КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ И ПРИТЧИ: КОЛЕДАТА НА БЯСНОТО КУЧЕ

Етикети: , , , четвъртък, 1 декември 2011 г. 7:50

:) Започваме ...

В Голямата Тъмна Гора настъпи Бъдни вечер. Беше толкова тихо и спокойно. Коледният дух умиротвори всички, без значение колко са големи, лоши или посредствени.
Бясното Куче, вълкът, седеше сам в старата си, бедна бърлога. В нея имаше само легло, маса и малка лампа. Така или иначе вътре нямаше място за нищо друго. Бърлогата беше твърде малка.
Бясното Куче седеше в леглото си и пееше коледни песни от един училищен учебник, който беше откраднал предния ден от Ракум Ракун. И докато пееше, в очите му имаше сълзи.
"Бъдни вечер е - изхлипа той - и аз съм отново сам. Всяка година едно и също. И няма никой, за когото да ме е грижа, и нито един, който да го е грижа за мен."
И той пя коледни песни, докато натъжен се унесе в сън.
В същото време в друга част на Голямата Тъмна Гора Ракум Ракун и родителите му редяха подаръците под коледната елха.
-Е, добре! - каза мистър Ракун. - Мисля, че това са всички подаръци до идването на дядо Коледа.
-Не, не са - отвърна малкият Ракум. - Аз имам още един подарък, с който не съм сигурен какво точно искам да направя и затова го скрих под леглото си.
-Донеси го тук, скъпи! -каза мисис Ракун. - Все ще го сместим под елхата.
Ракум отиде в стаята си и се пъхна под леглото. Там, сред прахоляка и количките му, лежеше малък подарък, красиво опакован с коледна украса и привързана картичка, на която пишеше: "За Бясното Куче".
Всяка Коледа Ракум се чудеше какво прави Бясното Куче през коледните празници. Това е време, което прекарваш със семейството и приятелите си. А Бясното Куче беше беден на роднини и още повече на приятели.
Семейството на Бясното Куче го изостави още докато беше кутре, защото той беше твърде едър, твърде лош и твърде посредствен. Непрекъснато биеше братята си без причина. Скубеше сестрите си. Родителите му многократно му правеха забележки, но той въобще не искаше да ги чуе. И един ден, когато се прибра от риболов, Бясното Куче установи, че семейството му го е напуснало. Що се отнася до приятелите, той никога не беше имал нито един.
На Ракум му беше много мъчно за Бясното Куче. Разбираше, че е страшно самотен и е ужасно да прекараш живота си без никой да го е грижа за теб. И не можеше да си представи как някой може да няма Коледа. А Ракум знаеше, че Бясното Куче никога не е имал истинска Коледа, НИКОГА!
-Колко мило! - възкликна мисис Ракун, когато малкият донесе подаръка. - Да купиш подарък за Бясното Куче! Никога не бих си помислила да го направя.
-Точно затова му купих подарък - каза Ракум. - Никой не го е грижа за Бясното Куче. И той трябва да е ужасно самотен. Мисля си, че ако някой поне веднъж прояви внимание към него, той може и да престане да е така неблагоразположен към всички.
-Знаеш ли, Ракум, - замисли се баща му - може и да си прав. Защо не отидеш да му занесеш подаръка? Сигурен съм, че ще го оцени. Може би наистина, ако някой му покаже, че е загрижен за него, той ще да престане да се държи така.
-И докато си там, Ракум, - допълни майка му - защо не го поканиш да прекара Коледа с нас? Имаме място за спане и много храна.
-О, мамо! - зарадва се Ракум. - Може ли да го поканя? Наистина ли може?
-Да, Ракум - потвърди мисис Ракун. - Това ще е най-добрият подарък, който някога е получавал. Е, вторият най-добър.
Ракум Ракун се отправи към бърлогата на Бясното Куче. Когато почука на вратата беше измръзнал, но много щастлив.
-Кой е? - чу се отвътре сънен глас.
-Аз съм Ракум Ракун. Моля те, пусни ме вътре! Измръзнах навън.
-Влез!
Ракум влезе в старата, бедна бърлога. Тя беше по-малка даже от стаята на Ракум.
-Здравей, Бясно Куче! - каза Ракум. - Имам коледен подарък за теб!
-За мен? Сигурно си се объркал нещо - изхлипа Бясното Куче.
И се просълзи, докато поемаше подаръка от ръцете на Ракум.
-Никой не ми е правил подарък преди - отново изхлипа Бясното Куче.
-Допускам, че всички, освен мен, живеят с мисълта, че си прекалено лош, за да те е грижа за Коледата. Но аз всяка година по това време се сещам за теб и мисля, че си самотен - обясни Ракум.
-В действителност не ми харесва да съм лош - призна си Бясното Куче. - Правя лошотии с надеждата, че някой ден на някого ще му пука достатъчно, за да ме помоли да спра.
-Добре, - каза Ракум - мен ме е грижа и те моля да спреш да се държиш лошо с останалите, за да могат и те да се държат добре с теб!
-Ще се опитам - разкаяно промълви Бясното Куче. - Ще се опитам, наистина!
-Това е всичко, което бихме очаквали от теб, - потвърди Ракум - защото най-трудното е да опиташ. А сега защо не избършеш сълзите си и не си отвориш подаръка?
Бясното Куче разопакова пакета. Вътре имаше яркооранжева кутия за обяд, върху която беше отпечатано името му с големи черни букви.
-О, Ракум! - Бясното Куче се разплака отново от благодарност. - Вече ще имам моя собствена, специална кутия за обяд. Даже името ми е изписано върху нея!
-Да, вече няма да има нужда да крадеш чуждите, след като си имаш своя собствена. Отвори я, вътре има още нещо.
И Бясното Куче я отвори. Вътре имаше химикалка, молив с гума и кутийка шарени пастели.
-Супееер! - извика Бясното Куче. - Вече имам мои собствени неща за училище! Много ти благодаря, Ракум! О, и аз имам нещо за теб!
-Какво? - попита Ракум.
-Твоята книга с коледни песни - каза Бясното Куче и му я подаде. - Съжалявам! Откраднах ти я.
-Благодаря, че ми я връщаш! Ето, виждаш ли, вече се учиш да не бъдеш лош. Има и още нещо - родителите ми те канят да прекараш Коледа с нас.
-С удоволствие! - усмихна се Бясното Куче.
Двамата тръгнаха хванати за ръце през Голямата Тъмна Гора към дома на Ракум и през целия път пяха коледни песни.
От този ден Бясното Куче престана да краде. Обитателите на гората започнаха да го уважават и той започна да уважава тях. Довериха му се и постепенно и той започна да им се доверява. Спечели приятели и заживя щастливо.

