Притча за щурчето

Етикети: , петък, 23 август 2013 г. 10:02

Като започнах снощи за японските фразеологизми, най-обемистата извадка на която попаднах беше от книга на Лафкадио Хърн. Те бяха не просто японски, а и будистки. Ще ми се да намеря оригиналния източник, още го издирвам.
Междувременно, понеже харесвам самия автор, познат у нас най-вече с мистичните си разкази по японски фолклорни мотиви, реших да пусна тази трогателна притча от послеслова на "Погребаната тайна". ...Хората по презумпция игнорират уводните и заключителните части на книгите, а аз, откакто списвам този блог, там и под черта съм намирала най-добрите истории. :)

"...чудакът Хърн разказвал за онова, което на мнозина други изглеждало незначително, недостойно за вниманието им: за разни дреболии, за мимолетни наблюдения, за нашепнати истории, за всевъзможни неща, които и вкупом, и поотделно утвърждават Битието — не само тук, а и навред. „Дори да е съвсем нищожна по размерите си, всяка твар носи душа“, гласи една поговорка, от която той се е възползвал като повод, за да разкаже за болката, причинена му от смъртта на щурче:
Клетката му е точно два японски дюйма висока, а дюйм и половина широка; през дървената й вратичка, закачена на кукичка, едва мога да пропъхна кутрето си. Но за него има достатъчно място — да обикаля, да подскача, да подхвръква; пък и нима не е бездруго тъй мъничък, че трябва да огледаш клетката от кафява мрежеста коприна много внимателно, за да го съзреш. Що се отнася до мен, аз винаги съм принуден да я въртя насам-натам, и то на ярка светлина, докато най-сетне зърна къде се е разположил — най-често в някой от горните й ъгли, увиснал надолу с главата от прозирния таван.
Представете си щурче не по-голямо от обикновен комар, с две антени, значително по-дълги от телцето му и толкова тънки, че можеш да ги забележиш само в контражур. Куса-хибари — тревна чучулига, — така му викат японците и на пазара можеш да го купиш за дванадесет цента, т.е. за много повече, отколкото теглото му в злато. Дванадесет цента за такова завързаче!
През цялата есен, много след като себеподобните му бяха измрели, щурчето, тревната чучулига, пеело в своята клетка, докато един ден в стаята се възцарила непривична тишина. То лежало мъртво на пода на клетката, защото забравили да го нахранят с микроскопично късче плод. Прегладняло, щурчето се опитало да се самоизяде.
„… И все пак да изядеш от глад собствените си крачка не е най-тежката участ, която може да сполети създание, прокълнато с дара на песента. Не са малко човешките щурци, принудени да изяждат сърцата си, за да могат да пеят“, пише Хърн по повод на тази загуба."

Източник

Публикувано от

0 коментара

Цвете на висока планина

Етикети: четвъртък, 22 август 2013 г. 22:35

Зачетох се в японски идиоми, от които може да пусна извадка някой следващ ден, но сега думата ми е за друго. Стигнах до "цвете на висока планина", което по смисъл е същото като нашето "гроздето е кисело", само че казано по японски, види се. :)
И се сетих за една история, която прочетох преди няколко дни – за първите преводи на руска литература на японски. "Война и мир" се превърнала в "Плачът на цветята и скърбящите върби, последният прах на кървавите битки в Северна Европа", a "Капитанската дъщеря" на Пушкин - в "Сърце на цвете и пеперудени мисли, удивителни вести от Русия".
Замислих се за ролята на изказа в посланията, затова ви го и споделям. :)

