Притчите

Попитали Сократ:
-Кога е най-подходящото време за приемане на храна?
-Този, който я има, да яде, когато е гладен. А този, който я няма, да яде, когато се снабди с нея-отговорил той.

Публикувано от Gloxy-Floxy

В едно бедно селце се родило момче. То прекарвало дните си безсмислено, механично и монотонно, също като останалите обитатели на това загиващо село, без идея какво да направи с живота си. Една прекрасна нощ младежът сънувал морето. Нито един от селяните никога не бил виждал морето, така че никой не можел да потвърди, че някъде по света съществува безгранична водна шир.

Когато младият човек казал, че ще тръгне да търси морето от съня си, всички посочили с пръст надолу и го нарекли лунатик. Но той, въпреки всичко, тръгнал и се скитал дълго време, докато не се озовавал на кръстопът. Там избрал най-лекия път и след няколко дни достигал до село, чиито жители водели мирен и проспериращ живот. Когато той им казал, че се скита с надеждата да намери морето, те започнали да го убеждават, че е загуба на време и ще бъде по-добре да остане в това село и да живее щастливо като всички тях. В продължение на няколко години младежът живял в изобилие. Но една нощ той видял отново морето и си спомнил за неосъществената мечта. Младият мъж решил да напусне селото и отново да тръгне на път. Казал сбогом на всички и се върнал при кръстопътя. Този път поел в друга посока. Вървял дълго и накрая стигнал до големия град. Възхитен от многолюдието и разнообразието, решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето забравил за целта на пътуването си. Въпреки това, няколко години по-късно той отново видял в съня си морето и си помислил, че ако не изпълни младежката си мечта, напразно ще пропилее живота си. Затова се върнал на кръстопътя и избрал третия път, който го отвел в гората. На една поляна видял хижа, а пред нея не е твърде млада, но красива жена, която простирала пране. Тя го поканила да остане с нея, защото мъжът и отишъл на война и повече не се завърнал. Момъкът се съгласил. В продължение на много години те живели щастливо, отгледали децата си, но когато нашият герой остарял, отново видял морето в съня си. Оставил всичко, към което се привързал в продължение на много години и отново се върнал на кръстопътя. Поел по последния, най-труден път, стръмен и скалист. Придвижвал се трудно и започнал да се страхува, че скоро силите му ще се изчерпят. Оказвайки се в подножието на голяма планина, старецът решил да я изкачи с надеждата поне отдалеч да зърне морето от мечтите си. Няколко часа по-късно на края на силите си, той стигнал до върха на планината. Пред него се разкрила безкрайна шир: старецът видял първото разклонение на пътя и селото, където жителите водят проспериращ живот, както и големия град, и къщата на жената, с която прекарал много щастливи години. Далеч на хоризонта видял синьото и безгранично море. И преди да спре измъченото му сърце, мъжът със сълзи на съжаление забелязал, че всички пътища, по които вървял, завършвали до морето, но той не извървял докрай нито един от тях.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един молла искал да защити дъщеря си от опасностите на живота. Когато дошло време и нейната красота разцъфнала като цвете, той извикал дъщеря си , за да и каже колко много подлост и предателство има в живота.
"Скъпа моя дъще, помисли за това, което ще ти кажа. Всички мъже искат само едно. Те са хитри, лукави и слагат капани, където могат. Ти дори няма да забележиш как ще затънеш в блатото на техните въжделения. Искам да ти покажа пътя, водещ към нещастието. Първо мъжът се възхищава от твоите достойнства. Тогава той те кани на разходка . Може да минете покрай къщата му и той да ти каже, че е забравил палтото си и иска да го вземе. Ще те покани да го придружиш. Там ще предложи да те почерпи. Може да послушате музика и след известно време ще се нахвърли върху теб! Ти ще си опозорена, ние всички ще сме опозорени - и майка ти, и аз . Цялото ни семейство ще е посрамено и с нашето добро име ще е свършено завинаги. "
Дъщерята взела думите на баща си насериозно. Тогава един ден, гордо усмихната, тя дошла при баща си и му казала: "Татко, ти трябва да си пророк! Откъде знаеше, как ще протече всичко? То беше точно така, както ти каза. Първо, той се възхищаваше на красота ми. Тогава ме покани на разходка. Случайно бяхме близо до дома му. След това той забеляза, че е забравил палтото си, а не искаше да ме оставя сама и предложи да отида заедно с него в апартамента му. Както изискват добрите обноски, ми предложи чаша чай и пусна прекрасната музика . Тогава си спомних твоите думи и вече знаех какво ме очаква, но ти ще видиш, че съм достойна да бъда твоя дъщеря. Когато усетих, че наближава момента, аз се хвърли върху него и го обезчестих-и него, и родителите му, цялото му семейство и доброто му име! "