Деби Уилямсън 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

СВ. АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ - МЕЧКИНДЕН

Етикети: , сряда, 30 ноември 2011 г. 9:19



Франциско де Зурбаран   "Св. Андрей





"
Според едно от многобройните предания св. Андрей бил отшелник в гората. Зареди святостта му дивите животни сами идвали при него и се държали като питомни. Идвала даже и мечката, от която всички хора се боели. 
Веднъж, когато св. Андрей трябвало да получи причастие в съседния манастир, запрегнал мечката, като за юзди използвал два живи смока, яхнал я и така отишъл там. В манастира се изповядал и признал, че по време на поста е пил мляко. Владиката казал, че това е нарушение на поста и отказал да го причести. А св.Андрей твърдял, че не е погазил праведността си и попитал владиката какво той е ял по време на поста. Владиката признал, че е похапнал хайвер, но според него това не е нарушение. За да разрешат спора, оставили две купички - с мляко и с хайвер, една до друга на масата през нощта. На сутринта в купичката, където било млякото, имало трева, а в тази, където бил хайверът, - кръв. Така получили потвърждение, че св. Андрей е праведен и той взел своето причастие. А на деня, в който това се случило, оттогава започнали да честват светеца. Заради мечката, на която св. Андрей отишъл да вземе причастието си, наричат празника и Мечкинден.

