Я душу спрятала в сундук

Я душу спрятала в сундук,
Чтоб не нашли ни враг, ни друг,
Как ни старались, не искали....
Чтоб на ветру не полоскали.
Не билась чтоб, едва дыша,
В чужих руках моя душа.
Чтоб отойти она могла
От бед, предательства и зла.
Укрыла покрывалом белым,
Чтоб не страдала, не болела.

Но только вдруг раздался стук...
Открыла старенький сундук
И вижу, что едва дыша,
Там задыхается душа.
"Пусти меня, я полечу,
Я жить в неволе не хочу"...
"Тебе же больно..."
"Ну и пусть!!!!
Хочу чтоб были боль и грусть,
В покое если прозябать,
Так ведь и счастья не видать...."

автор неизвестен

Що се отнася до личните ми изживявания, душата ми засега си остава без покривало, но на визията си нахлузвам магарешка кожа, т.е. воден знак. Не съм вярвала, че и такова нещо може да ми се наложи, но вчера се оказа, че освен кражбите на публикации, които са открай време, някаква особа си присвоила и профилната ми снимка и се украсила с нея във Фейсбук. Да не се чудите отсега нататък защо ще ме гледате подпечатана. Гадно е да ти крадат публикациите, но дума не може да става за сравнение с това, някой да се представя за теб! Долу ръцете от мен!

Публикувано от

Не в аскетизма е същността



Честит Антоновден!

Веднъж при свети Антоний дошъл отец Аммон-девственикът и му казал:
-Знам, че моят аскетизъм превишава твоя. Защо тогава името ти се слави по света повече от моето.
-Защото повече обичам Бог - отвърнал свети Антоний.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Драконови приказки: Влюбеният дракон



Ante Meridiem by Cryslara
"Искам приказка за такива дракони"- каза Рени.
Ха сега, де!  Като не са на мода сред приказниците дракони с влечение към себеподобните си. И още по-малко щастливо влюбени. Но с малко прекрояване ... :)





Веднъж Драконът се влюбил. Влюбване като влюбване - цветенца, разбира се, душел; слушал песента на птичките; въртял се непрекъснато около дома (т.е. пещерата) на любимата си и стихове съчинявал:
Твоите очи зелени
отдавна взеха ми ума.
Опашка чудна, паст желязна ...
О, нека във краката ти да падна!
Но трите прелестни глави
не поглеждат ме, уви!
Действително, не му вървяло на Дракона в любовта. Сигурно защото бил вегетарианец. А сред околните битувало мнението, че без месо драконът не е дракон. "Ами той сигурно никаква сила няма, нали разбираш!" - шепнели приятелките на ухото на любимата му и го поглеждали снизходително.
А сила той си имал. Но от безразличието на любимата си се разболял. Лежал на ръба на една пропаст с отпуснати криле. Две от главите му димели, а третата кашляла в пропастта огнени топки. Долетяла при него Драконката и му казала:
-Слушай, ти иначе си нормално сложен, добре изглеждаш. Но защо не ядеш месо? Ако ядеше, можеше да ти се усмихна ласкаво ...
-Аз обичам ягоди - отвърнал Драконът. - Особено горски. А месо не обичам.
-Но нали казват, че любовта на Дракона минава през стомаха. Не можеш ли в нейно име да похапваш месо поне месец? - опитала се да го изкуши тя.
-Любовта е дело сърдечно. Храносмилането няма нищо общо - останал непоклатим Драконът, въпреки че вътрешно му се плачело.
За негово щастие Драконката излязла любопитна:
-Да взема да ги опитам тия твои ягоди пък, какво толкова ...
Драконът подхвръкнал от изненада и закръжил във въздуха от щастие. Литнали към полянката с ягоди, приземили се и той запълзял по земята ягодки да събира. Късал ги с уста, но не ги гълтал, а деликатно ги подавал на възлюбената си с върха на езика.
Вкусът, естествено, бил непривичен, ароматът също, но и харесали. "Да взема да пробвам малко по-различен живот ... - замислила се тя. - А то, иначе, едно и също, едно и също - всеки ден ..."
Тази нощ Драконът спал преплел шии и опашка с Драконката.

Не ставайте пленници на догмите, не бягайте от късмета си! :)

по Анна Поршнева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Какво прави брака щастлив



Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
      "Мъжът когато оглушее,
А пък жената - ослепее."
      Отвърна графът разсъдлив:
"Защо бедата страховита
Да прави брака ни щастлив?"

