Най-кратката притча за смисъла на живота

... но пък толкова съдържателна :)

Овчицата дълго не разбирала смисъла на живота ..., 
докато не срещнала вълка.

Михаил Генин, "Невечни мисли"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Легенда за шипката



en.wikipedia.org
Това било отдавна, отдавна. На синия Алтай живеел старец. Той имал дъщеря с неописуема красота. Идвали много сватове за ръката и, но баща и не я давал, чакал най-богатия жених. Алчен бил и виждал щастието само в парите.
А момичето се влюбило в беден пастир. Той не можел да плати огромния откуп, който искал баща и и се срещали тайно. Но един ден дошъл да се сватосва най-богатия бай в околността. Той бил стар и алчен, но бащата се съгласил да даде момичето, защото това и чакал - този, който може да даде най-много за дъщеря му. Тя решила да избяга. През нощта се измъкнала тайно от аула и побягнала, но баща и се досещал, че ще направи опит да се отърве от нежеланата женитба и час по час я наглеждал. Като видял, че я няма, хукнал да я гони. Макар че бил стар, при мисълта да загуби богатия откуп, тичал като младо момче. И я настигнал. Хванал я за ръката и в този миг тя се превърнала в нежно розово цветче. Но баща и не се отказал и понечил да го откъсне. А на цветето избили шипове и го одрали. Девойката се съпротивлявала до последно.
Така и не могъл бащата да го изтръгне. И до днес си расте шипката, с нежните, прекрасни цветове и бодличките, които да ги пазят.

алтайска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

Да изповядаш градината

Паисий Светогорец веднъж копаел градината си, за да посади домати. Минал някой и го попитал какво прави.
- Изповядвам градината - отвърнал старецът.
- Че откога на градината и трябва изповед? - засмял се минувачът.
- Трябва и - сериозно казал Паисий. - Нима не си видял, че като я изчистиш от камъните, бурените и тръните, ражда здрави и силни плодове, а ако я оставиш без изповед -  недоносчета?!

В повечето случаи с лека душа човек наистина е по-ефективен. Но не знам защо тая приказка повече ме подкара на мисълта, че добрата метафора е майка на ефективната манипулация. :)



Публикувано от

Ориенталски приказки и Библиотечката на Глокси

Добавих нова страница в блога - Библиотечката на Глокси, където да качвам сканираните си книжки, антикварни най-вече и тематично свързани с блога.
В библиотечката можете да влизате от произволна страница под хедъра в средата, където е надписа.
А първото попълнение е това:


 Ориенталски приказки

Книжката съдържа китайски, тибетски, японски, индийски и турски приказки и притчи. На английски е, като текстовете са адаптирани за улеснение при изучаване на езика. Руско издание от 1959 г. И съответно превода на фрази под черта и речникът са английско-руски.
Можете да четете или свалите от Box.








Книжката е чуждоезична по изключение. Следващите ще са просто стари. :)

Когато качвам нови попълнения, пак ще ви информирам в пост, защото ъпдейтите няма да са видими за потребителите по имейл.

Приятно четене!


Публикувано от

Драконови приказки: Най-голямата сила

Драконът унищожавал реколтата и крадял добитъка. Жителите на планинското село не можели повече да търпят разбойничествата му. Една вечер, след като драконът се прибрал в пещерата си, селяните се промъкнали до нея и му заложили капан. През нощта ги събудил яростния му рев. "Аха, хвана се!" - радостно си помислили те. Но скоро разбрали, че капанът не успял да го задържи. Селото било обградено от висока каменна стена с порта. На сутринта видели, че раненият дракон е паднал пред портата и хората се оказали затворници в собственото си село. "Какво ще правим?" - питали се всички. Но най-тревожно било едно девойче, което даже не било от селото. То дошло при местната знахарка, за да вземе мехлем за баща си, който бил пострадал от мечка, и трябвало спешно да се върне у дома. Селяните мълчали и виновно гледали встрани. Момичето помислило малко, взело бурканчето с мехлема и се измъкнало през портата.
Всички изтръпнали и всеки миг очаквали да чуят как драконът разкъсва девойчето. Но вместо това чули нежен глас:
- Бедният дракон! Много ли те боли? Ей сега ще ти намажа раната с мехлем и тя ще заздравее. Но нека първо да идем до реката, за да измия кръвта от люспите ти.
В отговор се раздал жален вой. Селяните се покатерили на стената и видели как драконът се клатушка след момичето като кученце на каишка. Само че вместо каишка имал розова копринена панделка. До реката девойчето промило раните на дракона и после дълго му шепнало нещо в ухото. След това се върнало до портите на селото и казало:
- Аз трябва да тръгвам, за да помогна на баща си. Но драконът обеща да не ви закача, ако се държите добре с него. Тогава той ще пази вас и вашите стада.
- Как го усмири? - недоумявали селяните.
- Най-голямата сила е нежността - засмяло се момичето. - Тя усмирява дори и дракони.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Преображение