Честито на всички именници!


Публикувано от

0 коментара

АЛЕКСАНДЪР И АМАЗОНКИТЕ

Етикети: , вторник, 29 ноември 2011 г. 9:41

Когато Александър достигнал до Картаген, местност населена с жени (смесване на легендите), той им обявил война. На това жените отвърнали:
-Ако ни победиш, ще ти се присмеят, че си победил едни жени. Ако ние те победим, пак ще ти се присмеят, че си победен от жени.
Тогава Александър помолил:
-Донесете ни хляб!
Сервирали му на златна маса хляб и плодове, направени от злато. 
-Нима във вашата страна ядете злато? - учудил се Александър.
-Ако ти е трябвал хляб, - отвърнали жените - нима в твоята страна нямаше, че си дошъл при нас да го търсиш?
Като си тръгвал, Александър написал на градските порти: "Аз, Александър Македонски, бях цар-глупец, докато не дойдох в Африканската земя и не се поучих от жените на мъдрост".

притчи от мидрашите

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

ДА СИ ПРИПОМНИМ ...

Етикети: понеделник, 28 ноември 2011 г. 13:30

Благодаря на "Клуб 50+" за подсещането.














Из "1877" на Ангел Каралийчев

Публикувано от

0 коментара

ДЕМИР КАЯ

Етикети: , , събота, 26 ноември 2011 г. 21:05

Вятърът стихна. Може би днес ще ни се наложи да спим в морето. До брега има тридесет версти. Двумачтовата фелюга лениво се поклаща от страна на страна. Мокрите платна висят. 
Бялата мъгла плътно ни обви. Не се виждат нито звездите, нито небето, нито морето, нито нощта. 
Огън не палим.
Саид Аблъ, старият, мръсен и бос капитан на фелюгата с тих, важен и дълбок глас разказва древна история, в която вярвам с цялото си сърце. Вярвам, защото нощта е така странно мълчалива, защото под нас спи невидимото море и ние, обвити в мъгла, плуваме бавно в белите, гъсти облаци.