      И рече кралят: "Щом ушите
Не чуват вече ругатните,
      Мъжът прогонва от слуха си
Словата злобни на жена си
      На масата или в кревата.
Така, избавен от кавгите,
Живее в мир, с душа благата.

      Подобно случва се с жената:
Щом не съзира светлината,
      Не може да следи съпруга
Дали не кръшка тайно с друга,
      Тъй ревността ѝ се стопява,
Във всичко вярва слепешката
И бракът се успокоява."

1547



Ханс Закс

Превод: В. Константинов

Източник



    

Публикувано от

Красива съм ...



Картината е на Людмила Скрипченко
Красива съм, каза ми един мъж ...

Винаги оставям букета на масата за известно време,
преди да се сетя, че на цветята ще им трябва ваза
и вода,
за да живеят по-дълго,
нищо, че вече са отрязани ...

Минута за реклама? - Не,
за разкаяние, макар и не дълбоко.
Просто благодаря, защото забравям
почти толкова често,
колкото и букета на масата ... :)





Публикувано от

Какво е здраве?

Един кавказки планинец, който наскоро отбелязал двеста и петдесетия си рожден ден и двадесет пъти бил крал булка, празнувал поредната си сватба.
-Какво е здраве? - попитал го един от гостите.
-Вай, вай, вай, нима не знаеш! - отвърнал младоженецът. - Здраве е днес да не те боли там, където те е боляло вчера, а утре - там, където те боли днес.



При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

Банго Васил

Циганската Нова година е и идва Банго Васил. :)
От многобройните легенди за него, които в крайна сметка се свеждат до това, че ги спасил от изтребване, харесвам най-много тази:

Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат и били спасени.

Източникът е тази циганска читанка, в която има още много варианти на легендата и подробно описание на празника Василица. 
А другата, която ми допада, свързва в спасението им двамата светци, които почитат - св. Василий и св. Георги. Мисля, че я прочетох в "Клуб 50+" преди време.

Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият - момче, другият - момиче.
Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.


Публикувано от

Ищар и Думузи

Книгата с митовете ми попадна в началото на седмицата и този единствен ме грабна. Естествено, щеше ми се веднага да го преведа и да го кача, но тук беше станало твърде розово, та реших малко да изчакам да се поразреди. Вчера Vira пак ме върна към Ищар, а в момента аз самата имам нужда от малко пролет в най-общ духовен смисъл, благодарение на което получавате любовна приказка. :)

Възлюбила прекрасната богиня Ищар младия красавец Думузи. Не можела да живее без него нито ден, нито миг, а ако се отлъчел, това и причинявало силно вълнение.
Веднъж Думузи се отправил на лов и не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята научила, че внезапно връхлетял вихър, Думузи паднал като пречупена тръстика и духът му го напуснал.
Велика скръб обхванала богинята. Не можела да се примири със смъртта на този, който и бил по-скъп от живота, и мислите и се отправили към страната, от която няма връщане, към обиталището на мрака, към Ерешкигал, господарката на подземния свят.
Празнично се облякла Ищар, сложила гривни на китките и на глезените си, пръстени на пръстите си, обици на ушите, гердани на шията, а на главата си златна тиара. Отправила се по скръбната пътека, по която се спускат сенките на мъртвите. Стигнала Ищар до вратите, до медните, които са открити само за мъртвите, а за живите са недостъпни.
-Отворете, отворете! - завикала Ищар и със здрава ръка заудряла по медта, която закънтяла като барабан.
Пазачите били удивени от шума. Сенките на мъртвите са тихи, безпокойства не носят.
Чула шума и самата Ерешкигал и ярост изпълнила сърцето и.
-Кой там удря като пиян по вратата на таверна? Много трябва да е изпил!
-Не е пиян, господарке - почтително промълвил един от стражите. - Това е сестра ти, Ищар. Дошла е за Думузи. Сега ще събори вратите. А кой ще ги вдигне?
-Пуснете я!
С жестоко скърцане се разтворили портите. Застанала богинята Ищар пред стража в цялото си великолепие и скръб. Но наглият вратар не потрепнал. Той алчно се втречил в тиарата. Богинята я смъкнала от главата си и му я подала.
И отново пред нея е врата от мед, втора врата. На втория страж дала гривните и обиците. Когато преминала през седмата, се оказала гола сред душите, лутащи се като прилепи в непрогледния мрак. С опипване се провирала тя сред тях, блъскала се в стени, хлъзгави от вода и сълзи, спъвала се в камъни, падала и ставала.
Не, не могли да сломят Ищар униженията. И с гордо вдигата глава застанала тя пред трона и казала на господарката на подземния свят:
-Сестрице, върни ми Думузи! Няма за мене живот без него!
-Няма такъв закон да се връща живота на мъртвите заради нечии капризи - отрязала я Ерешкигал. - Малко ли момци има живи? Нека те заменят Думузи.
-Думузи е един - възразила Ищар. - Прекрасният е незаменим.
Тогава Ерешкигал се обърнала към слугата си Намтару, господарят на болестите и махнала с ръка. Хвърлил той върху Ищар шестдесет язви и шест хиляди болежки.
И затихнала земята без Ищар. Тревите престанали да растат. Опустели птичите гнезда. Овцете престанали да раждат агнета. Човешките семейства се разпаднали. Земята била обхваната от равнодушие, предвещаващо край на живота и победа на гробовния мрак.
Боговете, гледайки земята от небесата, не могли да я познаят. И разтревожени пратили вестоносец от горния свят в долния със заповед: "Ищар да се върне и заедно с нея Думузи!"
Както и да кипяла от ярост Ерешкигал, че няма завръщане от нейното царство, наложило и се да се смири.
В деня, в който Ищар се върнала заедно с Думузи, на земята настъпила пролет. Всичко буйно се раззеленило и разцъфтяло. Птиците запели в клоните, прославяйки любовта. Жените се върнали при мъжете си в брачните ложета. Храмовете на Ищар широко разтворили врати и ликуващ хор провъзгласил:
-Думузи възкръсна! Думузи се върна към любовта!

