Притчите

Още една история от "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев и оставяме книжката намира, защото и без това трябва да посрещаме баба Марта. Тази е за поп Тодор. Преразказвам я частично и в обратен ред.

След Първата световна война било трудно да се намерят и да се доставят качествени хранителни продукти. Продавало се обезмаслено сирене. Като нямало друго, и за него се извивала опашка. Минал покрай една такава поп Тодор. Разбрал за какво са се наредили хората, опитал сиренето и казал:

-От това сирене можете да ядете и на разпети петък. Не е грешно, защото въобще не е блажно.

А аз си мисля, че към днешна дата всичкото сирене, дето ни го продават е от тая категория. 70% е куча марка и трудно можеш да разбереш, че е сирене, какво останало да е "блажно". А останалите 30% е "здравословно". Само струва 3-4 пъти повече от първото, инак си е пак същото. Та ако не си правите сиренето сами или някой да ви го прави на село, отсъства почти всякаква вероятност да съгрешите, похапвайки сиренце през постите. :D

В някакъв период след Освобождението се гледали много кози. Както е известно, искат далеч по-малко грижи от овцете. Но като се намножили, унищожавали обширни зелени площи, особено младите гори. И правителството приело закон за защита на горите. Започнали масово да колят козите и на пазара имало много козе месо. На опашка за такова се бил наредил и поп Тодор. "Дойде време да колят и брадатите" - подкачил го някакъв зевзек от опашката. Попът помълчал, па рекъл:

-Ще ви разкажа една приказка. 

Веднъж овцете се присмели на козите, че имат смешни кози бради. На козите им станало много мъчно от подигравката и решили да си обръснат брадите, за да не им се смеят. Но една коза отишла да пийне вода на кладенеца и се огледала в него. Видяла, че наистина има смешна брада, но ако я махне, ще заприлича на овца. И в крайна сметка решили, че по-добре да имат смешни бради, отколкото да заприличат на овце.

по "Спомени и анекдоти за великотърновци" от Сава Русев

Попаднаха ми и серия китайски приказки, които обясняват възникването на техни пословици, поговорки и фразеологизми. Така че ще си имаме още една серия. :)

Някога, много отдавна, най-малката дъщеря на китайския император Ян излязла да плува с лодка в морето. Докато се наслаждавала на разходката, излязъл силен вятър и преобърнал лодката. Преди тялото и да бъде погълнато от бурните вълни, духът и се превърнал в красива птица. Излитайки над ревящото море, птицата проплакала тъжно: "Чингвей, чингвей". Затова хората я нарекли с това име. Заселила се на една планина близо до морето, но толкова го мразела, че решила да го запълни. И започнала всеки ден да носи камъчета, пръчки, всичко, което успявала да намери, и да ги пуска в него. Един ден морето и проговорило:

-Нещастна малка птицо, престани да правиш това! Никога няма да успееш да ме запълниш!

-О, ще го направя! И това не подлежи на съмнение! - отвърнала Чингвей. - Ще го направя, дори да ми отнеме хиляда години! Ще го направя, дори да трябва да нося камъни и клонки до свършека на света!

Оттогава започнали да казват "Чингвей се опитва да запълни морето" за някой, който е твърд и непоколебим в решенията си и не се отказва, докато не постигне целта.

китайска приказка 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

от серията с персийските пословици и поговорки

Крадец научил, че в една къща има много скъпи вещи. Поискал да я ограби и започнал да обикаля наоколо, но все имало хора и нямало как да проникне незабелязан вътре. Най-накрая се чуло, че стопаните отпътуват за няколко дни и той решил, че е настъпил неговият час. Промъкнал се през нощта и започнал да разбива стената, откъдето искал да проникне в дома. Но тя била каменна и много здрава. Вдигнал силен шум, а работата не напредвала бързо. Шумът пробудил един бездомен просяк, който спял наблизо. Той се зачудил какъв е този шум посред нощ и отишъл да види. Крадецът първоначално се уплашил и се скрил, но като установил, че неканеният посетител е някакъв бездомник, се успокоил и се върнал при оградата.

-Какво правиш тук по никое време? Дом нямаш ли си? - скарал се той на просяка.