"Наричали го Демир Кая. По вашему това значи Желязната Скала. А го наричали така, защото този човек не изпитвал нито жалост, нито срам, нито страх. Той върлувал с шайката си в околностите на Стамбул, и в благословена Тесалия, и в планинска Македония, и на тучните пастбища български. Деветдесет и девет човека загинали от ръката му, в това число жени, деца и старци. 
Но веднъж бил обкръжен от силната войска на падишаха. Три дни се отбранявал Демир Кая като вълк от глутница кучета. На сутринта на четвъртия ден успял да се изплъзне от обсада, но сам. Част от приятелите му загинали още по време на преследването. Останалите приели смъртта от ръката на палача на площада в Стамбул. 
Изранен и с изтичаща кръв лежал Демир Кая до огъня в непристъпна пещера, където го приютили дивите планински пастири. И ето, среднощ му се явил светъл ангел с огнен меч. Познал Демир Кая вестителя на смъртта, посланика на небето Азраил, и казал:
-Да бъде волята на Аллаха! Готов съм. 
Но ангелът казал:
-Не, Демир Кая, часът ти не е дошъл още. Слушай волята божия. Когато станеш от одъра на смъртта, иди, изрий съкровищата си и ги обърни в злато. После тръгни на изток и върви дотогава, докато не стигнеш мястото, където се събират седем пътя. Там построй къща с прохладни стаи, с широки дивани, с фонтани с чиста вода, с храна и напитки за странниците, с ароматно кафе и благовонно наргиле за уморените. Кани всеки, който идва или преминава наблизо, и им служи като последен роб. Нека твоят дом бъде техен дом, твоето злато - тяхно злато, твоят труд - техния отдих. И знай, че ще дойде време, когато Аллах ще забрави тежките ти грехове и ще ти прости кръвта на децата си.
Но Демир Кая попитал:
-Какво знамение ще ми даде господ, че греховете ми са простени?
И ангелът отвърнал:
-От огъня, който тлее до теб, вземи обгорялата главня, покрита с пепел, и я посади в земята. И когато мъртвото дърво се покрие с кора, пусне клончета и разцъфне, то знай - настъпил е часът на твоето изкупление.
Оттогава минали двадесет години. Из цялата страна на падишаха се носела славата на гостилницата на седемте пътя от Джеда за Смирна. Просякът си тръгва оттам с рупии за из път, гладният - сит, умореният - бодър, раненият - изцелен. 
Двадесет години, двадесет дълги години всяка вечер се вглеждал Демир Кая в обгорялото дърво, вкопано в земята, но то оставало черно и мъртво. Помътнели орловите очи на Демир Кая, прегънал се могъщия му стан и косите му станали бели като ангелски крила. 
Но ето, една ранна сутрин чул конски тропот и изтичал на пътя. И видял конник, който препускал с всичка сила, а конят бил толкова изтощен, че му излязла пяна на устата. Хвърлил се към него Демир Кая, уловил коня за юздата и помолил:
-О, братко мой, влез в дома ми! Освежи лицето си с вода, подкрепи се с храна и напитки, наслади се на сладкото ухание на наргилето. 
Но пътникът изкрещял злобно:
-Пусни ме, старче! Пусни!
Заплюл Демир Кая в лицето, ударил го с камшика по главата, отблъсна го и препуснал нататък. 
Пламнала гордата разбойническа кръв на Демир Кая. Вдигнал тежък камък от земята, запратил го след грубияна и му разбил черепа. Клюмнал конника на седлото, хванал се за главата и се срутил в прахта. Демир Кая притичал до него и възкликнал ужасено:
-Братко, убих те!
Умиращият прошепнал:
-Не ме уби ти, а ръката на Аллах. Слушай. Пашата на нашия вилает е жесток, алчен и несправедлив човек. Моите приятели организираха срещу него заговор. Но аз се изкуших от богатата парична награда. Исках да ги издам. И ето, когато бързах с моя донос, ме спря камъкът, хвърлен от теб. Така иска бог. Прощавай!
Сломен от мъка влязъл Демир кая в двора си. Стълбата на добродетелите и разкаянието, по която той така търпеливо се изкачвал цели двадесет години, се пречупила под него и рухнала в един кратък миг от лятното утро.
С отчаяние погледнал натам, накъдето всеки ден се взирал с надежда - към черната, овъглена главня. И пред очите му станало чудо - мъртвото дърво пуснало клонки, покрило се с пъпки, облякло се в благоуханна зеленина и разцъфнало с нежни жълти цветове. 
Тогава Демир Кая паднал на земята и радостно заплакал. Защото разбрал, че Аллах в неизречената си премъдрост му простил деведестте и девет погубени живота за смъртта на един предател."

източна легенда от "Събрани съчинения" на Александър Куприн

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!



Публикувано от

0 коментара

ЗАЩО ЖЕНАТА НЯМА ДЕСЕТ РЪЦЕ

Етикети: 8:20

Някога жената имала десет ръце и можела едновременно да се грижи за  децата, да готви, да гали мъжа си, да си бърка в носа и да бие тамтам.
Но веднъж на мъжа му писнало жената да бие тамтам по цял ден и и отрязал чифт ръце. После му писнало да го гали по цял ден и и отрязъл още чифт ръце. После му писнало да се грижи за децата по цял ден, а да не гали него и и отрязал още чифт ръце.

Оттогава жените имат само по четири ръце.

