ПРОСЯКЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО

Етикети: сряда, 16 ноември 2011 г. 11:11

Просяк влязъл в едно село и се приютил в църквата, която била стара и от дъжда вътре протекло. И просякът прогизнал напълно, и гладен бил, и облечен в дрипи, и измръзнал, и уморен от пътя. И влязъл в църквата свещеникът и започнал службата. Взел Евангелието и прочел това място, където било написано: "Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте ..." Чул това просякът и се зарадвал: "Това за мен е казано и скоро желанията ми ще се изпълнят". Но свещеникът отслужил службата и се прибрал вкъщи, без да се погрижи за него. И просякът казал: "Тази книга, която прочете той, лъже". И взел Евангелието, привързал камък към него и го хвърлил във водата. И свещеникът, идвайки в църквата, не намерил Евангелието и попитал просяка: "Къде е Евангелието?" И просякът казал на свещеника: "За какво ти е лъжливо Евангелие? Хвърлих го във водата." Свещеникът се разгневил и започнал да бие просяка. И просякът казал: "Защо ме биеш, безсъвестнико? Ако вярваш, че Евангелието е праведното слово Божие, то защо не изпълниш волята му? Та аз съм странник - не ме приехте, гол съм - не ме облякохте, гладен съм - не ми дадохте да ям, жажда ме мъчи - не ме напоихте. Да не би Бог, нуждаейки се от всичко това, да го е казал само за себе си?"

Вардан Айгекци

Авторът е живял XІІ -ХІІІ в., затова изказът е малко архаичен, но реших, че не е уместно да го променям.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

17 коментара

А КОГА ЛЪЖАТ ЖЕНИТЕ?

Етикети: вторник, 15 ноември 2011 г. 7:33

"А кога лъжат жените?" попита Руми, като публикувах "Кога лъжат мъжете". Има и такава история и обещах да я разкажа, но за ваше разочарование тя гласи следното:

Една шивачка седяла на брега на реката и изпуснала в нея напръстника си. Заплакала горчиво и тогава и се явил Господ.
-Защо плачеш, жено? - попитал Той.
-Изпуснах си напръстника в реката, Боже. Сега как ще се грижа за прехраната на семейството си?
Господ бръкнал в реката и извадил златен напръстник със сапфири.
-Твоят ли е?
-Не - отвърнала шивачката.
Господ отново бръкнал в реката и извадил златен напръстник с рубини.
-Може би този е твоят?
Шивачката поклатила глава в знак на отрицание.
Тогава Господ извадил обикновен кожен напръстник.
-Този е моят - зарадвала се шивачката.
Като награда за честността и Бог и подарил и трите напръстника.
Минали няколко години и шивачката отново се озовала на брега на същата река в компанията на мъжа си. Не щеш ли, той паднал във водата и не изплувал. Заплакала тя с горчиви сълзи и Бог отново се смилил над нея. Явил и се, готов да и помогне. Извадил от реката Джордж Клуни.
-Това ли е мъжът ти?
-Да - отвърнала без да се колебае шивачката.
-Защо лъжеш? - разгневил се Бог.
Тя отново се разплакала:
-Господи, ако ти бях казала истината, ти щеше да извадиш Брад Пит. Като ти кажа, че и той не е мъжът ми, щеше да извадиш и самия него и да ми ги дадеш всичките като награда за честността ми. А аз вече съм на години и не мога да се справя и с тримата.

И вместо да повтарям предишния извод, преоблечен в рокля, предпочитам да обобщя:
Когато лъжете, няма особено значение мъж ли сте или жена. Важното е да го правите с достойнство и ако Началството ви спипа, да можете да го убедите, че e за благото на колектива. :D



Публикувано от

5 коментара

КОГА ЛЪЖАТ МЪЖЕТЕ

Етикети: неделя, 13 ноември 2011 г. 10:24

Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята - отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? - отново попитал той.
-Не, и тази не е - поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! - радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми - рекъл Бог. - Вземи за награда и трите брадви.

Заживял дърварят в охолство, но, не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! - радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, - въздъхнал дърварят - бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни.

Извод: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за всеобщото благо!




