, сянка в тревата, топяща се на залез.
***
Има много начини да миришеш на скункс.
***
"Трябва" важи единствено за смъртта.
***
Родина е там, където ти е добре.
***
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.
***
Детето е гост в твоя дом - нахрани го, изучи го и го пусни.
***
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
***
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
***
Човек трябва сам да направи стрелите си.
***
Белият човек има прекалено много началници.
***
Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи.
***
Преди да обичаш, научи се да ходиш по снега без да оставяш следи.
***
Ако говориш със совите и змиите, и те ще говорят с теб, и ще се познаете един - друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои.
***
Жабата не изпива блатото, в което живее.
***
Даже мълчанието ти може да бъде част от молитва.
***
Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
***
Знание е скрито в произволна вещ. Някога светът е бил библиотека.
***
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
***
Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".
***
Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.
***
Няма нищо по-красноречиво от опашката на гърмяща змия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

ПО-ЛОШО ОТ СКОРПИОН

-Нима човекът е по-лош от скорпиона?
-Несравнимо. Всеки знае, че скорпионът има жило. Но жилото на човека може да е скрито в думи, които звучат примамливо. Трябва добре да опознаеш човека, за да разбереш дали думите му не са жила. Трябва ли толкова добре да познаваш скорпиона?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

КЛЮЧЪТ НА МИЛОСЪРДНИЯ ВРАГ

Керванът вървял през пустинята ... Слънцето препичало. Златните пясъчни могили се губели в ослепителната далечина. Небето тънело в опалов блясък. Напред бялата криволичеща линия на пътя ... Всъщност път нямало. Като такъв изглеждали скелетите на загиналите камили. Кладенците останали назад и пилигримите взели със себе си вода за два дни. Едва на следващия ден щели да се доберат до оазиса с редки палми. Утринта все още в далечината се мержелеели чудни видения със сини води и сенчести гори. Сега даже и миражите изчезнали. Всичко замирало под строгия поглед на безпощадното слънце ... Унесено се поклащали ездачите, следвайки зад водача. Някой запял, но в пустинята и песента пада на душата със сълзи. И певецът тоз час млъкнал. Тишина ... Чувал се само равномерният шум на тънки крака, потъващи в пясъка и шепотът на копринени завески, зад които се криели от зноя смуглолики бедуинки. Всичко замирало, даже душата човешка! На пътя на кервана лежал умиращ арабин, положил завитата си в бял бурнус глава върху бездиханното тяло на коня ... Безстрастно преминавали покрай него камилите. Никой от хората даже не обърнал глава натам, където изпод бялата коприна остро и жадно ги следвал погледът на загиващия в пустинята... Вече целият керван го подминал. Само старецът, яздещ накрая, изведнъж слязъл от седлото и се навел над арабина.
-Какво ти е?
-Вода! - едва успял да прошепне умиращият.
Старецът погледнал след кервана - той бавно се движел в ослепителната далечина и никой не поглеждал назад. Вдигнал глава нагоре и оттам изведнъж му се присторило нещо, някакъв повей, проникващ в душата му ... Смъкнал меховете с вода. Отначало обмил лицето и устата на умиращия, после му дал да отпие глътка ..., втора.
Лицето на падналия се оживило.
-Ти си от рода на Омиадите.
-Да ... - отвърнал старецът.
-Познах по знака на ръката ти ... Аз съм от Ел-Хамидите. Ние сме смъртни врагове ...
-В пустинята, пред лицето на Аллах, ние сме само братя. Пий! Аз съм стар, ти си млад. Пий и живей ...
Умиращият жадно се прилепил към меха ... Старецът го качил на камилата си ...
-Тръгвай и разкажи на своите за мъстта на един от Омиадите.
-А ти?
-На мен, така или иначе, малко ми остава да живея.
-Да тръгнем заедно.
-Не бива. Камилата е малка, няма да издържи такава тежест.
Арабинът се поколебал. Но той бил млад, чакали го слава и любов. Мълчаливо седнал ... Спрял ...
-Имаш ли близки?
-Не, никого! - отвърнал старецът.
-Прощавай!
Останалият дълго гледал след него ... Той излъгал врага си. Старецът имал деца, но те се славели като храбри воини ... Вече не им бил нужен.
Керванът изчезнал в ослепителната далечина ... Слънцето препичало ... Небето тънело в опалов блясък. Старецът загърнал главата си в покривалото и легнал с лице към земята.
Минали няколко месеца.
Същата пустиня. Същите златни пясъчни могили. Същият керван се връщал обратно. Същите пилигрими взели в последния оазис със себе си вода за два дни ... Унесено се поклащали ездачите на уморените камили и изведнъж водачът спрял ...
-Какво има там? - посочил той в далечината.
Застигащите го пилигрими се вгледали с удивление в това, което сочел ... Там, сред безкрайните пясъци, се виждала зеленина. Източили се високи, горди палми, избуели храсти, а между тях бълбукал извор и веселият ромон на прохладните струи изпълвал тъмната, зловеща тишина на обкръжаващата пустиня ... Ярки цветя с нежно благоухание, като ласкав привет, срещали изнурените пътници.
До ручея лежало нетленното тяло на милосърдния старец. Вдигнали го, увили го в копринени покрови и го отнесли в оазиса на рода му.
Арабите казват, че новият извор избликнал дълбоко от недрата на земята по волята на Аллах там, където в пясъка паднали няколко капки вода от меховете на стария шейх. Бедуините наричат тоя чудесен оазис "Ключът на милосърдния враг".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от