Източник: djembe.ru

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

5 коментара

ГОДЕЖЪТ НА СВ. ЕКАТЕРИНА

Етикети: , четвъртък, 24 ноември 2011 г. 7:00

Тя била красива, високо образована и от знатен произход. Много младежи идвали да се сватосват, но Екатерина ги намирала за недостойни и ги отхвърляла. Веднъж девойката беседвала със старец-отшелник и му споделила огорчението си, че не може да си намери достоен жених. Отшелникът и отговорил, че познава такъв, който я превъзхожда във всичко, защото "красотата Му е по-светла от слънчево сияние, а мъдростта Му управлява всички създания". След известно време небесният жених започнал да и се явява насън, но не искал да и открие лицето си, защото е нечиста и неумита с водата на светото кръщение. Тогава Екатерина се покръстила и насън и се явила Богородица с Младенеца. Той вече и се усмихвал. Сложил на ръката и златен пръстен, с който се обвързвал с нея. Когато се събудила, пръстенът бил на ръката и.
Останала предана на годеника си и загинала за вярата.

Приписват и се безброй покровителства, за които можете да прочетете подробно тук. Има още едно, по-малко популярно - заради високата и ерудиция я смятат за покровителка на учените и учащите се.
На страницата на блога във Фейсбук можете да разгледате и албума с картини "Годежът на св. Екатерина".

Честит празник на всички фини, красиви и добронамерени дами, носещи името на Екатерина!

Публикувано от

0 коментара

СОБСТВЕНИЯТ ЗАЛЪК МУ ПРЕСЯДА

Етикети: сряда, 23 ноември 2011 г. 7:45

От позабравената вече серия с арабските поговорки.

Разказват, че в древни времена живял сляп просяк, който бил такъв скъперник, че му се свидело да отдели даже за храна от това, което е събрал през деня. Хората му помагали, но той само трупал пари. Събирал ги в един чувал, който носел навсякъде със себе си. И когато просел на улицата, ги държал зад гърба си. Един коварен човек забелязал това и решил да си присвои парите му. И един ден се промъкнал неусетно до просяка, грабнал чувала от ръцете му и побягнал. Ограбеният завикал за помощ, но никой не могъл да направи нищо, крадецът вече бил изчезнал с плячката си. Просякът останал със сълзи на очи и мъка на сърцето. 
След няколко дни крадецът бил обхванат от угризения. "Че ощетих просяка - ощетих го! - мислел си. - Но той нито веднъж не пожали сам себе си. И сигурно никога в живота си не е ял свястна храна. Ще взема да приготвя за него вкусна трапеза - да хапне и да се наслади!" Така и направил, след което отишъл при просяка.
-Какво правиш, човече? - попитал го.
-Нали виждаш, прося милостиня от хората - отвърнал слепецът.
-А какво ядеш?
-Сух хляб.
-Искаш ли днес да бъдеш мой гост?
-Защо не! - зарадвал се просякът. - Но само ако си приготвил нещо наистина вкусно, което да заслужава да се откъсна по-задълго от мястото си, защото може някой друг просяк да го заеме.
-Не се безпокой, - успокоил го крадецът - и храната е вкусна, и домът ми не е далеч. 
Просякът вдигнал прокъсаното си килимче и се отправил с "благодетеля" си към дома му. Крадецът бил приготвил кокошка. Като разбрал това, просякът възкликнал:
-Много години не съм ял кокошка и съм забравил вкуса и!
Взел едно късче месо и го сложил в устата си, но не могъл да го преглътне. Хванал стопанина за ръката и казал:
-Ти си откраднал парите ми!
-Вярно е - признал си оня. - Но как се досети?
-Залъкът ми преседна в гърлото и по това разбрах, че е мой.
-Значи ненапразно казват, че някой собствения си хляб не може да преглътне! - възкликнал крадецът. 