Публикувано от

0 коментара

Ябълка

Етикети: понеделник, 19 август 2013 г. 22:01

Момъкът държеше в ръката си кръгла, румена ябълка, сладка като захар.
– Изяж я, – каза Духът. – Това е ябълката на Живота.
– Не я искам, –  отвърна момъкът и я захвърли далеч от себе си. – Аз искам успех. Искам слава, богатство, власт и знание.
– Да вървим тогава, – каза Духът.
Те тръгнаха ръка за ръка по стръмни каменисти пътеки. Жари слънце, пръска дъжд, падаха планински мъгли, и сняг пада, такъв прекрасен и предателски мек, скривайки пътеката, по която се катереха към върха. Времето излетя бързо и златните къдрици на момъка добиха бялата окраска на снега. Снагата му се прегъна от нескончаемото изкачване нагоре, ръката му отслабна, гласът му стана тънък и треперлив.
Духът не се промени и от лицето му не слезе непроницаемата усмивка на мъдростта. Те достигнаха накрая най-високия връх. Старецът, който някога беше младеж, каза, обръщайки се към Духа:
– Дай ми ябълката на Успеха. Изкачих върха, на който расте, и тя ми принадлежи. Но побързай, защото странна мъгла пада пред очите ми.
Духът му подаде ябълката – кръгла, румена, прекрасна на вид.
Старецът отхапа от нея и видя, че вътрешността е изгнила и се е превърнала в прах.
– Какво е това? – попита той.
– Някога беше ябълката на Живота, – каза Духът. – Сега е ябълката на Успеха.

О'Хенри

Публикувано от

0 коментара

Легенда за кралския тигър

Етикети: , 11:40

Имало едно време един крал и една кралица. На тяхно разположение бил военният съвет: четирима мъдри съветници – четирите опори на краля; придворен звездоброец – очите на краля; множество придворни, чиновници, слуги и слугини. Всичко, както си му е ред още от добрите стари времена.
Единствено нито краля, нито мъдрите му сановници разбирали от вълшебство, тъй като времената на древните мъдреци били отминали. Това тревожело краля, защото не се чувствал достатъчно могъщ, ако кралството бъде нападнато. Затова един ден той решил да се отправи на път към Великия мъдрец, който да го посвети във всички тайни и заклинания. Кралицата не искала да остава сама, затова пожелала да го придружи. Същото пожелали и четиримата съветници и придворния звездоброец, за да могат сами да се научат на магия.
И така кралската свита се отправила на път. След седем дни стигнали до обителта на Великия мъдрец и се обърнали към него с молба да ги покровителства и обучава. Великият мъдрец приел. Кралят и спътниците му излезли прилежни и способни ученици. Скоро се научили да се преобразяват във всяко животно, което пожелаят.
След като се изучили на всички премъдрости, поели обратния път към дома. Но след тридневно пътуване се залутали в гъста гора. Както и да се въртели из нея, не успявали да се измъкнат. Запасите им от храна се изчерпали, а на горски плодове и корени дълго не можеш да изкараш – силите взели да ги напускат.  Тогава решили да се възползват от новопридобитите си умения и всички заедно да се превърнат в могъщ тигър. Силният тигър лесно се сдобива с плячка, затова искали в неговото тяло да стигнат обратно до кралството, а там отново да приемат човешкия си облик. След като взели това решение, се захванали да си разпределят частите на тялото на тигъра. Четиримата сановници пожелали да станат четирите лапи на тигъра, звездоброецът – опашката, кралицата – тялото, а кралят – главата. 
Речено – сторено. Извършили магически обряд и едва изрекли думите на последното заклинание, на мястото, където седели, се появил огромен тигър, който с рев се хвърлил в горския гъсталак. Дивеч имало предостатъчно. Тигърът винаги бил сит и доволен и нито си спомнил, нито съжалил повече за кралството.
Ето защо кралският тигър е по-силен от другите хищници. Опашката му е кралският звездоброец, нежното тяло – красавицата кралица; главата със страшната паст – самият крал, а четирите лапи с остри нокти – четиримата съветници, четирите опори на краля.

камбоджанска приказка


Публикувано от

0 коментара

Знаете ли какво ще ви кажа?

Етикети: събота, 17 август 2013 г. 10:02

Запитах се, докато си сипвах кафето, какво да ви разкажа тая сутрин. И от фразата ми изплува тая приказка за Настрадин Ходжа, та се смях сама:

Веднъж Настрадин Ходжа излязъл да изнася проповед и се провикнал:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
– Не знаем – отвърнало множеството.
– Като не знаете, за какво да ви казвам – рекъл той и си отишъл.
Следващия път се обърнал към хората пак със същия въпрос:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
– Знаем – отвърнало множеството тоя път.
– Е, като знаете, съвсем няма за какво да ви казвам – произнесъл се той и пак си отишъл.
На третия път отново задал същия въпрос:
– Правоверни, знаете ли какво ще ви кажа?
Хората решили, че най-накрая ще го надхитрят и половината започнали да викат: "Знаем", а другата половина: "Не знаем".
– Чудесно! – възкликнал Ходжата. – Тогава тези, които знаят, да кажат на тези, които не знаят.