Публикувано от

5 коментара

ЛЕГЕНДА ЗА КРОКОДИЛА

Етикети: петък, 11 ноември 2011 г. 17:13

Аки Гахук* бил силен мъж, но един ден остарял като всички хора. По времето, когато започва нашата история, той вече бил посивял, сбръчкан, вървял с колебливи крачки и целият се тресял. 
Синовете му възмъжали, оженили се и създали собствени домове. Неохотно хранели баща си. Старецът трудно се движел и те му носели всеки ден храна от трапезата си. Недоволствали, че баща им все повече остарява, а не умира.
А Аки Гахук упорито се бил вкопчил в живота. Прекарвал дните си на брега на реката, седнал на голям плосък камък. Размишлявал, а почтената му глава се тресяла в такт с отблясъците на слънцето. Свежестта на водата го карала да забрави за старостта и болките си.
Минало време.
Старецът все така седял на брега на реката. Децата вече не го посещавали. А внуците му, идвайки да играят в сянката на крайбрежните дървета, го замеряли с камъни. 
Аки Гахук ги гледал, без да се оплаква. Тялото му се втвърдило и постепенно се преобразило. Бръчките му се превърнали в люспи. Кожата му станала здрава и блестяща. Отмалелите му крайници отново станали мускулести и силни. Главата му от дългото лежане на плоския камък също станала плоска. Очите му, от дългото взиране в очакване на децата, излезли от орбитите. Челюстта му се удължила, а зъбите му отново станали остри.
Когато децата му видели как се е променил, го поканили отново да се върне вкъщи.
-Късно е - отвърнал старецът. - Вие не ме пожалихте, когато бях беден, треперлив старец и аз се превърнах в животно. Вече не съм член на вашето семейство. Ще живея в реката и ще имам лакоми потомци, чиито челюсти ще разкъсват хората. "
Така казал Аки Гахук на осветения от слънцето бряг на реката. Аки Гахук, необичаният от никого старец, се покрил с броня за да не страда от жестокосърдечието на децата си ,и станал свиреп, защото повече не го считали за човек.
Ето така се появил крокодила.

"Жестокосърдечието на старците точи зъбите на младите, жестокосърдечието на младите превръща старците в крокодили."
пословица от о-в Борнео

*- Не съм сигурна дали името на героя е Гахук или Хахук, защото превеждах текста от руски и не разполагам с оригинален. Нямам и идея какво от тоя автор е превеждано на български, освен някои единични текстове в нета.

Бруно Фереро "Кръгове по водата"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

1 коментара

СИНИЯТ ЦВЯТ НА ЕСЕНТА

Етикети: сряда, 9 ноември 2011 г. 11:06

Вие били сте някога дъжд? А аз - да. Днес бях ситен есенен дъждец. 
Росях дърветата и играех с техните падащи листа - жълти, червени, кафяви. Посребрих асфалта, за да се покаже в него отражението на небето. Чуках по шапките на чадърите и се здрависвах с побягващите хора. Но листата падаха в калта и губеха ярките си цветове. Огледалото се разбиваше от тичащите стъпки, а хората под чадърите от моето чукане криеха лицата си дълбоко в яките на връхните си дрехи. Стана ми много самотно и мъчно. И заплаках.
Вие някога срещали ли сте плачещ дъжд? Едно малко момиченце срещна. То отръска капката от дланта си и възкликна:
-Мамо, дъждът е горещ - той плаче!
-Сложи си ръкавиците и не се показвай изпод чадъра! - строго отвърна майката.
Детето неохотно сложи едната си ръкавица и прошепна заговорнически:
-Не плачи! Пак ще има слънце!
И знаете ли какво, аз го послушах. И то излезе право.

Инна Сапега

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

0 коментара

СТАНЯНИНЕ, ГОСПОДИНЕ, МИХАИЛЕ, СВЕТ РАНГЕЛЕ

Етикети: вторник, 8 ноември 2011 г. 8:00



Изображение от  wikimedia.org
:) А докато Михаил дойде да посрещне гостите, аз ще ви разкажа една приказка ...

