Притчите

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Това се случило в стари-прастари времена, когато и Машук и Бештау, и целият този край до най-далечните снежни хълмове принадлежали на хан Убайдалах ибн Абас.
Абас бил стар и силен, храбър и мъдър. И всички го уважавали, защото се боели от него. Абас се занимавал с това, с което се занимавали всички по това време. Единственото благородно занятие - да воюва със съседите. В свободното от война време ловувал. А в свободното от лов време се отдавал на мъдростта. Ханската шатра била пълна с мъдреци. Само дето мъдреците не били мъдри. И цялата им мъдрост се състояла в това, да умеят да угаждат на хана. И цялото племе се молело: "Изпрати, Аллах, на Абас мъдри мъдреци!"
Веднъж, привечер Абас се отправил без свита към планината, за да се полюбува как тръпнат и умират по върховете розовите лъчи на залеза, а от долините се надига черната нощ. Пристигнал Абас до това място, където, сякаш облети в кръв, стърчат от земята огромни червени скали. Скочил от коня старият Абас и пъргаво като младеж се изкатерил на най-високата от тях. А от другата и страна седял старият молла Сефардин. Той видял Абас, станал и се поклонил.
-Здравей, мъдрецо! - казал Абас.
-Здравей, хане! - отвърнал Сефардин. И отстъпвайки мястото си, добавил: - Място на властта!
-Място на мъдростта! - отговорил хана и предложил на Сефардин да седне.
-Този, който приветства мъдростта, приветства славата на Аллаха!
-Този, който приветства властта, приветства повелята на небето!
И те седнали заедно.
-Какво правиш тук, мъдрецо? - попитал Абас.
-Чета - отвърнал Сефардин.
Ханът с недоумение погледнал празните ръце на Сефарадин, който се усмихнал и направил кръг с ръка:
-Най-мъдрата от книгите. Книгата на Аллах. Аллах я е написал с планините по земята. Виждаш ли, написал я е с извивките на реката в долината? Аллах я е написал с цветя по тревата и със звезди по небето. Денем и нощем можеш да четеш тази книга. Книгата, в която е написал волята си.
-Да бъде благословен пророка, че в свободен час ми изпрати мъдър събеседник! - възкликнал Абас, докосвайки челото и сърцето си. - Отговори ми на три въпроса, мъдрецо!
-Постарай се да зададеш въпроси, над които си струва да се помисли. А аз, ако мога, ще ти отговоря.
-Хората се раждат и умират! - започнал Абас. - Защо живеят? Често съм питал за това моите мъдреци. Едни казват: "За щастие". Но има и толкова нещастни по света. Други казват: "За слава". Но позорът по света е повече от славата. Нима можеш да живееш, без да знаеш за какво?
Сефардин свил рамене:
-Веднъж ти, велики хане, изпрати вестоносец при съседния хан Ибрахим. Даде му писмо, привързано с копринени шнурове и подпечатано с пръстена ти. И му заповяда: "Не спирай, лети при хан Ибрахим и му предай му това писмо!" Беше среднощ. И вестоносецът полетя през скали и долини, по пътеки, които е трудно и денем да откриеш. Леденият планински вятър свистеше в ушите му и разкъсваше дрехите му. А трябваше и лъка да не изпуска нито за миг от ръцете си, защото по пътя може да дебнат разбойници. И да се вглежда във всеки храст, няма ли засада. И вестоносецът си каза: "Искам да знам, какво пише нашият хан на хан Ибрахим. Какво е толкова важно, че да ме накара да летя посреднощ сред такива опасности?" И вестоносецът спря, напали огън, счупи печата ти, разкъса копринените шнурове и прочете писмото. И какво можеше да направи оттук натам? С разпечатаното писмо не можеше да се яви нито при Ибрахим, нито да се върне при теб. А на всичко отгоре, прочитайки го, той не разбра нищо, защото ти беше писал на Ибрахим за ваши общи дела, които му бяха напълно неизвестни.
Като ти е дал Аллах живот, живей го! Той е по-мъдър от най-мъдрите. Той знае защо. А ние ... Ние даже и да научим, пак може да не разберем.


Следва продължение ... (Обожавам Дорошевич, но на един дъх идва в повече и на мен, и на вас. :) )

Кавказка приказка, преразказана от Влас Дорошевич

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един индус имал три маймуни: сляпа, глуха и няма.
Веднъж през нощта в дома му се вмъкнал крадец. Като видял маймуните, решил да ги убие, за да не оставя свидетели.
-Нищо не виждам! - обадила се своевременно сляпата маймуна.
-Нищо не чувам! - допълнила глухата.
А нямата само размахала ръце - би била щастлива да каже нещо, разбира се, но де да можеше!
Крадецът видял, че не си струва. Побързал да си свърши разбойническата работа. Обрал каквото намерил и избягал.
На сутринта индусът установил липсите и извикал полиция.
-Всичко видях! - казала глухата маймуна.
-Всичко чух! - допълнила сляпата.
"Записах номера на колата" - показала със знаци нямата и подала листчето.

Колко често ни подвеждат стереотипите!

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

... защото не ми е поучително, ама хич!

Над безкрайното поле
дъжд подранил завале...
Дъжд подранил завале
над безкрайното поле.

Бог въздъхна уморен
и безтрепетно разкри,
и безтрепетно разкри
ден безбрежен и студен.

Ден безбрежен и лъчист
грейна в сънните гори
и в нерадост озари
всеки клон и всеки лист.

Всеки клон и всеки лист
свойто щастие прокле-
че над родното поле
есен багри разпиле.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(Думите и делата често се разминават)

Живял някога един човек, чието име било Мирен, т.е. Шамтисру.
Веднъж при него дошъл гост и му казал:
-Свети човече, ще ми позволите ли да узная как е Вашето име?
Той отвърнал, че името му е Шамтисру - Мирен. След десет минути гостът отново се обърнал към него и го помолил да назове името си. Човекът повторил, че името му е Шамтисру - Мирен. След още десет минути историята се потретила:
-Отново забравих името Ви. Не бихте ли могли да ми го кажете още веднъж?
-Вече два пъти ти казах, името ми е Шамтисру - Мирен! - започнал да се изнервя домакинът.
-Добре, добре! - отвърнал гостът, но след пет минути пак задал същия въпрос.
Тогава Шамтисру изпаднал в ярост. Изкрещявайки името си, грабнал една дебела тояга и подгонил госта. А той, бягайки, възкликнал:
-Сега вече разбрах, името ти е Гневен човек, Сърдит човек!

Човек може да бъде наречен "светлина на мира", "символ на мира", но колко е трудно да бъде такъв в действителност.

Сант Такар Сингх 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Три дъщери си дяволът отгледа,
а имаше си още и една
красива, весела мома.
Настъпи време за годеж и сгледа,
тогава чак им даде имена.
Нарече най-голямата „Надменна“,
защото я омъжваше за княз.
А втората нарече „Алчна“, нея
предложи на търговец за жена.
Пък третата,
жената на поета,
той „Завист“ назова.
Най-малката, красива дъщеря
„Любов“ нарече нейния баща
и даде я на всички, на света.

Аветик  Исаакян
Превод на Димо Боляров

Публикувано от Gloxy-Floxy