И понеже отдавна не сме си спретвали уъркшоп – ни фантазиен, ни китайски стихотворения –, и аз предлагам същото днес – тези, които знаят какви притчи бих разказала, да споделят на тези, които не знаят. :D Пък още по-интересно ще се получи, ако тези, които не знаят, разкажат на тези, които знаят.
Като споменах за писането на китайски стихотворения, наскоро в една книга с притчи и истории за треньори и консултанти, прочетох предложението да се проведе групово упражнение върху тая притча, което съм го правила точно два пъти, без да чета точно такива умни книги и да ходя на курс "обучаване на обучаващи". Т.е. съм се самоотгледала като коуч. :D
Та, ако имате някоя притчова мъдрост за споделяне, можете да я постнете в коментарите в блога или на страницата във Фейсбук. Ако нямате, ще си разказвам сама. То луд умора няма, дето е речено. :D

Публикувано от

0 коментара

Скитска загадка

Етикети: петък, 16 август 2013 г. 8:50

Днес ще съм кратка, че ще ни спират тока за профилактика, което – след дъжд качулка, но нямам време да се разписвам нашироко. 

Някой си скитски цар, когато лягал да спи, полагал лявата си ръка на половите органи, а дясната на устата. Защо?

Фокусът не е върху "когато си лягал", търси се символиката на жеста по същество. Предполагам, че през деня, упражнявайки мениджърските си функции, ръцете са му трябвали за по-важни неща, отколкото да пантомимичи.
Умувайте! :)

Публикувано от

11 коментара

Умението да пазиш тайна

Етикети: , сряда, 14 август 2013 г. 18:02

Време е да се сложи край на разпространението на старата шега за това, че жените не умеят да пазят тайна. В нищо друго черната неблагодарност на мъжете към прекрасния пол не се проявява така ярко, като в разпространението на тази клевета. Където и когато човек, считащ себе си за надарен с чувство за хумор, да се е връщал към тази, по-древна от самия свят тема и която неговите събратя мъже считат за свой свещен дълг да аплодират, на лицето на жената се появява странна, загадъчна, пълна с жалост насмешка, понятна само за малцина от мъжете.
Истината е, че само жените умеят да пазят тайни. Един Бог разбира тази изумителна сила, с която 99 от 100 омъжени жени се изхитряват да скрият от целия останал свят, че са свързали себе си със същество, недостойно за тяхната чиста и пълна със самопожертвование любов към него. Жената може да шепне на съседката, че мисис Джонс вече втори път обръща лицето на старата си копринена рокля, но ако в гърдите и се таи нещо, касаещо любимия и човек, и сам Господ не може да го измъкне оттам.
Слабият мъж поглежда в чашата с вино и само гледайте – вече е издрънкал съкровените си мисли на първия срещнат, който е наострил уши! Жената може да бърбори за времето и да гледа със своите детски очи най-хитрия от дипломатите, като без всякакво затруднение крие в гърдите си най-важни държавни тайни през същото време.
Адам е бил праотец на дърдорковците, първият от сплетниците и ние няма с какво да се гордеем. Под умилителния, устремен в него поглед на Ева – тази, която бе създадена за негово удобство и удоволствие – в същата онази минута, когато тя стоеше до него, любяща, млада и прекрасна като пролетна луна, той, жалкият мазник, каза:
– Жената ми я даде и аз я вкусих!
Тази отвратителна постъпка на нашия прародител не може да бъде извинена от нито един джентълмен, знаещ своя дълг към дамите.
Поведението на Адам би трябвало да доведе до изключване на името му от списъка на всеки порядъчен клуб в страната. И още повече, от онзи ден жената върви ръка за ръка с мъжа – вярна, предана и готова на всякакви жертви за него. Тя крие от света жалките му пороци, тя преиначава тълкуването на позорните му постъпки и – главното – тя мълчи ... когато една дума стига да смачка раздутото му величие и да го превърне в стъпкан парцал!
А мъжът казва, че жената не може да пази тайни!
Нека е благодарен, че умее да ги пази,  – инак всички врабци по покривите щяха да чикчирикат за неговото нищожество!