Имало едно време едно красиво и юначно момче. То имало хубав кон, който обичало с цялата си душа. Малко били дните на момчето, дето му били дадени отгоре и Господ пратил архангел Михаил да му прибере душата. Слязъл Михаил да изпълни божията поръчка, но като видял колко е красиво момчето, дожаляло му, та взел вместо неговата душата на коня. Смъмрил го Господ, но нищо повече не направил.
Момчето, обаче, така жалело за коня си, че все повтаряло: "По-добре аз да си бях отишъл вместо кончето!" Ядосал се Господ на неблагодарността му и пратил архангел Михаил пак долу, като му казал, тоя път без душата на момчето да не връща. Нямало що да стори архангелът, слязъл пак на земята като човек, сприятелил се с момчето и го поканил да идат на лов. Момчето било авджийче, харесала му поканата - тръгнали. Но из пътя пак все за коня си говорело: "Ех, сега да ми беше тука кончето, нямаше така да се моря! По-добре аз да си бях отишъл вместо него!" Спрели до една чешма да си починат. Хапнали, пийнали, момчето заспало. Архангел Михаил му взел душата и продължил с нея по пътя.
-Ех, че ми е леко, побратиме, не е като преди! - възкликнала душата на момчето.
По едно време погледнала - оръжието, дето и висяло на пояса, го няма.
-Побратиме, - рекла пак душата - оръжието ми е останало при чешмата. Ще се върна да го взема.
Върнала се и при чешмата видяла на земята да спи едно момче с нейното оръжие на пояса. Отишла и се оплакала на Михаил, че непознат момък откраднал оръжието.
-Не е откраднато - рекъл Михаил. - Това там е твоето тяло, на неговия пояс виси оръжието. 
-Как така, нали съм с тебе?
-С мен е само душата ти?
-Какво приказваш, мъртъв ли съм?
-Мъртъв си. Аз съм архангел Михаил и Господ по-рано ме беше пратил да ти прибера душата. Но на мен ми дожаля за теб и затова прибрах душата на коня ти. А ти все се оплакваше и Господ ме прати пак и заръча без душата ти да не се връщам, защото си обичал повече коня, отколкото себе си.
И се качили на небето...

Търсете промисъла! А и неведом да остане, това не значи, че няма такъв. :)

И сега да се върнем на портите, където ...


Честито, именници! Да ви е живо и здраво името! :)

Публикувано от

0 коментара

ЖИВОТЪТ - ПАРТИЯ ГО

Етикети: , понеделник, 7 ноември 2011 г. 11:12



Изображение от wikipedia.org
Го и безсмъртните

(част от историческата пиеса "Battles of Coxinga" от ХVІІІ в., отразяваща краха на династията Мин)

Довереният съветник на императора, Го Сенкей, бяга с бебето-престолонаследник, в опит да спаси живота му от метежниците и да го възстанови на престола. По време на бягството достига до планината на Деветте безсмъртни.

Когато Сенкей спрял за кратка почивка, видял двама старци с гъсти вежди и бели коси, увлечени в игра на го. По всичко изглеждало, че те са в прекрасна хармония с природата. Очарованият Го Сенкей се замислил: "Може би това е чистия свят на Брахма ..." Той сложил бебето-принц на земята и като подпрял брадата си с ръка, облягайки се на един изсъхнал пън, започнал внимателно да наблюдава това, което се случва на дъската за го, очистена от прахта на мирското безпокойство. Унесен в играта, той възкликнал:
-Почтени господа, бих искал да разбера - какво специално удоволствие ви доставя тази игра, без помощта на "Тримата приятели" - музиката, поезията и виното?
Единият старец казал, сякаш не отговаря на въпроса:
-Ако за Вас това прилича на дъска за го, това е дъска за го, и за очи, които виждат камъни за го, това  са просто пулове. Но има текст, който уподобява света на дъска за го. За този, който го наблюдава с ума си, тази точка е центъра на вселената. От тази гледна точка нищо не помрачава вида на планините, реките, тревите и дърветата на цял Китай. Деведесетте пресечки във всяка четвърт от дъската (пуловете се поставят по пресечните линии на дъската в играта) представляват деветдесетте дни от всеки от четирите сезона. Общо са 360 (колкото са дните на лунната година). Колко е нелепо да не използваш това, което има на всяка пресечка, във всеки ден!
-Колко необичайно! - възкликнал отново Сенкей. - А защо се противопоставяте в такова удоволствие?
-Ако нямаше Ин и Ян, нямаше да има раждане.
-И какъв е резултатът от вашата полемика?
-Не зависят ли успехът и неуспехът на хората от случайно стечение на обстоятелствата в даден миг?
-А черните и белите?
-Денят и нощта.
-А правилата на играта?
-Стратегмите на войната.

Тази сцена от пиесата е основана на древнокитайската легенда "Ранка" ("Гнилата дръжка"), в която се разказва за дърваря Ван Чжи, който по подобен начин се натъкнал на двама безсмъртни, играещи го, в планината. Спрял за да ги погледа, изпаднал в транс и когато дошъл на себе си, безсмъртните били изчезнали, дръжката на брадвата му изгнила, а той - пуснал дълга бяла брада. Като се прибрал в селото си, отдавна не бил останал никой от семейството му, нито някой го помнел.

