Притчите

Двама съседи влезли в лют спор, чие е парчето земя на границата на имотите им. Всеки настоявал, че земята е негова. Накрая, като видели, че сами няма да се разберат, се отправили при стар мъдрец да разреши спора им.

-Да попитаме самата земя - предложил старецът.

Отишли на спорния участък и двамата съседи замрели в очакване. Старецът се навел към земята, постоял малко така, все едно я слуша, изправил се и отвърнал:

-Земята каза, че не е на нито един от двама ви. Вие сте нейни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Изнасяйки реч в разгара на Гражданската война, Ейбрахам Линкълн говорил за южняците като за ближни, за човешки същества, които са заблудени.

-Как можете да говорите така? Те са наши непримирими врагове и трябва да ги унищожим! - възкликнала възрастна дама.

-Помислете, мадам, - отвърнал Линкълн - нима аз не унищожавам враговете си, като ги правя свои приятели?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Веднъж, когато се върнал от разходка, Хинг Ши заварил учениците си в шумен спор.

-Какво обсъждате така разпалено? - попитал мъдрецът.

-Учителю, опитваме се да изясним кои са трите най-страшни недъга - отвърнал един от учениците.

-И до какъв извод стигнахте?

-Решихме, че най-страшно е да си сляп, глух и ням.

-Вярно е, но само наполовина - казал Хинг Ши.

-Но как? Ние изброихме и трите.

-Вярно е наполовина, защото няма по-лошо от това да си сляп за чуждата беда, глух към молбата за помощ и в нямо безразличие и към двете.

Юлия Дубинкина-Илина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Жената и всички животинки женски, кога родили за пръв път, всичките [бебета] били улоган (куци), както са днес малките деца. Сполай му на Бога, взел всичките мъничета родени, да речем агнето от овцата, телето от кравата, жребчето от кобилата и другите, та ги прехвърлил през една рътлина и ги благословил всички да застанат на нозете си и да проходят. И от този час всяко животинче, що се ражда, се вдига на краката си.

Посегнал и от жената да вземе детето, за да го прехвърли. Добре, ама жената го стиснала в ръце и не рачила да му го даде. Бре, сполай му на Бога, той дърпа, жената дърпа, не можал да и го отнеме (не че не можал, ами искал сама да кандиса). Като видял, че не кандисва, я благословил така: "Е, хайде да си благословена жено: щом не ми даде детето да ти го прехвърля като на всички животинки, ти да го гледаш от година повече улогаво и все на ръце да го носиш, дорде проходи."

приказка от Прилеп, записана от Марко Цепенков

Хората се уморили от многочислените религиозни постулати и един ден помолили Бог:

-Освободи ни от заповедите, остави ни да живеем свободно!

Господ се съгласил. На следващия ден се явил в ужас Архангелът:

-Хората докараха безброй религиозни свитъци, книги и писания. Къде да сложим всичкото това?

Бог отвърнал:

-Аз им дадох единствено десет заповеди на каменни скрижали. Да върнат тях, а това, което сами са написали за себе си, за себе си и да оставят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Това досега единствено го бях срещала като маниер на джигитите да държат жените изкъсо. Представям ви македонската интерпретация. :D

Брачна двойка празнувала двадесет и петата годишнина от сватбата си. Те били известни с това, че нито веднъж през брачния си живот не се били скарали. Медиите ги интервюирали каква е тайната на успешния им брак.

-След сватбата - започнал да разказва мъжът - отидохме на меден месец. В хотела, където бяхме отседнали, предлагаха като развлечение конна езда и един ден решихме да се възползваме. На мен ми се падна кротък и спокоен кон, но не и на жена ми. Нейният веднага започна да буйства и я хвърли от гърба си. Тя стана спокойно, потупа го и тихичко му каза: "Това ти беше за пръв път". Като го яхна повторно, скоро той пак я хвърли на земята. Тя пак го потупа и спокойно отбеляза: "Това ти беше за втори път". Не можех да се начудя на хладнокръвието и. Когато яхна коня за трети път и той отново я хвърли, тя свали пистолета, който висеше на кръста и и без да каже една дума го застреля. Аз бях потресен! "Луда жено! - креснах и. - Защо уби горкото животно?" "Това ти беше за пръв път" - смирено ми каза тя и се усмихна.

-Споменът за тази случка ни е предпазвал от спорове през целия ни останал брачен живот - завършил мъжът.

Преди доста време един потребител питаше за притча с такова заглавие. Единственото, което имах към онзи момент в тоя контекст, не беше това, което търсеше. Сега намерих друга, качвам я. Ако на него вече не му трябва, ще потрябва на някой друг.

-Кой съм аз? - попитало момче един старец.

-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.

"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.

"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.

"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.

"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.

"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.

"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.

-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си  и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

неизвестен произход

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Вчера, докато подбирах какво да кача за празника, попаднах и на едно такова кратичко поверие:

Веднъж на празника си св. Трифон, като зарязвал лозето, сипал пепел на снега и той започнал да се топи. Оттогава започнали да казват: "Трифон сече, но замириса на пролет".

Празникът, както е известно, бележи началото на пролетния цикъл. А защо казвам, че поверието е вярно. Преди малко някъде около нас един чичопей пееше с пълно гърло. Дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Явно е усетил миризмата на пролет, нямам друго обяснение! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!