Притчите

Честит празник! Бъдете светлоносни! :)

И като наближи някой такъв, и като рукнат едни историко-философски извори: имало ли го, нямало ли го, какво утвърждавал, кого заблуждавал и бла-бла ...

Неблагоразумието да разсъждават на глас по темата имали и мъжете на три приятелки (или просто им се свидели по 2 лв. за един зюмбюл, казва ли ти някой) и половинките им решили да отпразнуват по женски. Излезли вечерта. Влезли в едно заведение, във второ, в трето - никъде нямало места. Накрая си купили почерпка и отишли на гробищата. Пийнали добре. Грабнали в тъмното някакви цветя от гробовете и се прибрали вкъщи.

На следващия ден мъжете им се срещнали и първият се оплакал:

-А на моята любовникът и подарил огромен букет за осми март!

-И на моята - казал вторият.

-А моята цял венец донесе! - проплакал третият. - С надпис: "От колегите" ...

Имало ли такъв празник? :)

 

Един млад мъж безуспешно търсел любовта. Някак все попадал на момичета, в които нещо го отблъсквало - коя недотам красива, коя глупавичка, коя свадлива. Безкрайно уморен от търсенето на идеала, младежът се обърнал за съвет към мъдрец.

Старецът изслушал внимателно жалбите му и казал:

-Виждам, че това силно те измъчва. Но кажи ми, какво е отношението ти към майка ти?

Момъкът бил озадачен:

-Но какво общо има майка ми? Е, добре ... Често ме дразни с глупавите си въпроси, с настойчивата си загриженост, с мрънкането си за какво ли не. Но въпреки това я обичам.

Старецът поклатил глава и продължил:

-Ще ти открия една от най-важните тайни на Любовта. Щастие има и то е скрито в сърцето ти. И семето на благополучието ти в любовта е посадено от много важен човек, твоята майка. Както се отнасяш към нея, така ще се отнасяш и към всички жени на света. Защото майката е първата Любов на света, която те е приела в грижовните си обятия. Първият образ на жената, който си срещнал. Ако обичаш и почиташ майка си, ще цениш и уважаваш всички жени. Когато се лишиш от предубежденията си и се отнасяш внимателно към жените, те ще бъдат склонни да ти разкрият истинската си красота. Отношението ни към родителите ни е мерило за нашето щастие. 

Момчето благодарило на стареца за мъдрите думи, а на тръгване той му дал още един съвет:

-И търси за спътница в живота момиче, което почита и уважава баща си.

На 12.04.1877.г. император Александър приемал в Кишинев парада на армията. Напътствайки руските войски, възкликнал:

-Довиждане! Връщайте се по-скоро и със слава! Бранете честта на руското оръжие и да ви закриля Всевишния!

Войската му отвърнала с гръмовен рев:

-Ура! За братята! За святото дело! За вярата Христова!

Попаднах на цял диск с руски военни песни и химни, посветени на тази война. Песните са писани по време на подготовката, в течение на войната и малко след нея.

Част от текста на песента "Напред, за братята!":

В описанието на диска се разказва за нашия национален празник и как на него "признателни българи поставят цветя и на паметника на Незнайния воин в памет на руските, финските и румънски войници, загинали във войната" ...

Добре, че са написали техни "скрижали", защото ние нашите упорито ги изтриваме ден след ден. Унищожаваме и обезличаваме историята си и тъпчем културните и проекции по мазета и тавани. Не помня вече от колко години старите български филми за Априлското въстание и Освободителната война изчезнаха от телевизиите...

И едно клипче на казашката  песен "Да си спомним, братя, как стояхме в облаците на Шипка", също от този диск. Към края се пее "Ех, момчета, няма да забравим този бой!" Дано поне те го помнят, ние може скоро и него да забравим ...

... или как народните умотворения "дописват" Библията :)

Господ заръчал на Ной да построи кораба за потопа, но той видял, че няма да се справи сам и извикал трима майстори да му помагат. Добре, но единият харесал дъщеря му и я поискал за жена. Другите, като чули, и те поискали същото, иначе нямало да му работят. Не знаел Ной как да постъпи. Имал само една дъщеря, а и тримата майстори му били нужни.
Господ решил да му помогне и през нощта превърнал котката и магарицата му в девойки. Като станал на сутринта Ной и видял, че има три щерки, които си приличат като три капки вода, а котката и магарицата липсват, сетил се каква е работата. Дал ги на майсторите за жени и работата тръгнала.

Минал някой-друг ден и решил да поразпита зетьовете как са вкъщи.

-Добре си живеем, - казал първият зет - само от време на време жената като се ядоса, реве като магарица.

-И ние сме добре, - казал вторият - само моята като се ядоса, съска и драска като котка.

-Аз нямам от какво да се оплача - казал третият. - Моята е винаги спокойна, шета си кротко вкъщи и много ме слуша.

"Ето тази е от сърцето ми - помислил си Ной - и приляга на човек. А другите са от котката и магарицата."
И до ден днешен от потомките на дъщерите му едни реват като магарици, когато се ядосат, други съскат и драскат като котки, а трети винаги са кротки и спокойни.

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Имало едно време една баба и един дядо. Сиромаси били, но решили нещо да си купят, да отпразнуват деня на баба Марта. Дядото предложил:

-Хайде, бабо, да си вземем рибка, да се гостим за името на баба Марта.

-Що ни е риба, дядо? По-добре винце да си купим!

Взели си винце и седнали да се черпят за здравето на баба Марта.

Дошла баба Марта, видяла как се веселят и попитала:

-Какво правите, дядо?

-Ей, на, черпим се за здравето на баба Марта!

-Аз съм баба Марта. А за честа, дето сте ми оказали, ще ви се отблагодаря. На лято освен вашата реколта, да съберете всяко зрънце и всяка сламка от нивите и ливадите, оставени от немарливи стопани. Догодина, дойде ли моят месец, ще пратя люта зима. Ще свършат запасите на хората за тях и за добитъка, ще дойдат да купуват от вас. Като им продавате сено за добитъка, да им давате само за половината животни в замяна на другата половина.

Така казала баба Марта и се загубила от очите им. Старците я послушали, направили каквото заръчала. И тя удържала на думата си. Когато трябвало да дойде пролетта, докарала люта зима. Хората свършили запасите. Разчуло се, че бабата и дядото имат сено и жито. Хората започнали да се стичат у тях да купуват. Дядото давал сеното, както заръчала баба Марта. И житото скъпо продал. За кратко време се замогнал.
Разбрал Късметът за тая работа, завидял му и решил пак да го осиромаши. Намислил, когато дядото иде на лозето да го подрязва, да му се пъхне между краката и да го спъне. Като падне да се удари лошо и се залежи на постеля, пак да осиромашее. Но баба Марта разбрала и казала на стареца. Научила го още да си сложи една торба между краката, та като се пъхне Късмета да го спъва, да го затвори в торбата. После да му тегли един хубав бой, докато го омаломощи, но да не го пребива до смърт. Дядото и този път я послушал. Хванал Късмета в торбата и добре го натупал. Накрая го пуснал, но не и преди да обещае, че занапред няма да се опитва да му прави поразии, а само ще му помага.

народна приказка

Честита Баба Марта!
Да и почетем празника, та да ни почита и тя! :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!