Стари гравюри към двете истории можете да видите тук или тук.
Като основен източник за превод ползвах "Магията на Го" на Ричард Бозулич, въпреки че двете истории са преразказвани от много автори.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

0 коментара

КУЦИЯТ ПИСАР

Етикети: , събота, 5 ноември 2011 г. 9:12

Един беден индиец отишъл при писар, за да напише писмо до господаря му, който живеел в далечен град.
-Не мога! - отказал писарят. - Кракът ме боли.
-Че какво общо има? - разсмял се беднякът. - Няма да пишеш писмото с него, нали!
-Има - важно отвърнал писарят - това, че не мога да отида толкова далеч, за да прочета писмото на господаря ти.
-Но защо е нужно да ходиш дотам? - смутил се беднякът. - Господарят ми е грамотен човек, може да чете и пише. И е заобиколен от множество хора, които също могат.
-Толкова ли не разбираш, - троснал се писарят - само аз мога да разчета това, което съм написал.

индийска приказка

:D Така и с нашите мъдрости, струва ми се. Я се намери някой друг да ги "разчете", я не.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

ДОБЪР ДЕН - ДАЛ БОГ ДОБРО

Етикети: четвъртък, 3 ноември 2011 г. 7:39

Този пост го посвещавам на Здравословно хранене, най-ранния ни доброутреник в Свежо. :D 

Първото разказче в "Спомени и анекдоти за великотърновци" на Сава Русев е за Язаджоолу: 

Висок, строен, представителен старец, с брада, малко по-голяма от на Фердинанда, върви по средата на улицата, като бавно пристъпва в ръка с бастуна си. Мине ли край Станчо Хитров, ще му каже: "Добро утро, Станчо!" Когато Станчо иска да му развали настроението и да го ядоса, ще му отговори и той: "Добро утро!" Язаджоолу ще каже едно "Хм!" и ще се намръщи. Друга сутрин, когато Станчо иска да развесели стареца, да му направи кефа, ще му отвърне на поздрава: "Дал ти Бог добро!" Язаджоолу ще се развесели и ще му светне лицето. Веднъж обяснявал на Станчо, че като кажеш "Добро утро" и ти отговарят пак "Добро утро", не е нищо, а ако ти отвърнат "Дал ти Бог добро", било за добро. Едно птиченце чувало това и ти донасяло добро. Затова той бързал пръв да каже "Добро утро", за да му отвърнат "Дал ти Бог добро". 

Добър да ви е денят от мен!  ... И да внимавате какво ще ми отговорите! :D

Публикувано от

0 коментара

НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО

Етикети: вторник, 1 ноември 2011 г. 7:30

Малчо обичаше да разказва такава приказка на децата: Остарял, деца, най-богатият човек на земята, очите му вече недовиждали, нозете му не го носели, отслабнал гласът му.
-Имам едно богатство - рекъл той на околните. - Искам да го оставя на внуците и правнуците си, но не знам къде да го скрия.
Отвърнали му:
-На сигурно място го потули, на дълбоко място!
Отишъл старецът в най-дълбокия дол. Долът му рекъл:
-От мене кладенецът е по-дълбок. Там зарий богатството си.
Надникнал старият човек в кладенеца, но чул:
-От мен реката е по-дълбока. Там отнеси своето богатство.
Отишъл при реката, тя го пратила при морето. Застанал на морския бряг той, попитал:
-Кое е най-дълбокото ти място, море, богатството си да зария?
-При океана иди - отвърнало морето. - Той е най-дълбок.
Тръгнал старецът океанът да търси. Срещнал вятъра. Разказал му грижата си.
-Аз съм най-старият пътник на земята - рекъл вятърът. - Кръстосвам я, откакто се е завъртяла. Мене слушай: ако искаш нещо да скъташ дълбоко - на книга го запиши, изпей го на песен или го потули в багрите на светлината. Няма по-сигурно място от това!
Послушал старецът добрия вятър и тръгнал книга да дири или песен да срещне, или багри да го огреят. А богатството, което носел в сърцето си и искал да ни остави, били четири думи:
"ДЕЦА,
ОБИЧАЙТЕ
ЗЕМЯТА
БЪЛГАРСКА!"
И Малчо завършваше приказката си, като повтаряше или потретяше тези думи.

Атанас Стоянов  

Честит празник! :)

Публикувано от

3 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)