-Ако имах свой дом, едва ли щях да съм тук - отвърнал просякът. - А ти какво правиш?

-Имам си работа. Да не съм безделник като теб!

-Да ти помогна ли?

-Не, не можеш.

-И с какво се занимаваш?

-Бия тъпана.

-Че защо?

-Как? Нищо ли не знаеш?

-Какво да знам?

-Утре тук ще има сватба и аз се готвя за нея.

-Ти ли ще се жениш?

-Не, аз съм тъпанджията. Репетирам, за да свиря на сватбата.

-Бре! - зачудил се просякът. - Че какъв е тоя тъпан? Биеш го, пък не се чува музика?
-Специален е моят тъпан - нагло отвърнал крадецът. - Бия го днес, за да се чуе утре.

Оттогава започнали да казват "Бие тъпана днес, за да се чуе утре" за работа, чиито резултати ще излязат наяве по-късно.

персийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Това не беше планирана история, но какъвто си е табиета на приказките в блога, сами се намират, когато им е времето. Подреждам някакви книги и тая, "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев, я отворих наслуки. Съдържа късички разкази за местни хора, заговенската беше втората подред. Историята е за човек с прякор Камбура, който страстно обичал да си пийва, но ще пропусна останалите му подвизи и ще отразя само историята с халвата. :)

На Заговезни на един конец се връзва бяла халва, а другият край се връзва на тавана. Конецът с халвата се върти в кръг и децата, както са насядали, всеки гледа да хване със зъби, без да пипа с ръка. Става хубава забава и за възрастни, и за деца, защото е много мъчно да се хване халвата със зъби, когато се върти. При въртенето може да те удари по лицето, по косата, по дрехите. Отива Камбура при Мишката, купил халва, отбил се в кръчмата да се почерпят. Чукали се, благославяли: "Ха, сладки заговезни, леки пости! Ха, сладки заговезни, ха леки пости!", докато втасал хубаво. Тръгнал да си върви нагоре по стръмния сокак. Падал, ставал, докато си отишъл. Жена му го посрещнала: "Идеш пиян и халва не си купил!" "Купих бе, жено, но къде съм я сложил не помня!" Децата го наобиколили, гледат го отзад и се облизват. А то каква била работата. Като падал и ставал, халвата се залепила отзад. Като разбрал, казал: "Тая година вместо да я закачим на тавана, я закачихме на дирника ми. Та да видиме на какво добро ще е!"

из "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев

Миналата година ви разказах легендата за румънската мартеница. Сега да погостуваме на другите съседи.

Според преданията Ксантия била богиня на цветята. В нея бил лудо влюбен бог Македон. Но злонамерени богове я превърнали в цвете. И оттогава всяка пролет той тръгва по градините, полята и ливадите, край реките и ручеите да търси любимата си. В чест на безсмъртната им любов нарекли първия пролетен месец Ксант и възникнал празника Ксантика.

Вярва се, че на този празник става "измиване на душите", прощаване на греховете и пролетната светлина побеждава зимния мрак, който притиска душите. Символ на празника става червено-бялата плетена връвчица, с която закичвали вратите и прозорците за празника. Жените си правели от нея гердани и украшения за коса, мъжете си ги връзвали на пояса, а децата - на ръцете. Червено-бялата нишка връзвали и на добитъка и на ралата и яремите.
Бялото символизира чистотата и искреността, а червеното - любовта и светлината. Ксантика е празник на пролетта, любовта, цветята и красотата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Празникът има предхристиянски корени, като всички народни обичаи. Този специално е посветен на изпращането на зимата. Според старите традиции продължава цялата седмица с различни ритуали за всеки ден от тях. Но преданието е за възникването му.

В стародавни времена Карачун(Чернобог, бог на зимата) се скарал с останалите богове и за малко не превърнал земята в мъртво, заснежено царство. Когато най-накрая се споразумяли, решили през част от годината на земята да царуват Карачун и вярната му спътница Зимата, след това да идва Пролетта и така да започне кръговрата на годишните времена.

Но когато дошло време старицата Зима да си ходи, тя се заинатила. Не искала да се прибере в тъмното подземно царство.