И оттогава започнали да казват така за някой, който е обран или е натрупал приживе богатство, на което не се е насладил, а другите са направили това след смъртта му.

персийска приказка

Някои от потребителите ще си спомнят вероятно, че търсех съответствие с българската пословица и помолих за тълкуване. Доста разнообразни тълкувания бяха дадени, но както и да го извъртим няма съответствие между българската и арабската пословица. По-скоро ми напомня за нашата: "Яжте, яжте, мене ме изяло отвътре!", която винаги си спомням с умиление, защото така със смях ни канеше на масата един наш приятел, възрастен човек, мир на душата му!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!





Публикувано от

0 коментара

ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Етикети: понеделник, 21 ноември 2011 г. 8:52


„Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма или Ден на християнското семейство, или  Ден на християнската младеж, или Ден на християнската жена, каквото и да празнувате днес, да ви е честит празника! :)









 Искам да споделя само едно руско поверие във връзка с автентичния църковен празник, който те празнуват в началото на  декември по техния календар: колкото и лют студ да е настъпил до това време, в нощта срещу празника върбите разцъфват - природата посреща Богородица с цветя. Смята се за Божие чудо и е заснето на много места.

Щеше ми се да кача и едно прекрасно стихотворение на Райнер Мария Рилке за този празник от цикъла "Животът на Дева Мария", но тъй като не разполагам с български превод, самата аз поезия в рими не превеждам, а някои потребители протестират срещу чуждоезичните текстове, ще си останете единствено със съжаленията ми.

Честит празник и успешна седмица!