акадски мит
"Митове и легенди на Древния Изток", А.И.Немировский

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Мъдрото магаре

В далечни времена живял един стар овчар, който имал умно магаре. Овчарят много обичал магарето си и не пропускал случай да се похвали с него.
-Моето магаре, да удължи Аллах дните му, е по-мъдро от всички везири на падишха - разказвал той на всеки срещнат.
Един ден думите му стигнали до царските уши.
-Как смее голият чобанин да сравнява пършивото си магаре с любимите ми везири? - гневно викнал падишахът. - Незабавно доведете при мен дръзкия нечестивец!
Стражите тозчас издирили старика, довели го в двореца и го хвърлили в краката на владетеля.
-Е, отговаряй направо, - наредил падишахът - как се осмели ти, нищожният червей, да унижаваш везирите ми с такива кощунствени сравнения?
Овчарят, без да се смути ни най-малко, погледнал султана в очите и казал:
-О, най-мъдър от мъдрите, властелин над властелините, шахиншах! Не напразно казвам, че магарето ми, да е благословен часът на раждането му, е по-мъдро от любимците ти - везири. Веднъж яздех това магаре на път към къщи през мост с немалко ценатини и дупки. Колкото и да беше внимателно магарето ми, кракът му все пак пропадна в една дупка и то си нарани коляното. Оттогава, колкото пъти ми се е налагало да пресичам този мост, мъдрото ми магаре, да бъде благословено от Пророка, за нищо на света не искаше да мине през това място, където е дупката. Винаги внимателно я заобикаляше, помнейки това, което му се е случило. Кажи ми сега, царю на царете, така благоразумно ли постъпват твоите везири?! Отдавна съм на този свят и съм видял с очите си колко от тях си избесил за твърде явно разбойничество, вероломство и присвояване. И нито веднъж нито един от тях не пожела да вземе под внимание опита на предшествениците си и да направи така, че злоупотребите му поне да не бият на очи. Колкото и да е широк моста на узаконените от теб злодеяния, везирите ти не успяват ловко да заобиколят тесните процепи, направени колкото законът да има лице. Как можеш при това положение, питам те аз сега, да сравняваш мъдрото ми магаре с тези глупаци?!
На падишаха не му оставало да направи друго, освен да се съгласи с доводите на овчаря, да го награди с пискюл за магарето и да го пусне невредим от двореца.

приказка на кримските татари

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Цената на трона

Баязид бил хванат в плен и от бойното поле го завели при победителя - Тимур Куция. Когато видял, че Баязид е едноок, Тимур гръмко се разсмял. Оскърбеният Баязид казал:
-Ти, разбира се, можеш да се присмиваш над моето поражение,  но не забравяй, че също можеш някой ден да се окажеш на мое място. Съдбата на троновете е в ръцете на Всевишния и не прилича на смъртните да се присмиват над проявлението на неговата воля!
-Точно затова се смея - отвърнал Тимур. - Господ действително управлява съдбата на троновете, но ми се струва, че те са му твърде безразлични, щом отнема царството на едноок, само за да го даде на еднокрак.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 
 
 

Публикувано от