О'Хенри

Публикувано от

0 коментара

Следвай съдбата

Етикети: 11:35

Формално погледнато, просто като история, притчата, която следва, силно напомня на библейската за сеяча.
Инак е извадка от книга с дзен притчи. Главата се казва "Дойде съзерцанието и оковите падат".  Под заглавие "Идване на съзерцанието" са разказани историите, а под "Оковите падат" – трактовката.
Аз лично съм доста скептична към идеята, че можеш да смъкнеш оковите на съзнанието си, мислейки по предложен шаблон. Притчата си я харесах заради посланието в края на историята, буквалното. :)

Идване на съзерцанието

В дните от последната декада на летните горещини манастирската ливада съвсем пожълтя.
– Трябва колкото се може по-скоро да хвърлим нови семена! Така е много неугледно! – каза младият монах.
– Почакай да отмине жегата, – посъветва го наставникът. – Следвай времето!
По време на есенния празник на Луната наставникът купи чувалче със семена и даде на младия монах да ги посее. Но излезе вятър и половината семена бяха посяти, а другата половина ответи от вятъра.
– Няма да стане! Вятърът отвя твърде много семена! – възкликна младият монах.
– Излишно безпокойство! От ответите повече от половината са безплодни и все едно нямаше да пораснат, – каза наставникът. – Следвай природните свойства!
Посятите семена тутакси бяха нападнати от птиците.
– Що за наказание! Те ще изкълват всичко! – вътрешно младият монах тропаше с крак.
– Няма страшно. Семената са много, не могат да ги изкълват до едно, – отвърна наставникът. – Приемай света, какъвто е!
През нощта заваля. А на сутринта младият монах влетя в залата за медитации с вик:
– Учителю, този път всичко е свършено! Дъждът отми толкова много семена!
– Където ги е отмил, там ще пораснат! – каза наставникът. – Следвай съдбата!
Мина седмица и прегорялата преди земя, въпреки всички очаквания, се покри с изумруденозелени стръкчета трева. Даже незасаждани дотогава участъци се покриха със зеленина.
Младият монах от радост запляска с ръце. Наставникът кимна с глава и каза:
– Следвай радостта!

Оковите падат

"Да следваш" не значи просто да вървиш след, а да се съобразяваш с естествения ход на събитията – да не роптаеш, да не притичваш напред, да не търсиш помощ.
"Да следваш" не значи да "плуваш по течението", а да се възползваш от шансовете дадени от съдбата, да не бъдеш догматичен и закостенял, да не живееш в плен на илюзиите си.

Маслов, Логинова, "Най-добрите дзен притчи"

Не знам за вас, но на мен трактовката направо ми убива вкуса на притчата. Най-често ги игнорирам, но в случая форматът не предполага.
И една забележка: думата, която съм превела като "окови", в източника е "букаи" - къса верига, с която се спъва кон, като оставят да пасе сам на някоя поляна. Не знам в случая тежеста на оковите дали е от смислово значение, но като има оплаквания от архаизмите и диалектизмите, ги подменям. :)

Публикувано от

0 коментара

Календарното величие на царската особа

Етикети: , , вторник, 13 август 2013 г. 17:02

Един помешчик решил да подаде молба до Николай I за прием на сина си в учебно заведение. Той не бил изкусен в канцеларските премъдрости и не знаел как точно следва да се обърне към царя в подобен случай.
Като помислил малко, помешчикът си спомнил, че казват на царя "Августейши", но тъй като действието се развивало през септември, написал "Сентябрейши господарю".
След разглеждането на молбата Николай I поставил резолюция: "Синът непременно да бъде приет, за да може, след като се изучи, да не бъде такъв глупак като баща си".

Балязин В.Н., "История на Русия в занимателни разкази, притчи и анекдоти"

Публикувано от

0 коментара

Какво ще каже Европа?

Етикети: , 13:15

Провеждайки непопулярна финансова реформа през 40-те години на XIX век, руският министър на финансите Е.Ф.Канкрин чул обичайното възражение: "Какво ще каже Европа?"
– Ех, господа, – отвърнал той, – все едно и също обсъждаме и се безпокоим: "Какво ще каже Европа?" Какво ще каже Русия, ето какво трябва за нас да е по-важно от всичко.

Балязин В.Н., "История на Русия в занимателни разкази, притчи и анекдоти"

А "Какво ще каже България?" дали някога въобще се явявало предмет на обсъждане в подобен контекст?!


Публикувано от

0 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)