Публикувано от Gloxy-Floxy

Норвежки моряк бил с двамата си сина в морето. Ловели риба, както всеки ден, това било тяхното препитание. Ненадейно се извила буря, отнесла ги навътре в морето. Загубили брега от поглед. В същият момент в къщата им избухнал пожар и тя изгоряла до основи. Когато бащата и синовете му най-накрая се добрали до брега, там ги чакала майката, обляна в сълзи и съкрушена от сполетялото ги нещастие. С плач се хвърлила към мъжа си и започнала да ридае, че са останали без покрив над главите си. Но той не реагирал.
-Как може да си толкова безчуствен?-попитала жената.- Не осъзнаваш ли какво ти казвам?
-Ако не беше огънят от пожара, никога нямаше да излезем на сушата-отвърнал кротко рибаря.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Учителят задал въпрос на учениците си, защо хората крещят, когато са ядосани, защо крещят, когато се карат. Учениците започнали да правят предположения, но нито едно от тях не задоволило учителя.
Най-накрая той им обяснил, че когато хората изпитват гняв един към друг, сърцата им се раздалечават и те трябва да говорят много, много високо за да се чуят. Когато изпитват любов един към друг, сърцата им са толкова близко, че се чуват, дори да шептят.

Публикувано от Gloxy-Floxy

При нея в леглото се появил неканен гост. Дори и двойното легло било твърде малко за него и той енергично я избутал до стената. Краката и ръцете му били ледени и тя се свила на кълбо, зъзнейки от студ.
- Кой сте Вие? - тя шепнела едва доловимо.
- Аз съм Самотата.
- Самотата ... - тя повторила ужасното име, от чиито звуци угаснала последната свещ. - А какво умеете?
- Умея да рисувам- казала Самота и нарисувала Болка.
- Умея да пея - казала Самотата и изпяла Страдание.
- Знам как да правя магии - казала Самотата и направила Сълзи.
С побелели устни тя прошепнала:
- Махайте се! Аз ... Аз не Ви искам тук.
- Не мога да се махна.
- Но защо?
- В едно двойно легло винаги трябва да спят двама души. Когато вторият не е на мястото си, то става мое - Самотата се поклонила леко, докосвайки нейната нежна кожа с косите си, подобни на бодлива тел.
- Ами ако ... ако си взема единично легло? - тя прехапала устни до кръв.
- Тогава ... - Самота одраскала гърба и - тогава, когато дойде вторият, за него няма да има място.
- Но ... но ... но когато той дойде, ние можем да се върнем тук! - тя рязко се обърнала с лице към Самотата.
- Не! Когато се върнете, няма да има място. Тук ще има две Самоти. Самотата също не обича да бъде сама.
Самотата сложила ледената си длан върху сърцето и.
-Е, какво избираш? Завинаги сама? Или ще изтърпиш госта за известно време?
- Ще потърпя! - тя рязко се обърнала към стената и ритнала Самотата по крака.
Но Самотата вече хъркала ...

Публикувано от Gloxy-Floxy

Репортерка интервюирала успял бизнесмен:
-Кажете, каква е тайната на Вашия успех?
-С две думи: правилни решения.
-А каква е тайната на правилните решения?
-С една дума: опит.
-А как добихте Вашия опит?
-С две думи: неправилни решения.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Сократ срещнал на улицата свой познат, който му казал:
-Сократ, знаеш ли, току-що чух нещо за един от твоите ученици ...
-Чакай!-прекъснал го философът.-Преди да ми разкажеш това, искам да направя проверката "Тройна цедка".
-Тройна цедка?
-Да,-продължил Сократ-искам преди да ми разкажеш за моя ученик, да обмислиш и да пресееш това, което знаеш. Първата цедка е за правдивост. Абсолютно сигурен ли си, че това, което искаш да ми кажеш е вярно?
-Не, Сократ, аз го чух от един познат и ...
-Значи,-казал Сократ-ти не знаеш със сигурност истина ли е или не. Тогава е ред на втората цедка за добродетелност. Това, което се каниш да ми кажеш, нещо хубаво ли е?
-Не, точно обратното ...
-Така,-отново го прекъснал Сократ-ти искаш да ми кажеш за него нещо лошо, което не си сигурен дали е вярно. Но ти все пак можеш да ми съобщиш тази информация, ако тя премине през третата цедка за полезност. Това, което искаш да ми кажеш, ще ми принесе ли някаква полза?
-По-скоро не ...
-Тогава, ако ти се каниш да ми кажеш нещо лошо, невярно и безполезно, защо да ми го разказваш въобще?

Публикувано от Gloxy-Floxy

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи. Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Две сълзи се откъснали от прекрасните и очи-големи и нежни. Скоро компанията им се увеличила с още няколко. Спускайки се безшумно по бузите и, те тихичко разговаряли:
-Какво и е?
-Тя плаче!-авторитетно казала най-голямата.
-Защо?-попитали останалите в един глас.
-Навярно и е тъжно...-замислила се голямата сълза-или пък точно обратното-от радост.
Най-малката сълзичка изписукала с тъничко гласче:
-А нима това е весело, да плачеш?
-Разбира се, че не, глупаче-усмихнала се снизходително голямата сълза.
Малката се учудила:
-Ама че странно, защо тогава въобще го прави? Ето, аз обичам да се веселя!-и бързо се пързулнала надолу по бузата, оставяйки само тъничка следа.
-Мъничето още не разбира, че без сълзи няма дълбочина на чувствата-въздъхнала голямата сълза.

Публикувано от Gloxy-Floxy