Публикувано от

4 коментара

ВЪЛШЕБНИЯТ ПОДАРЪК

Етикети: петък, 18 ноември 2011 г. 9:30

Слънчицето сладко се прозяло и се протегнало над розовото облаче. Първите му лъчи току-що били позлатили листата на дърветата и поляната, покрита с роса. А във Вълшебната гора вече царяло радостно оживление. Малките зверчета бързали да разкажат на приятелите си щастливата новина. Пчелите весело жужжали, докато я разказвали на цветята, а птиците я разпявали в самозабрава, носейки я на цялата гора: на Краля на елфите Едуин и Горската Фея Елвира се родил син. Прекрасното, здраво момченце се появило на света заедно със слънчицето и на всички им се искало час по-скоро да поздравят щастливите родители. Всички обичали Елфа и Феята за тяхната доброта и живеели във владенията им весело и доволно.
Когато уточнили деня на празника по случай раждането на малкия принц, момченца-елфи летели из цялата гора и канели на празничната вечеря животни и птици. Изпратили вестоносци и до съседни приятелски гори и царства.
Настъпила дългоочакваната празнична вечер. На поляната пред замъка царяло празнично оживление. На високите на дърветата горели разноцветни фенери. А на долните клончета седели музикантите - малки жабчета, щурчета и цикади и свирели най-прекрасната музика, която била звучала някога във Вълшебната гора. Тук имало танци и смях. Малко по-далеч, под ярко оцветена шатра, Котаракът и Саламандърът показвали фокуси и даже гълтали огън, предизвиквайки възторга на зрителите.
Покрай дългата маса, отрупана с вкусни горски блюда, седели елфи, джуджета, животни и птици, беседвайки помежду си и с домакините. Ах, колко млади и прекрасни били Кралят и Феята! В неговите тъмни и нейните златни коси проблясвали малки златни корони, обсипани със скъпоценни камъни, а роклята на Феята изглеждала като изтъкана от лунна светлина. Те се държали за ръце и в погледите им сияела вечна и чиста любов. А тяхното съкровище, техният син тихо спял в своята люлчица, зад тънка завеска от клонки на дива лоза и безметежно се усмихвал в съня си. На него въобще не му пречел шумът на празника.
И ето, настъпил тържественият миг. Най-старото джудже с дълга бяла брада се надигнало от мястото си и силно се прокашляло, призовавайки за тишина. Всички погледи се обърнали към него. И джуджето произнесло такова приветствие:
-Скъпи Едуин и Елвира, ние, джуджетата от Скалистата страна, сме щастливи да ви поздравим с раждането на вашия син! Нека той бъде щастлив и светъл като родителите си и подаръкът ни да му помогне, когато порасне, да стане изкусен майстор във всеки занаят!
С тези думи той сложил до люлката малко ковано сандъче с вълшебни инструменти, изработени от най-добрите майстори в страната на джуджетата.
-Аз дарявам малкия принц с Мъдростта на Совата. При всички случаи някой ден ще му потрябва - важно изрекла старата сова, връчвайки на Феята огромна старинна книга в тъмносиня кожена подвързия, украсена със златни орнаменти. Несъмнено книгата също била вълшебна. И най-интересното - последните и няколко страници били празни.
-Дарявам го със Силата и Смелостта на Лъва! - изревал Царят на Джунглата.
-Дарявам го с Благородство и Чест! - гордо казал Орелът.
-Бързина и Лекота! - чул се нежният глас на Сърната.
-Лебедова Вярност! - казал Лебедът, извивайки грациозно шия.
-И Преданост към тези, които обича! - добавило Кучето.
Един след друг пристъпвали към люлката зверове и птици и поднасяли ценни дарове на дребосъчето, което обикнали от сърце, както обичали Елфа и Феята.
Но най-скъпите подаръци му поднесли, разбира се, неговите родители. Мама подарила на сина си Любов. Той сладко спял, положил главица върху нея, и му било топло и уютно. Татко му подарил Доброта - тя го прикривала като чадър от всякакви бури. А когато малкият елф порасне и стане крал, сам ще защитава така жителите на Вълшебната гора. 
Кралят на Елфите се обърнал към гостите и казал с усмивка:
-Скъпи приятели, ние с Елвира сме ви много благодарни за това, че почетохте с присъствието си нашия празник, за любовта ви и прекрасните ви дарове! Знайте, че винаги сте желани гости в нашия дом! А сега да се повеселим!
Гостите вдигнали шумна наздравица с бокалите си, пълни с ароматен див мед.
Но изведнъж, кой знае откъде се появил леден полъх, толкова силен, че едва не загасил светлината на факлите. Музиката и разговорите замлъкнали. А на тревата пред празничната маса се извила прашна вихрушка, която се превърнала в Черната Кралица - Кобра. Всички зверове отстъпили назад. Малкият елф се пробудил и заплакал. Майка му го грабнала от люлката и го притиснала до гърдите си. А Едуин застанал пред тях, прикривайки и двамата. 
