-Щастлива любов, - казала пеперудата Ванеса - и все пак има на света щастлива любов!
Жабата Квакша протегнала късата си шия и завистливо погледнала към змията Анаконда, която изцяло се състояла от една шия и затова можела да слуша с удоволствие.
-Това се случило още във времената, когато смелчакът Ихневмон ловял крокодили. Крокодилите били огромни, но Ихневмон ги убивал, защото бил храбър и обичал красавицата Цивета. В чест на Цивета убивал крокодилите, така проявявал любовта си.
Пеперудата Ванеса тихичко въздъхнала, жабата Квакша тихичко въздъхнала и змията Анаконда тихичко въздъхнала. И Ванеса продължила разказа си.
-Веднъж, когато Ихневмон убил някакъв си там крокодил и вече се бил обърнал за да продължи нататък, изведнъж чул плач в краката си.Той се навел и видял в тревата плачещата гущерка Скаптейра.
-Бедната Скаптейра! - казала жабата Квакша и стрелнала с очи змията Анаконда.
-Ихневмон се навел и любезно я попитал, дали не е загубила нещо, защото в тревата е лесно да загубиш нещо. "Загубих - през сълзи отвърнала гущерката Скаптейра. - Загубих моя крокодил ... Ти сам го уби, а и още питаш ..." "Това твоя крокодил ли беше? - удивил се Ихневмон - Нима крокодилите биват нечии?" "Това беше моя крокодил - казала гущерката Скаптейра. - Ти виждаш, ние с него си подхождаме, само дето аз съм малка и на сушата, а той голям и във водата." "А защо не си намериш някой малък на сушата?" " Не искам някой малък на сушата, моят крокодил беше голям и той не се боеше от водата - проплакала гущерката. - А може би, затова го и обичах."
-Колко вярно! - казала змията Анаконда. Тя, голямата, така обикнала Синигера, затова, че той бил малък и летял.
-Смелчакът Ихневмон стоял над гущерката и му се искало някак да изглади вината си. И казал, че ако гущерката непременно желае да обича крокодил, то той ще и покаже такова място, където крокодилите са един до друг. Но гущерката отвърнала, че на нея не и е нужен друг крокодил, защото тя обичала именно този. И тук вече Ихневмон нищо не разбирал, защото този крокодил по нищо не се отличавал от останалите, а повярвайте, той бил виждал повече от много крокодили.
"Слушай, гущерке, - казал Ихневмон - чувствам се ужасно виновен, че се получи така. Аз сам бих заменил крокодила, но ти виждаш аз съвсем не съм голям и не живея във водата. Освен това обичам Цивета. Не се сърди, но аз наистина много обичам Цивета и нищо не мога да направя със себе си. Прости ми!"
И тук започва най-интересното. Оказало се, че смелчакът Ихневмон, по когото тъгувала красивата Цивета, за гущерката Скаптейра бил напълно непотребен, даже и той да искал да замени крокодила, гущерката не желаела. Оказало се, че смелчакът Ихневмон можел да убие крокодила, но да го замени - не.
И тук той вече можел да си тръгне, защото нищо повече не можел да направи, но толкова му било жал за гущерката и за да я утеши, той бил готов да замени нейния крокодил ... Той помнел Цивета, знаел, че тя го чака, но не можел да помръдне от място, защото пред него стояла тази некрасива, плачеща, отхвърляща го гущерка Скаптейра и той искал да замени нейния крокодил. Ах, колко искал!
-Малко ли им се иска на разни! - казала змията Анаконда, на която никой не можел да замени нейния Синигер.
-Бедната Цивета! - казала жабата Квакша.
-Там е работата, че не е бедна - продължила Ванеса. - Работата е и там, че Ихневмон се върнал при Цивета и оттогава любовта им е щастлива. Ихневмон не лови крокодили, живее със своята Цивета и не се отделя от нея. Защото знае, отдели ли се, тутакси ще му се прииска да замени крокодила на някоя гущерка. Та на света има толкова много гущерки и толкова малко крокодили ...
-За съжаление, това е така - казала змията Анаконда.
-Бедният Ихневмон! - въздъхнала жабата Квакша.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