Според Библията на този ден Исус разкрива пред трима от учениците си божествената си същност на планината Тавор. Лицето и дрехите му заблестяват с ослепителна светлина. Беседва с двама от старозаветните пророци и глас от небето го назовава като син Божи.
Според народните вярвания през нощта на Преображение небето се разтваря както на Богоявление и чистите по душа могат да видят Бога. През деня Господ "пребраздява" небето със слънчев лъч, което е знак, че е време за есенната оран. Времето се пречупва и водата в реките започва да изстива. На този ден се бере първото грозде и се освещава в църквата, след което се раздава на близки и съседи. А в по-северния християнски свят, където няма грозде или още не е узряло - ябълки. Според народните поверия плодовете, които ще се освещават, не се ядат до този ден. Но няма такава църковна забрана за миряните, само за някои монаси. Ритуалът с освещаването на плодовете е за благодарност към Бог за изобилието, с което ни е дарил. Според поверията до този ден също не се ядат и къпини. Казват, че когато Господ създал гроздето, Дяволът, за да му подражава, създал къпината. И не бива да се вкусва дяволският плод преди създадения от Бога.
Има изобилие и от именници. На този ден празнуват Сотир и Спас (отново :) ), а според някои източници всички с имена, производни на Христос - Христо, Христина, Християн, както и Светлин, Светла и Сияна.

Честито Преображение Господне! И хубав празник на всички именници!


Публикувано от

Как започнали да правят бирата от ечемик по закон

Днес бил международен ден на бирата, което като човек безалкохолник едва сега забелязах. :D Но понеже целият останал свят пие бира охотно, не мога да го подмина с безразличие. Намерих няколко много забавни (за мен) бирени притчи, пародии на дао, но за да не си се смея сама, за по-сигурно се ориентирам към историята. :)

През 16 век, макар че бирата е напитка с многовековна история, в Бавария бил приет Райнхайтсгебот - Закон за чистотата на бирата. Тогава в Европа имало голям глад и населението измирало. А знатните граждани си варели бира от скъпоструващата пшеница. За да прекрати това разточителство, Баварският херцог издал този закон и в него указал занапред бирата да се вари само от вода, ечемик и хмел. Посочил също и пределни цени за напитката в определени периоди от годината. А този, който прегази закона, бил заплашен от строгото наказание, да го лишат от бъчвичката му бира.
Така законът бил създаден от икономически съображения, но добил гастрономически последствия.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Гатанка за златната рибка

Известната у нас приказка на Пушкин "Рибарят и златната рибка" е писана по "Рибарят и неговата жена" на братя Грим.
Какво пожелала бабата в приказката на братя Грим, което преляло търпението на рибката и изпратило старицата отново в схлупената рибарска колиба? :)



Публикувано от

Баснята за враната в японски вариант

Враната хванала охлюв и кацнала на един висок клон, за да го изяде на спокойствие.
- Ти имаш такъв красив глас, изпей една молитва на Буда, за да умра спокойно! - помолил охлювът.
Враната отворила човка, за да започне молитвата и охлювът паднал в храстите.

Публикувано от

Напънала се планината и родила мишка

Някога отдавна в недрата на огромна планина се раздал страшен грохот. Тъй като напомнял на родилен стон, решили, че планината ще ражда. От всички краища на света се събрали тълпи народ да наблюдават великото чудо- каква рожба ще даде планината на света. Дни и нощи стояли в трепетно очакване и накрая планината родила мишка.
Така е и с хората - много обещават, а нищо не вършат.

Griset Ernest

Публикувано от