Всички животни и птици и до ден днешен се боели от Кобрата. Някога тя била владетелката на това място. Тогава то се наричало Тъмното Усое и царели вечно страх и мрак. Така било дълги години, докато Елфът не победил злата магьосница. Той я свалил от трона и почти я лишил от вълшебната и сила. Освободил от пленничество прекрасната Елвира, с която се обикнали от пръв поглед. Така Едуин и Елвира станали крал и кралица, а непроходимият гъсталак се превърнал в светла и хубава гора с щастливи жители. Елфът великодушно оставил живота на Кобрата, даже и позволил да се засели във Вълшебната гора, където пожелае.
Но защо се явила на празника им? И защо в очите и светела такава злоба?
Тя сърдито зашиптяла, обиколила с леден поглед присъстващите и злобно го заковала в Елвира, държаща в ръцете си младенеца. 
-С-с-с! Виждам, че се веселите тук. Е, какво пък, радвайте се, ако можете! Аз също имам с-с-скромно подаръче за вашето чудесно момченце. 
И тя сложила пред люлката това, което донесла със себе си - голям черен камък. Тревата под него веднага пожълтяла и увяхнала. 
Елфите и зверовете ахнали ужасено, а бебето горчиво заплакало, криейки главицата си в майчината гръд. 
-Какво е това? - изплашено възкликнала Феята.
-Тиш-ш-шина! - с отровна усмивка изсъскала Кобрата. - Глупава малка Елвира! Животът не се състои само от празници и бъдещият крал трябва да го знае! Подарявам му Печал!
-Но ти знаеш, че от нея слабеем и можем даже да умрем! - отчаяно извикала Елвира.
Кобрата избухнала в злобен смях и после неистово зашиптяла:
-Нека познае мъката и тъгата! Нека цялата ми сила влезе в този камък и легне като тежък товар на душата му! Нека горчиви и безрадостни станат дните му! Това е чудесно отмъщение за глупавите елфи!
Кралят изтеглил меча си от ножницата, а Феята възкликнала:
-Моята Любов ще го предпази!
-И нека Радостта го спаси! Светла Радост през всеки един ден! - разнесло се отгоре звънко гласче.
Всички вдигнали очи нагоре и видели голяма красива Пеперуда с бели крилца на златни шарки. Тя развълнувано трепкала с крила, подхвръквала над поляната и се опитвала да удържи привързано с копринена лента облаче, което се теглело към небето. Облачето преливало във всички цветове на дъгата и сияело така ярко, че на поляната станало светло като ден. Възхитени въздишки се понесли сред гостите. Бебето престанало да плаче, радостно се усмихнало и протегнало ръчички към облачето. 
Черната Кобра зашиптяла в бясна злоба и се опитала да хване Пеперудата. Но тя само само се засмяла и смехът и зазвънял като сребърна камбанка. 
-Извинете ме за закъснението, скъпи Елвира и Едуин! - казала Пеперудата. - Трудно ми беше да удържа подаръка, той така се тегли към небето. Цял ден, до залез, пеперудите от нашата гора събираха слънчеви лъчи, красотата на цветята, весел детски смях, щастието на любовта, радостта от приятелството и дългоочакваната среща и всички останали радости, които успяхме да открием!
-Нека всеки ден от живота на вашето момченце бъде изпълнен с радост от това, че живее в този прекрасен свят! - продължила Пеперудата. - И нека винаги избира пътя на Доброто и Любовта! Защото всеки миг от нашия живот е безценно съкровище и трябва да го оползотворим като благо! Ние, пеперудите, ви даряваме Радост! Тя е много и стига за всички. Поделете я с другите и ще стане още повече!
С тези думи Пеперудата дръпнала края на облачето и на поляната се посипал дъждец. Но това не били капки вода, а светкащи разноцветни искри. Те весело закръжили във въздуха и запълнили всяко свободно местенце. Това било като празничен карнавал с шарени конфети. Всички почувствали колко леко и радостно им станало на сърцата от този дъжд. Сред всеобщото ликуване съвсем забравили за Кобрата и страшния и подарък. Всички, освен Елфът и Феята. Само те видели как съскал и пушел камъкът на местата, където попадали върху него разноцветните искри на радостта. И се топял, топял пред очите им!
А Кобрата се мятала по поляната, опитвайки се да се укрие от вълшебния дъжд. Но просто нямало къде. И в мига, в който черният камък се стопил напълно, се чуло леко пукване и Кобрата също изчезнала без следа. 
Елфът взел на ръце сина си и прегърнал Елвира. А тя, триейки сълзи на радост и облекчение, светло му се усмихнала в отговор. И протегнала ръце към Пеперудата. Пеперудата долетяла и кацнала на дланта и. 
-Благодаря за подаръка ти! - ласкаво прошепнала Феята и внимателно целунала нежните крилца.
А на поляната продължавал веселият празник. И всички дни на обитателите на Вълшебната гора били изпълнени с радост и щастие.

Наташа Тофт
Източник

:) Подарявам ти обичта и радостта си! Дано всичките, които събереш в този ден, стигнат, за да не те превземе никога печал! Честит рожден ден, Иво!


Публикувано от

1 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)