-Няма да си тръгна! - тропнала тя с крак и подгонила по земята най-свирепите и студени вихрушки, които и били останали. - Не и докато не ме изпратят подобаващо! И то така, че сама да не мога да си го представя! А, и още искам във всяка къща да свети по едно слънце!

Боговете се разтревожили. Зимата искала невъзможното. А ако не успеят да я умилостивят и да я накарат да си тръгне, ще измори хората с глад и студ. Чудили се как да постъпят и изведнъж светлата Лада възкликнала:

-Знам какво да направя!

Превърнала се в синигерче и слязла от небето на земята.

В определеното време Зимата се явила на изпращането си. И онемяла от изненада - във всеки дом на трапезата имало блюдо с нещо кръгло, изпускащо сладък аромат. И всяко светело като слънце. Това били масленици (блини, на вид са палачинки, макар някои да се правят с мая), които Лада научила хората да приготвят.

А хората се веселели. Гощавали се, пеели и танцували. Чествали Зимата и я наричали ласкаво щедра, хлебосолна, маслена, весела, почтена. Тя била толкова потресена от доброто отношение, че си тръгнала без всякаква съпротива.
Дошла Пролетта, но оттогава хората ежегодно изпращат Зимата тържествено, устройват и празник и пекат масленици.

Празникът в Русия се нарича Масленица и блините са си тяхното традиционно ястие за празника. А на Балканите вероятно ролята на кръглото, маслено и светещо като слънце играе баницата със сирене. Примерно, на места в Македония е известен под името "недела на коматите"(комата е вид баница). Подобни ритуали и празненства за изпращане на зимата имат не само славянските народи, а в цяла Европа. А обичаят с искането и даването на прошка е възникнал по-късно под въздействие на църквата.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Понеже вчера четох някакви неща, които ми припомниха началото на приказката - хем плюе отрова, хем се сърди, че не му се радват ...

На една змия и омръзнало да говорят лошо за нея и да я отбягват. Отишла при един мъдрец и го попитала какво да направи, че да не е така.

-Просто е, - отвърнал мъдрецът - престани да хапеш.

След няколко дни я заварил едва жива на пътеката пред къщата си.

-Лош съвет ми даде ти - простенала змията. - Спрях да хапя и сега хората ме бият с тояги и ме тъпчат с крака.

-Аз ти казах само да спреш да хапеш, не да не съскаш - възразил мъдрецът.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Имало някога един човек, който през целия си живот никому не бил сторил зло. Останалите хора го смятали за светец и го почитали. 

Дошло време да си иде от този свят. Слязъл ангел и го повел към рая. Но на пътя им изскочили дяволи и задърпали човека към ада.

-Точно този ли човек искате да приберете? - възмутил се ангелът. - Че той през целия си живот никому не е сторил зло!

-Вярно е, зло не е сторил - признали дяволите. - Но не е сторил и добро. А ние добро не вършим. Наш е!

И пак задърпали човека към пъкъла.

-Ех, човече, - натъжил се ангелът - не можа ли барем за две пари да свършиш добро?!

Замислил се човекът и казал:

-Така, както си спомням, точно за толкова съм свършил. Веднъж видях две деца да се бият за едно куче и дадох две пари на едното, та да остави кучето на другото.

Зарадвал се ангелът. Сложили добрината на везните и стигнала да приберат човека в рая, та да си спаси душата.

народна приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Първоначално Бог повелил да раждат и мъжът, и жената. Станали и двамата трудни (само не ме питайте как, представа си нямам ). Като дошло време да раждат, първа родила жената. Повила детето, сложила го на гърдата си да суче. Като заплачело, го люлеела. Не се отделяла от него.

Размислил се мъжът: "Струва ли си да си взимам такава беля на главата? Такава грижа! Това дете душата в рая ли ще ми носи? Няма да съм глупав като жената, ще взема да изхитрувам ..."

И след някой-друг ден, като дошло време и той да роди, се качил да ражда на една круша. Детето паднало на земята и се утрепало. Хванал се Господ за главата и повелил оттогава само жената да ражда.

Затова и децата като са в беда викат "Олеле, майко!", а не "Олеле, татко!"

(Въпреки че последното не е абсолютно правило по мои наблюдения. :))

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!